Лесна работа: Леко следпразнично настроение

По това време на януари се освобождаваме от тежките трапезни навици и безкрайните наздравици и предпазливо се връщаме към естествения делничен ритъм.

Без стрeс, без да прекаляваме с работните ангажименти, защото не е много подходящо от безкрайната поредица имени дни и приятелски събирания в началото на месеца изведнъж да се гмурнем в море от задачи. Така че, спокойно, внимателно и изключително щадящо за силите и нервите ни, пристъпваме напред в годината с леко и лежерно следпразнично настроение.

При различните хора последното има различен срок на годност.

По-големите работохолици се преборват с него старателно и енергично в рамките на седмица – две. Някои го съхраняват с месеци. Дори познавам юнаци, които имат късмета от щандовете на съдбата да им се падне безсрочен пакет празнично настроение комбинирано със следпразнично. И точно в този промоционален пакет липсва всичко останало: делова атмосфера, задачи за изпълнение, въпроси за решаване...

Просто хората са случили на най-семплата и ведра комбинация, която съдържа веселба и после леко следпразнично настроение, което отстъпва място на следваща веселба, а тя пък, от своя страна, бива изместена от поредното леко следпразнично настроение... И така... безкрайно.

Според един анекдот хората от едната спомената група на първи януари в девет сутринта запретват ръкави да строят мост над Темза и след шест месеца движението по него вече е отворено, а на тези – с промоционалния празничен пакет, в случай че им се наложи да започнат изграждането на винзавод в девет сутринта на първи януари, така светкавично навлизат в темата, че за шейсет минути, до 10:00 часа, са изприщили езици да повтарят: “Наздраве!“. Това от само себе си отлага всички работни проекти за следващата година, а лекото следпразнично настроение по естествен път прелива в следващ прекрасен празник.

В коя от двете групи са по-щастливите хора? Това е спорен въпрос. А къде са по-смислените и полезните, които добавят повече стойност към битието човешко? Според мен, по тази точка не би трябвало да има спорове.

Но знае ли човек? Хора разни, мнения – разнообразни. Коя съм аз, да съдя и да оценявам? Всеки да живее, както му идва отвътре. С едно условие: да не пречи на другите и да не им създава проблеми и ситуации... Съзнателно. Защото неволно, поради незнание или неразбиране, човек често върши какви ли не щуротии... Но това е друга тема и изобщо не върви на днешната лека и лежерна следпразнична рубрика, в която с радост потвърждавам, че доброто настроение и приятният поглед към нещата от живота са лесна работа, стига това да е целта ни.

Желая на всички нас успешна и усмихната седмица и в случай, че запретвате ръкави да отмятате сериозните задачи и да се захващате за важната работа, която сте планирали за 2023 година, бъдете отдадени и вдъхновени, но не се престаравайте, за да имате сили до планирания резултат. Спринтът е хубаво нещо. Само че в житейски план маратонът определено печели по точки. С оглед  на дългосрочната перспектива.