Лесна работа: Коктейл след коктейл

Днес е много весел празник. Денят на бармана - ден, който коктейл след коктейл и наздравица след наздравица, по естествен път ни води към преддверието на следващия празник, посветен на виното и любовта. Не, не бих отнела от блясъка на дългоочакваните, красиви и романтични преживявания, които планирате или мечтаете да ви се случат на 14 февруари. Думата ми е за силата и колорита на днешния ден, така че, напред - към темата за барманството! И веселие и успех на всички празнуващи.

Заровени в цвета и вкусовете на любими коктейли, не бива да забравяме, че силата на споменатата професия не е само в познаването на класически рецепти, или в микса от дързост, въображение и новаторство. Тя е в усмивката и в изпълненото с разбиране отношение към събеседника, във вниманието към неговата история и много често в проявената към него емпатия.

Преди години беше много модерно да пътуваме по 150 километра, за да стигнем до едно малко заведение в малко градче, където всички познати твърдяха, че наред с питието, ще получим приятна, освежаваща история.

И така, през почивните си дни хората пътуваха, а после се хвалеха на приятели, че човекът, заради когото се носеше славата на въпросното място, ги е обслужил: забъркал коктейл, разказал забавна история и превърнал вечерта в преживяване.

Случи се и ние да добием представа как изглежда всичко това на живо. Бяхме четирима, изтощени от дълго пътуване и жадни за почивка и за леко питие. Легендарната личност, която привличаше клиенти в заведението на малкия, симпатичен град някак неусетно се оказа на петия стол до нас. История след история, питие след питие...

На следващия ден някой от компанията отвори дума за това. Бях решила любезно да премълча, докато не разбрах, че всички мислят като мен. Човекът беше чудесен, добронамерен, услужлив, колоритен и ярък. Точно като в легендата. Но... Не му се излизаше извън отдавна определените очертания. Нито за миг не се запита защо го слушахме мълчаливо и полувяло се усмихвахме... И просто продължаваше. Изкара до край всички истории, целия спектакъл... От много разкази на други очевидци знаех коя история е последвана от лек, неангажиращ диалог с клиентите и кога започва следващият сюжет.

В нашия случай сценарият лекичко се пропука. Просто ние не се вписахме. Не заради неуслужливост или неподходящи претенции. Нуждаехме се от питие и отмора. Не от диалози, напрягане и още повече от включване в някакви сцени, за което никой не беше искал съгласието ни. Вероятно въпрос на момент. Но все пак бяхме клиенти. И след като не вършехме нищо нередно, а кротичко си мълчахме, не беше зле да се съобразят и с нашето скромно желание.

Лесна работа е да чуеш желанието на другите. Стига, разбира се, да те е грижа. Казвам го, защото съм виждала много случаи, в които бармани действително се вълнуват за човека отсреща, слушат историята му, чуват я и това е важно за тях. Понякога ми изглеждат като благи и усмихнати психотерапевти, скрити зад планини от лед и бутилки с разноцветни питиета.

В един шарен и много красив свят, където има всичко: весели поводи, тъжни истории, разкрити с чаша в ръка на бара, сбъднати молитви, елегантно прикрита самота, споделени празници.

Всичко. Абсолютно всичко. Разноцветно, силно, привлекателно, завладяващо и чаровно.

Като самия живот.

Или... като малка, сладка, занимателна негова версия.