Лесна работа: Време за пролет

Разговаряхме за тези неустоими моменти, които всеки събира в мисления албум на душата си и съзнавахме колко различни могат да бъдат те в зависимост от хората, които ги преживяват и ценят.

Прекрасните моменти...

Самолетът лети към изгрева и дъхът ти спира от красотата на яркото небе отвън.

Пясъкът внимателно разтяга две успоредни нишки от босите следи на момче и момиче, а вълните нежно побутват очертанията и не смеят да ги отмият, защото колкото и временно да е всичко, чувството, което рисува тези следи... всъщност е вечно.

Светлината в празничната зала е приглушена, пианото леко и красиво очертава любима мелодия, саксофонът насища с цвят пламенните моменти в нея, а танцът е толкова вълшебен, че не ти се иска да има край. Когато после двама вървят по заспалите улици и не могат да се наситят на времето, на усещането и на връзката, а в края на пътя развълнувани нощни клони се навеждат любопитно, сякаш за да чуят по-добре разговора... Или може би да участват в него... От тях като изящни бели бижута се изсипват нежни пролетни цветчета, падат върху Неговата длан. Той не се колебае нито за миг и й ги подарява: красивите и вечни съкровища на природата. Тя, очарована, приема малките бели посланичета. Под светлината на уличната лампа картината е неземна, незабравима. Снимка на един от безкрайно многото прекрасни мигове на хората.

Възрастна жена уморено присяда на пейката в парка, а кучето, с което тя споделя живота, разходката, деня, думите, всичко... спира загрижено, застава до нея и с внимание я изчаква да си отдъхне и да събере сили, колкото е необходимо. А погледът му! Боже, не зная как един поглед може да събере цялата любов, признателност, грижа и благодарност на вселената. Едновременно. Цялата любов на цялата вселена. Снимка на прекрасен миг.

Деца се заливат от смях, защото нослетата им са оцветени от крема на празничната торта, игрите продължават, родителите бъбрят оживено, а наоколо е шумно по онзи неустоим и много щастлив начин, когато всичко е хубаво и знаеш, че си в любов и в безопасност.

Млад човек подскача, след като научава радостната новина, че проектът му е одобрен. Подскача не както го правеха пред операта в Сидни или пред друга световна забележителност – за позата и за туристическия спомен. Скача високо - високо, сякаш ще полети, защото е получил силата на оценените възможности, на успеха, на бъдещето.

За тези приятни неща си говорихме днес. Откъде тръгна? Някой каза: „Пролетта идва!“ и изведнъж разтвори сърцата и усмивките ни.

Чудесното чувство за настъпваща пролет. Тогава започнахме да изброяваме любимите си моменти и знаете ли какво? Всеки имаше своите неповторими красоти, хора и места, които винаги ще се явяват, щом затвори очи и пожелае да върне щастието, но се оказа, че има нещо общо за всички ни и то е пролет. Всеки има поне по една пролетна картина, която обича и помни.

Време е за пролет – красота, цветно ухание, нова енергия, любима и очаквана радост за всеки от нас.