Нора или Шинорик, както звучи автентичното ѝ име, разказва откак се помни. Публикува обаче едва от няколко години - от 2015 г.
Майсторски написани кратки истории, заредени с емоция, ирония, малко тъга и смях. Като тази как се месеци наред получава призовки - заради името си, да се влее в редиците на българската армия след завършване на средното си образование. Или други, свързани с дома и гозбите на баба ѝ, една от няколкото десетки хиляди арменци, успели да оцелеят и да се спасят у нас след Арменския геноцид през 1915 г. в тогавашната Османска империя.
Ето и един кратък спомен от "Откровенията на един Шинорик" на Нора Ардашева.
"Преди много години, тогава, когато имаше много силна арменска общност в нашия град (каква ирония, че това беше по времето, когато църквата беше в немилост заради политическите настройки на държавата ни), нашата танцова трупа беше поканена в Армения на турне!
Годината беше 1982, ако не се лъжа.
Отделно откровение може да се напише за това пътуване, но аз ще се съсредоточа върху посещението ни в Ечмиадзин /арменският Ватикан/
Беше върховно преживяване за моите крехки години, повярвайте.
Беше Голяма Богородица. Арменци от цял свят се бяха присъединили на големи групи към семинаристи, духовници и послушници.
В невероятната църква, прозвуча ангелският глас на Лусине Закарян. Всички бяхме разтърсени. Големи мъже хлипаха до мен, без да крият сълзите си. Сълзи на радост, гордост, че си частица от това величествено поклонение и дълбоко християнско смирение!
Представяте си, нали? Имах чувството, че се намирам в Забранения град!!!
След литургията, Върховният ни духовен глава, Католигосът, последван от дълга редица висши сановници, излезе величествено от църквата и се отправи към покоите си.
Хора от цял свят се втурнаха да докоснат...не знам какво всъщност.
А аз?
Аз, стоях неспособна да анализирам емоциите си и се стараех да запомня всеки миг от това свещенодействие, защото знаех, че това не се случва всеки ден.
Запомних много неща!
Запомних странните качулки, които носеха свещениците от най-близкото му обкръжение, запомних блясъка на диамантите(повярвайте различавах ги тогава, различавам ги и сега) инкрустирани в кръстовете, висящи на вратовете им и кървавочервените рубини по ръцете им! Запомних белите мерцедеси, последен модел, в които се качиха след това той и приближените му и отпрашиха на някъде!
Бях изключително впечатлена. Въздействието на тези картини върху крехкото ми комсомолско съзнание беше като шок!
Както и ужасяващата беднота, в която живееха 90% от нашите сънародници в Армения."
Обединението за изкуство „100ЛИЦА“ отбеляза своя 10-годишен юбилей в навечерието на Деня на народните будители с тържествена среща в Арт салона на Радио Варна. Събитието събра приятели, партньори и съмишленици, а координаторът Тодор Геров представи ретроспекция на най-значимите инициативи през изминалото десетилетие. Създадено първоначално като..
Велоергометър, който позволява четенето да се съчетае с физическа активност, вече има в Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна. С идеята за екологичност и устойчивост уредът дава възможност чрез използваната човешка сила да се произвежда електричество, достатъчно за зареждането на малки смарт устройства като телефони и таблети. "Това е..
Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП и посланик на библиотеките в Европейския парламент Емил Радев дари книги за фонда на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна. "Денят на народните будители, който отбелязваме на 1 ноември, няма аналог по света. Зад него има много история, но будителството не е само минало. За щастие, днес също имаме своите..
42 пана, на които са изобразени семейни игри от миналото, са подредени във фоайето на Фестивалния и конгресен център до 8 ноември включително. Експозицията "100-годишни игри - мост между поколенията" представя ретро снимки на игри, част от които бяха представени на фестивала "Варна играе" на 27 септември тази година. Посетителите на изложбата ще..
"Бабините приказки" е най-новият спектакъл на Държавния куклен театър във Варна. Премиерата ще бъде от 11 часа на 1 ноември, събота. Автор на "Бабините приказки" е Вера Стойкова, режисьор - Стоян Стоянов. Сценографията и костюмите са дело на Художествено ателие, а музиката - на Кремена Георгиева. Участват: Емилия Петкова, Даниел Добрев, Боян..
„Тя. Петият конник на апокалипсиса“ е разказ за любовта, който ни потопя във вътрешния свят на човешките емоции и сблъсъка между страховете и желанията. „Тя. Петият конник на апокалипсиса“ поставя въпроси за същността на любовта и бягството от нея. „Тя. Петият конник на апокалипсиса“ предизвиква размисъл за готовността ни да се изложим на риск от..
Във фоайето на СУ "Гео Милев" може да разгледате една различна изложба: "Народните будители и ние" . Чуйте повече от репортажа на Ваня Славова: Идеята е да бъдат представени съвременните народни будители; онези, които в свободното си време творят с изкуствата: слово, приложни или изобразителни изкуства, музика, видео. "Ние,..
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност
