На въпроса: „Какво правиш?“, зададен от приятел, обикновено отговарям, че живея в приказка. И това е честен отговор. Преди години отговарях различно. Казвах, че живот си живея. Само че това – последното, до известна степен е емоционално наситено с напористата енергия на младостта. Може би звучи и леко арогантно. Но така е, когато си на двайсет.
После постепенно, без да усетим, леко и неангажиращо, животът променя значения, смисъл, начин на мислене и дори отговори на толкова делнични и естествени въпроси като споменатия: „Какво правиш?“.
И ето го началото на историята. Вървях си по централната улица, носех се като приятна пролетна песен, чувствах се лежерно и се наслаждавах на деня, а насреща ми – приятелка, която не бях виждала отдавна. Напрегната, с цял куп неосъществими ангажименти, които трябва да изпълни за отрицателно време. Точно както аз се чувствах вчера: затрупана със задачи и потънала в стрес. Тя зададе любезния въпрос, аз кротичко слязох от розовото си облаче и по стара моя традиция отговорих откровено:
- Какво правя? Ммм... Живея като в приказка.
- И в коя точно приказка? – полюбопитства приятелката ми:
- Където нарцистичната жена с обсесивно-компулсивно разстройство отровила доведената си дъщеря? А може би говориш за психотрилъра с Хензел и Гретел? Или имаш нещо друго предвид?
- Да. Друго имам предвид. Живея в моята приказка.
Тогава в разговора се изсипаха драматични сцени от всекидневието.
Дали моята приказка включва космическите цени, чудовището на инфлацията, оскотяването на хората и лошите моменти?
О, да! Всичко това го има в моята приказка, защото сутрин излизам от вкъщи и тръгвам по същите улици, по които минаваме всички ние напът към работа, вечер влизам в същите магазини, в които пазарува всеки един от нас. Преди дни се качих в тролейбус, където възрастна жена крещеше на дванайсет-тринайсетгодишни момичета, че се смеят прекалено високо. А те изглеждаха възпитани и мили. И... какво по-хубаво от това ученици да се смеят?
Още? Напрежение в задънената улица на политиката; избори, по-редовни от ученически ваканции; буксуване, което изтощава...
Да, зная, зная. В една приказка сме. Само че в нея има и толкова прекрасни неща!
Вечеря с приятели, на чаша вино и хубави истории. Забележителни театрални постановки, балет, опера, любими книги – всичко, което можем след това да обсъждаме безкрайно и дори, ако спорим за сюжета и изпълнението, да ни обединява общата тръпка, че търсим смисъла и че не сме сами в това, а имаме съмишленици. В неделя сядаме да порисуваме и да побъбрим. Казах ли на чаша вино? Да, казах.
В тази приказка има любими хора; синовна обич; споделена радост; успехи; пътувания; чудесни места; пъстроцветни чадъри на плажа; заснежени борове; полянка с лилави минзухари; цветя, подарени с любов и приети по същия начин; забележителни изгреви и фантастични залези; безсънни нощи пред компютъра; осъществени проекти; неосъществени проекти; нови планове; още по-нови планове; благодарност за очарованието на всеки нов ден и безкрайно любопитство какво се крие зад ъгъла и още по-нататък.
Това е моята приказка. Обожавам я и съм благодарна за нея.
Лесна работа е да отвориш очи и усмивка за приятните моменти в сюжета.
Да си добрият автор на своята собствена хубава приказка също е лесна работа и е въпрос на избор.
Две училища във Варна, по едно в Добрич и Опака, както и училищата в с. Приселци и с. Медовец ще преминат специализираната двугодишна програма на фондация „Заедно в час“ за надграждане на уменията на учители и директори. Общо 45 училища от 34 населени места в България стават част от випуск 2025/2027 на програмата. Това е рекорден брой участници,..
Професионален празник имат днес българските психолози. Той се отбелязва от 1995 година, по идея на студенти психолози, като е създадено и "Сдружение на младите психолози в България", наречено "4-ти Април". Професията на психолога стана много модерна през годините. Много млади хора я припознаха като своя, но и не малка част от тях се отказаха..
138 са дърветата в парковата част до сцена "Филиал" на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"-Варна. Едно от тях ще бъде премахнато по препоръка на еколозите на район „Одесос“. Те са преценили, че това дърво е станало опасно. Това каза за Радио Варна Янислава Шопова, кмет на район "Одесос". Тя коментира и наличието на два високи дънера до..
Разруха, боклуци и графити, навяващи асоциации с постапокалиптичен сериал - така може да се опише бившето военно поделение на Строителни войски във варненския квартал "Владислав Варненчик". Мястото тъне в разруха от години, парчета бетон са хиляди, остатъците от кенчета от бира, безалкохолни и енергийни напитки поне няколкостотин. Следите от престой на..
"Дух и форма" е заглавието на втората сборна изложба на преподаватели и служители на ЦПЛР - Общински детски комплекс, Варна, която ще бъде открита официално от 17:30 часа на 7 април във фоайето на първия етаж на Фестивалния и конгресен център. В експозицията са включени маслени платна, графики, акварели, фотографии, приложни занаяти и др...
Добротата е едно от най-хубавите човешки качества, които би било добре да проявяваме по-често. В изобилие от това качество притежава един млад германски шофьор на такси, който се прочу по света с една благородна инициатива. Оливер Бекман предлага безплатни превози с такси всеки петък и събота вечер, но услугата му е достъпна само за дами, с които..
Във Варна няма специализиран център за почасова грижа за пълнолетни с разстройство в аутистичния спектър. Това каза за Радио Варна Йорданка Ненчева, председател на Асоциация „Да съхраним жената“, която създаде Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания от аутистичния спектър „Живот под дъгата“. 25 деца на възраст..