Започва седмицата, през която по традиция се иска и се дава прошка: от днес до неделя, когато е Сирни Заговезни.
Навремето на този празник ергените се надпреварвали да изпращат огнени стрели в двора на фаворитката си. Простичко било. Всеки момък си изработвал самоделен лък и се прицелвал със запалена стрела в двора на момата, която харесвал. Семейството на момичето, естествено стояло будно, за да предпази имота си от пожар. И милата картинка включвала: момата, която гордо се разхождала из двора и събирала стрелите и... родителите й, раздирани от противоречия, кръжащи от плевнята до къщата и обратно, в опити да гасят пламъците.
Защо раздирани от противоречия?
Първо: защото уважавали традициите и знаели, че щом преди години на Сирни Заговезни бащата се опитвал от любов да опожари имота на любимата си, а майката била свидетел как родителите й давали всичко от себе си, за да предпазят бащиния й дом от пожара на любовта в прекия смисъл, значи децата и внуците им също трябвало да повторят историята на определен етап от житейския си път.
Второ: въпреки зачитането на традициите, вътрешно проклинали този идиот, който за първи път дал старт на опасното събитие. Все пак това бил единственият им семеен имот, в който бащата се родил и отраснал и в който се надявал да отгледа внуци и правнуци, а те от своя страна да проследят следващите разклонения на родословното дърво... Тази перспектива не включвала неовладян пожар на Сирни Заговезни и имотни загуби, породени от вулкан от необуздани хормони и незачитане на чуждата собственост. Ама... Наистина кой идиот...? Както и да е ... Традициите трябва да се уважават. По мое мнение може и да не се спазват, ако са опасни за здравето и за имотното състояние на хората.
И трето: въпреки голямата опасност от застрахователно събитие, родителските сърца прескачали по няколко удара от гордост, че колкото повече подпалвачи се събират отвън, пред двора, толкова по-харесвано и приятно за окото на населението е чедото им.
Толкова за традицията и пожарите на любовта.
Извън шегата, идеята за прошка ме провокира да помисля за друго – нещо, което често пренебрегваме, а колкото повече го замятаме към килера, толкова повече расте то и рано или късно последствията от него като лавина се струпват върху нас. Имам предвид първата прошка – тази, която дължим на себе си.
Наскоро в „Лесна работа“ обсъдихме посланията, които изпращаме до бъдещото си Аз в новогодишната нощ. Днес става дума за друга посока – посланията към миналото Аз. В много случаи това са си цели разговори, дори обвинителни речи в стил: „Мое минало Аз, ти защо постъпи така? Защо не премълча? Защо направи точно този избор?“ Поне веднъж сте си го мислили, нали?
Това не работи по желания начин.
Вероятно най-доброто, което човек може да направи, е да погледне със смирение назад, да каже: „Е, мое минало Аз, сгреших, но си научих урока“.
Да продължим напред е лесна работа, когато си простим собствените грешки и погледнем на тях като на възможности. Това ни прави спокойни, свободни и щастливи. А щастливите хора обикновено постъпват така, че няма какво да им прощаваме.
Можем само да им се радваме и да благодарим, че са част от живота ни.
Има една колоритна история, в която тимуроци /герои на автора Аркадий Гайдар/ запретват ръкави да правят добрини. В разгара на начинанието забелязват възрастна жена, която стои на улицата и замислено се взира в отсрещния тротоар. В духа на всепоглъщащото и необятно добро, те я пренасят отсреща, с две думи: помагат й да пресече. Вярно: старицата..
„Оперни тайни“ е наречен най-новият проект на Държавна опера Варна, който стартира от февруари 2025 г. и е насочен към най-младата публика. Операта отваря врати за най-малките си зрители и ги води зад кулисите със специални тематични детски ателиета, които ще се провеждат всеки месец. Всички елементи и етапи от създаването на оперен спектакъл са..
Каварна ще отбележи отбелязва 152-рата годишнина от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. Пред бюст-паметника в Градския парк в Каварна, своята почит и признателност към делото на Апостола ще изразят от най-малките до най-големите граждани в морския град. Програма от слова за Апостола и стихове в негова памет ще поднесат ученици от..
В суворовското село Изгрев избраха да отбележат празника на виното със забавни винени конкурси. Производителите на изгревската божествена напитка се състезаваха в няколко категории - бяло вино, червено вино, розе и купажно вино. Жителите на селото присъстваха на водосвет в местния храм "Света Петка " и след това зарязаха лозите на Царя на..
Ритуално честване на деня, посветен на лозарите и винарите Трифон Зарезан, е първата проява от поредицата запланувани по повод 70 години от създаването на Университетска ботаническа градина – Балчик. Днес на територията на петте декара учебен участък – лозов масив с десертни сортове бяха осветени и зарязани лозите, както и дегустирани вина. На..
37-годишната Милена Миткова се нуждае от помощ. 350 хиляди евро са нужни за ефективно лечение в болница в Турция, където лекарите ѝ дават реални надежди за възстановяване, но сумата е непосилна за семейството ѝ. След месеци на търсене на диагноза, на 8 януари 2025 г. в България е потвърдено, че Милена е с рак на гърдата, който вече е метастазирал в..
До 15 февруари във Варна продължава зимната "Алея на книгата". Захари Карабашлиев ще посрещне своите читатели в рамките на изложението. Писателят ще раздава автографи от 15 до 17 часа в търговския център-домакин на Алеята, а от 18 часа ще бъде представена и книгата му "Рана", спечелила Националната награда за български роман на годината "13 века..