На село в Храброво

Храброво е село, което е известно най-вече с личностите, произлезли от там.

Селото, което е дало на България видни учени, общественици и професори, сред които са дългогодишният ректор в Икономически университет-Варна Кальо Донев и аграрният икономист Панайот Щерев.

Старото име на селото е Хамзалар.

Миналото за селото се е съхранило в преданията на местните хора.

Има хипотези, че в началото на 19-ти век в подножието на Добруджанското плато – там, където започва баирът, спускащ се към Батовската долина, е съществувало турското село Керез орман /черешова гора/, вероятно наречено така заради изобилието от диви череши.

С разрастването на населеното място се е появила нуждата от обширни пасища, за да се изхранва добитъкът на турските скотовъдци.

Най-вероятно това е принудило братята Хамза и Али да се преселят в равнината.

Те построили чифлик в южната част на днешното село Храброво.

Така било основано селището Хамзалар, което е преименувано на Храброво в средата на 20 век.

В местността Отлу бурун, югоизточно от Храброво, е съществувало тракийско скално светилище, което датира от края на късната бронзова епоха. Предполага се, че в светилището е практикуван култът към Слънцето.

Днес хората в селото са към 60 души, през лятото към тях се присъединяват и неколцина чужденци, предимно англичани.

Репортерът ни Ваня Славова разговаря с кметския наместник Йордан Коев:

Край селото има 15 ветрогенератора. Заради вибрациите и облъчванията от тях немски жители, въпреки интереса към имот в селото, се отказват да купуват.

Впечатление в Храброво прави новият храм.

Всички са християни в селото. Има само двама роми и десет семейства копанари.

Както е характерно за много от селата спомените за миналото са повече и по-разнообразни в сравнение с притихналия живот сега:

Чисто, спретнато и мъничко е това населено място.

Хората, които са останали в него, са приветливи и ме посрещат сърдечно.

Запознайте се и вие с Борянка Стефанова: