След „Швеге срещу сърпа и чука“ Тодор Господинов ще пише за родния Балчик

След София писателят Тодор Господинов и дебютният му роман „Швеге срещу сърпа и чука“, който описва най-масовото антикомунистическо движение в Европа, се срещнаха с читателите в родния му град Балчик.

Книгата е ед­на от пър­ви­те бъл­гар­ски ху­до­жес­тве­ни твор­би за ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ко­то дви­же­ние на го­ря­ни­те, стъпила на до­ку­мен­тал­на ос­но­ва, по вре­ме на ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жим след 1944 г. Отнася читателя към то­та­ли­тар­на­та дър­жа­ва и ней­ни­те ме­то­ди за смаз­ва­не на вся­как­ва съп­ро­ти­ва, към заб­ра­не­ни­те опо­зи­цион­ни пар­тии, към ла­ге­ра в Бе­ле­не, към уни­вер­си­те­та ка­то яд­ро на съв­ре­мен­ни про­ти­во­пос­та­вя­ния.

Мотивите на Тодор Господинов да се зарови повече от пет години в архивите, за да събере информация за съпротивата на горяните, са лични – прадядо му е бил политически затворник в Белене, а брат му е бил раз­стре­лян. „Но целта не е реваншизъм, книгата е насочена към младите хора, които трябва да знаят какво се е случвало“ – обясни авторът, че по темата е писано малко.

„Прочетох романа на един дъх“ – поздрави го за избора на темата Живка Анещева, която като педагог познава Тодор Господинов от детските му години. „Имам спомен като млада, че на тази тема не се даваше гласност. Не само младото поколение трябва да знае, но и ние да си припомним някои неща, а като учители има една историческа памет, която трябва да предаваме. Освен темата, мен ме впечатли и художествената стойност на романа – завладяващ! В един момент имах чувството, че аз, от името на героя, изживявах всичко, което се е случило“ – пожела му тя да му върви по вода в това поприще. „Имаш поле за изява“ – препоръча Анещева да разработи още темата, защото в нашия край, по думите на хората, има неща, които не знаем.

„Искам да напиша една книга за Балчик и румънската власт, която не е описвана в нашата литература. Преди да продължа втора част на „Швеге“, първо за Балчик и за Добруджа – за съпротивата срещу румънците, за живота по това време от Силистра до Кранево. Имам желание да напиша други две художествени книги – за бащиния ми и майчиния ми род“ – разкри намеренията си Тодор Господинов.

Истински вълнуваща беше срещата с първата учителка Иванка Атанасова, която е горда с възпитаника си. „Защото това дете, което поех на 7 години, сега го виждам преуспял мъж и то като писател. Вярвайте, много се развълнувах, когато бях поканена да присъствам. Чаках с нетърпение да дойда, не само за да те видя, но и да те поздравя, защото онова малко момченце – скромно, кротко, срамежливо, не можех да си представя какъв ще бъде в живота, а ти израснатолкова много. А за едни учител това е най-голямата гордост и радост“ –  обърна се тя към автора на "Швеге".