„Естетика на архитектурата“ е 14-та поредна книга на изтъкнатия архитект професор Тодор Булев. Той е автор нa редица проучвания за тepитopиaлнoтo ycтpoйcтвo, лaндшaфтa, гpaдoycтpoйcтвoтo, гpaдcĸaтa ecтeтиĸa, apxитeĸтypнaтa ĸoмпoзиция и apxитeĸтypнoтo нacлeдcтвo. Има многобройни изследвания и публикаци за архитектурата. Професор Булев е и художник с постижения в графиката, живописта и декоративно-монументалните изкуства.
В „Естетика на архитектурата“ авторът изследва в 10 глави природата на естетическото, същността на архитектурното формообразуване, особеностите на естетическото въздействие, красотата, езика, композицията и битието на архитектуртата. В интерпретацията на естетическо въздействие професор Булев застъпва принципите на системния подход, а в интерпретацията на композицията – на ансамбловия подход.

"Това изследване е посветено на естетиката на архитектурата. В нашата литература подобно изследване не съществува поне от 50 години. Темата е сложгна, свързана е с много старни на архитектурата и на живота. На изкуството и на философията. И вероятно това обяснява защо тя остава леко периферна в теорията на самата архитектура и даже бих казал и в самата естетика."
На базата на тези методологически основи архитектурния подход е изведен като базисен и универсален за различните предметно-пространствени комплекси на материалната жизнена среда - териториите, архитектурните ансамбли, интериорните и екстериорни пространства и т.н.
"В случая става дума за един базисен подход към въздействието на средата, психологическото въздействие на архитектурата и естетическото въздействие като часто т това нещо. В тази книга се разглеждат едни по-фундаментални теми, отколкото конкретен анализ на даден период."
Повече за "Естетика на архитектурата" чуйте от професор Тодор Булев в звуковия файл.

Гостуващата изложба „Литературата не е музей“ ще бъде открита на 15 ноември, от 16:00 ч. във фоайето на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Инициативата е създадена от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и поставя акцент върху нуждата от реформа и обновяване на учебното съдържание по литература..
Благотворителна вечер в подкрепа на възстановяването на френския роял "Плейел", който е част от експозицията на Музея за история на Варна от 1983 г., ще се проведе на 15 ноември от 17.30 часа в зала "Одесос" на Археологическия музей" във Варна. Ценният инструмент е предоставен на музея от варненския хор "Морски звуци" и днес е изложен в зала..
Валидират пощенска марка с лика на Добри Христов (1875-1941) по случай 150 години от рождението му, съобщават от пресцентъра на ТМПЦ – Държавна опера Варна Марката е израз на почит към бележития варненец, музикален педагог, критик, композитор и академик с огромен принос за развитието на българската музика и българската музикална култура в първите две..
Спектакълът "МУА У ТУПАН", обявен за днес, 12 ноември, 19:00, Сцена Филиал на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна, не може да се състои по технически причини. Билетите, закупени за 12.11.25, важат без презаверка за 12.12.25, 19:00, Сцена Филиал. При невъзможност да гледат "МУА У ТУПАН" на 12.12.25, зрителите могат да презаверят билетите си за..
Учебният музей при Регионален исторически музей – Варна организира беседи по повод годишнината от "Битката при Варна" Беседите са подходящи за организирани групи ученици от VIII до X клас и ще се провеждат от 11 до 14 ноември, с начален час 14:00. За участие е необходимо предварително записване на телефон 052 681 060 (Учебен музей при РИМ – Варна).
"Замислена вода" се нарича изложбата, която може да бъде видяна до 21 ноември във варненската „Галерия33“. Събитието е част от Есенния сезон на изкуствата в морската столица. Експозицията включва 30-тина живописни произведения, рисувани последните четири години от художника Николай Петров. Ваня Славова разгледа вече големите..
Днес от 14.00ч Исторически музей Балчик представя книгата на Георги Казанджиев „Народният съд в град Добрич (21.II. – 8.III.1945 г.)“ . Тя е детайлно документално изследване, посветено на един от най-травматичните периоди в новата история на Добруджа – дейността на така наречения Народен съд. Авторът представя този процес не като акт на правосъдие, а..