Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Честваме 3 март - 145 години от Санстефанския договор

| обновено на 03.03.23 в 11:44
3
Снимка: Радио ВИДИН Архив

145 години - по нов стил, от подписването на Санстефанския прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-Турска война от 1877/1878 г., предвиждащ обособяването на Княжество България, отбелязваме днес.

Определен за национален празник с правителствен указ от 27 февруари 1990 г., и тази години, денят ще бъде честван с тържествени церемонии в цялата страна. За втора поредна година те преминават в условията на изострени отношения с Русия, както и с призиви за бойкот в знак на съпричастност с жертвите на войната, започната от Русия в Украйна преди година.

По традиция кулминацията на честванията e на историческия връх Шипка (Св. Никола), където са се състояли ключовите боеве на българското опълчение през войната.

На Шипка ще присъстват редица официални лица, но не и президентът Румен Радев, който за последно беше там през 2020 г.

Във Варна, програмата за 3-ти март предвижда ритуал по издигане на националното знаме (както и на флага на ЕС и община Варна) на площада пред Катедралата. Началото е точно в 10. Час по-късно започват и полаганията на венци и цветя пред паметниците на загиналите за Освобождението ни украински и руски войни в Морската градина, както и в местността "Терасите" във Владиславово.

Част от програмата за днешния празник е и щафетната юбилейна обиколка на Радио Варна.

От 19.30 до 20 ч. е предвидена тържествена проверка (заря) и празнични илюминации на площад „Антон Новак” - входа на Морската градина.

За първи път като официален празник, днешната дата е отбелязана на 19 февруари 1880 г. - по стар стил, точно три години след подписване на договора, като "Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор".

Между 1888 г. до 1946 г. се чества като Ден на освобождението на България.

Окончателният договор, който слага край на войната от 1877/1878 г. е подписан по време на т.нар. Берлински конгрес. Той променя предварително очертаните граници на българската общност спрямо договора от Сан Стефано, тъй като те нарушават подписаното година преди Руско-Турската война и като част от подготовката за нея, Райхщадско споразумение от 1876 г. между Русия и Австро-Унгария за недопускането на голяма българска държава на Балканите.

Берлинският договор унищожава идеала за Санстефанска България в границите на териториите, населени с българи, които са очертани през 1970 г. с фермана за учредяването на Българската екзархия. Така българските земи биват разпокъсани на няколко части.

Северна България, без Северна Добруджа, и Софийският санджак влизат в новообразуваното Българско княжество с територия от 63 хил.кв. км и 2 млн. души население.

Южна България под името Източна Румелия се обособява като автономна област под върховната военна и административна власт на султана. Югозападните български земи, известни като Македония, Беломорска Тракия и Одринско се връщат на Турция. Северна Добруджа и според този договор се предоставя на Румъния, а към Сърбия освен Нишкият санджак (както е и по Санстефанския договор) се добавят районите на Пирот и Вранско.

В името на идеала за Санстефанска България, страната ни води и участва в пет войни между 1885 и 1945 г., от които печели само една - първата.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Политолог: Голяма част от депутатите са в парламента, за да си оправят живота

Една част от народните представители са в парламента не с идеята да управляват и да свършат някаква работа, а да си оправят живота. Някои депутати са просто депутати и е изключително важно за тях да са там. Това коментира политологът и журналист в Радио Стара Загора Десислав Тенев в контекста на неуспешния девети опит за избор на председател на..

публикувано на 04.12.24 в 19:45

От сметопочистващата фирма във Варна готови да засилят работата си четворно

Мерки, целящи подобряване на чистота в града, набелязаха от сметопочистващата фирма.  Идеите за оптимизиране на работата са изпратени на кмета на Варна Благомир Коцев. Това стана на среща в Община Варна, с участието на заместник-кметовете по финанси Христо Рафаилов и по обществен ред и сигурност Илия Коев. Писмото бе представено от Николай Симеонов,..

публикувано на 04.12.24 в 18:15
архив

Сезираха прокуратурата и ДАНС за събарянето на бункер в района на бившия радиозавод във Варна

Извънредно заседание на Постоянната комисия по благоустройство и комунални дейности към Общинския съвет във Варна беше свикано заради сигнал за разрушаване на противоатомно скривалище - бункер на парцел на бившия радиозавод, продаден на частна фирма. След подаден сигнал общината е спряла разрушаването на бункера, който е в списъка със специални..

публикувано на 04.12.24 в 16:40

Наталия Киселова и Силви Кирилов на балотаж за председател на НС

Деветият опит за избор на председател на 51-ото Народно събрание не даде резултат.  Кандидатурата за председател на 51-ото Народно събрание на ген. Атанас Атанасов не събра необходимата подкрепа. За Атанасов гласуваха 56 депутати със „за“, против – 104, 77 се въздържаха.   Поискано бе прегласуване на кандидатурата на Атанасов от ПП-ДБ, което не доведе..

публикувано на 04.12.24 в 16:20

БЧК - Балчик отчете последния мандат: Най-много нужда от нас имаха украинските бежанци

Поредицата  от сериозни изпитания, бел язали дейността на Българския ч ервен кръст,  продължи и в последния четиригодишен мандат –  хуманитарни предизвикателства, причинени от събития в международен и национален мащаб.  Това е равносметката на  Нели Иванова –  председател на  Общинския съвет на БЧК в Балчик, който отчете дейността на..

публикувано на 04.12.24 в 15:59
Жана Паунова, първият кръводарител, включил се в акцията, посветена на 90 години Радио Варна

Един кръводарител помага на трима души в нужда

снимки: Нина Милошевич

публикувано на 04.12.24 в 14:55

Започна премахването на неработещите бараки на ул. „Д-р Пискюлиев“

Започна демонтажът на неработещите павилиони на ул. „Д-р Пискюлиев“ и ул. „Дрин“. Премахването на бараките е по утвърден график, във връзка с изпълнението на инвестиционен проект за основен ремонт на улицата в отсечката от ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“. Преместваемите обекти, попадащи в терените предвидени за ремонт, са с неугледен външен..

публикувано на 04.12.24 в 14:06