Винарството е традиция с дълбоки корени в миналото. Традиция, която започнала началото си от първите цивилизации. За пръв път вино е култивирано в Близкия Изток. Още в Омировата “Илиада”се споменава за елинското сладко вино и за това как то е било произвеждано. Прясно набрано грозде се е поставяло върху постелка на слънцето. Чакало се е да изсъхне точно преди да се превърне в стафида и тогава се е смачквало. Свидетелства за този ритуал намираме на „Яйлата“ така наречените „шарапташ“ (винени камъни), които в по ранни времена са се използвали с култови цели в последствие са преупотребени за мачкане на гроздето и направа на вино. Съществувал е и друг вариант за подслаждане на виното. Гроздето се е сварявало, като по този начин се сгъстявало и ставало по удобно за пренасяне по море с кораби.
Според елинските поети най-добрите вина са били тези от Киос, Кос, Лесбос, Наксос и Тасос. Археологическите данни от подводните проучвания в Каварненския регион потвърждават търговията на колонията Бизоне (Чиракман) със тези градове. Елините разреждали своето вино с вода. За тях разреждането било символ на цивилизованост. Смятали, че само варварите пият виното си неразредено. По време на дипломатически преговори се е назначавал специален виночерпец, който отговарял за степента на разреждане на виното в зависимост от сериозността на преговорите.
Освен за търговия, виното имало и специално място в религиозните обреди. В Микенска Гърция се е чествал "Празникът на Виното". Той отбелязвал "месецът на новото вино". Култът към Дионис бил много силен. Няколко пъти в годината се провеждали празници в негово име. Единият от тези празници бил Антистерия. Той се провеждал през февруари. Тогава се отваряли каците с есенното вино. Този празник включвал голяма процесия из Атина, в която се носили каците, а след това са се надпивали с вино.
В Рим обичаите на правене и на пиене на вино са заимствани от елините. На римските жени е било забранено да пият вино. Много често в римските комедии те са били описвани като пияници, които са готови да се отдадат на всякакви пороци. Жените са били най-бележитите участници в ритуалите на Бакхус.
Античните автори са единодушни, че траките приготвяли най-хубавото вино. Както гърците, така и траките използвали различни добавки, за да подобрят вкуса на виното. След като обирали гроздето, траките го изсипвали в корито и го мачкали с крака. Полученият сок бил изливан в специален съд, където да ферментира.
Един от продуктите, с който тракийците търгували, е виното. Още от Омир знаем, че те са се занимавали с износ на тази напитка. Виното има специално място в тракийското ежедневие. По време на пиршествата, то е било поднасяно неразредено от виночерпец. Обичайна практика е било пиенето да се съпровожда от наздравици.
В един от митовете се споменава как тракийките са били ядосани на Орфей, защото заради него мъжете им не се прибират у дома. Те взели нетрезвото решение да го убият, за да могат мъжете им да се приберат. Да не говорим за това, че и Пан, и Бакхус, и Дионис, и кои ли не балкански оргиастични божества, които гърците са си присвоили, са вероятно родни братя на Трифон Зарезан, предтечи или следовници... Във всеки случай обичаят именно в деня на светеца да се празнува първия пролетен празник със зарязването на лозите идва да ни подскаже, че сме много-много древен народ.
Не случайно от 1971 г. на 14 февруари се отбелязва и Денят на археолога. Връзката между виното и любовта е тясна и неразривна, но кой освен археологът може да открие и покаже онова древното, античното, пренесло през вековете тайните и мъдростта на живота.
Клавирен рецитал изнесе в рамките на Международния фестивал "Варненско лято" снощи Антонио Паван. Той е само на 11 години с българо-италиански произход, а биографията му вече е забележителна, репертоарът му се простира от барока до XXI век, свирил е в престижни зали в Италия, където живее, и в Европа, печелил е само първи награди от конкурси, често..
Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..
Предстои едно изключително вълнуващо и заредено с обич събитие във Варна, което ще събере на едно място представители на природозащитни организации, доброволци, любители на животните и всички хора със сърца, отворени за доброто. В събота, 27 юли, от 10:00 до 22:00 часа, на входа на Морската градина в морската столица ще се проведе фестивалното..
Мока мус е цветът на 2025 г. - той създава усещане за лукс и мекота и напомня за кремчетата от детството ни. Именно този цвят диктува самата мода, а другите актуални нюанси на лято 2025 са ментово зелено, цвят праскова, съчетан с пастелно синьо, както и всички пастелни гами. Това обобщи за предаването "Новият ден" модният експерт Румяна Димитрова...
Държавният куклен театър поставя представления за деца на лятната и основната си сцена през юли. В програмата днес е предвиден спектакълът "Полянката с малките гъбки" за деца до 3 години, който започва от 18 часа. Останалите представления в афиша на Кукления театър са следните: 25 юли, петък, 18.00 ч. - "Полянката с малките гъбки", за деца до 3 г...
Младо семейство дари ценна апаратура на родилното отделение на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) „Св. Анна“ във Варна, съобщиха днес от лечебното заведение. Подаръкът е в знак на благодарност за грижите, положени за 31-годишната Меглена Рачева от крайморския град. Жената е приета бременна в седма гестационна седмица, след припадък и с..
От миналата седмица обсерваторията в село Камен бряг край Каварна отново работи след отстраняване на технически проблем. Съоръжението е отворено всеки вторник и петък от 21 часа и наблюдения са възможни при хубаво време. Туровете са напълно безплатни и се водят от варненския астроном Георги Георгиев. Обсерваторията е сред..