Днес се навършват 143 години от създаването на българския лев.
На 4 юни 1880 г. е обнародван и влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България.
На 4 юни 1880 г. Второ Обикновено Народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк.
С този закон се създава националната парична единица "лев", разделен на сто части – "стотинки", и се определят теглото, металното съдържание и изображенията на българските монети.
От деня на обнародване на закона всички правителствени и общински институции в България, както и частните лица, са задължени да приемат левове и стотинки и да издават документи за парични операции със суми в левове и стотинки.
Съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 г., се посочва в статията на Българската народна банка (БНБ).
През 1880 г. с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се създава българската парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“. При въвеждането на лева той се приравнява към златния френски франк и е възприет биметалният стандарт (сребро и злато), с което България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз.
Към 1878 г. в стопанския оборот на страната се използват различни чуждестранни монети – най-вече турски, руски, румънски и сръбски сребърни монети. Българската народна банка (БНБ), създадена през 1879 г., успява да наложи употребата на лева на българска територия и изтласкването на чуждестранните монети от паричното обращение до края на 1886 г. с помощта
на специални закони за преустановяване ползването на румънски и сръбски монети (законът е приет през 1884 г.) и на руски монети (законът е приет през 1886 г.).
Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 г. През 1882 г. са отсечени сребърни български монети от 1 и 2 лв., а през 1894 г. са отсечени златни монети от 10, 20 и 100 лв.
До края на Балканската война са отсечени монети от злато, сребро и медни сплави, в това число първите български възпоменателни монети от 1894 г. – златните 20 и 100 лв. Започват да се секат и разменни монети от неблагородни метали и сплави – в обращение през 1917 г. навлизат цинкови, а по-късно и алуминиеви монети. В навечерието на Втората световна война се секат железни монети. По време на Втората световна война се секат 10 вида разменни монети.
До 1952 г. всички български монети се секат в чужбина. През 1951 г. се създава българският Монетен двор и през 1952 г. в него България за първи път сама отсича монети. В българския Монетен двор и до днес се секат разменните и възпоменателните монети на
България. Възпоменателните монети са предимно от сплави, мед, сребро и злато и са посветени на различни теми – събития и личности от българската история, постижения в спорта, технологиите и на природна тематика.
През 1885 г. е приет закон, който предоставя на БНБ монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни учреждения са задължени да приемат българските банкноти. Първите български банкноти са със златно покритие в размер 1/3 от номинала. Първите български банкноти от 20 и 50 лв са отпечатани през 1885 г.
През 1891 г. е приет закон, позволяващ на БНБ да издава и банкноти със сребърно покритие в размер 1/3 от номинала. През следващите години златният стандарт периодично се отменя и възстановява, а съотношението в сребърния стандарт се променя. След балканските войни и Първата световна война, в началото на 1919 г. закон преустановява обменяемостта на левове срещу злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възстановява със закон през 1924 г., но същият закон отменя правото на БНБ да издава банкноти със сребърно покритие.
България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лв., емисия 1924 г., и 20 лв., емисия 1925 г.
Когато след 1989 г. в България започва преходът към пазарно стопанство, новоприетият Закон за БНБ възстановява двустепенната банкова система, състояща се от търговски банки и централна банка, и потвърждава монополното право на БНБ да емитира българските монети и банкноти.
След либерализацията на цените и последвалата инфлация в периода 1991 г. – 1994 г. се емитират парични знаци с високи номинали, включително монети от 50, 100, 500 и дори
10 000 лв., както и банкноти от 20, 50, 100 (две емисии), 200, 500, 1000 и 2000 лв. Кризата в края на 1996 г. води до нов период на много висока инфлация и през 1996 г. – 1997 г. БНБ спешно пуска в обращение по две емисии банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лв.
През 1997 г. в страната е въведен валутният борд и курсът на лева е фиксиран първоначално към германската марка, а след това към еврото. Така се постига ценова стабилност, която дава възможност през 1999 г. да се извърши деноминация на лева. В обращение са пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лв., както и монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст. В последващите години БНБ емитира и банкнота от 100 лв. и разменни монети от 1 и 2 лв.
За 15-ти път "Модел клуб - Варна" ще направи своята годишна изложба. Мястото по традиция е зала "Север" на Археологическия музей в града. Откриването е на 17 август от 15 часа. Секретарят на "Модел клуб - Варна" Ивелин Ценов каза за Радио Варна, че изложбата е национална и се чака и междунардно участие. Ще бъдат показани модели и макети на самолети,..
Плажът в квартал „Аспарухово“ се превърна в истинска спортна арена за първото издание на „Морски фест Варна 2025“, организирано от дирекция „Спорт“ към Община Варна по повод празника на града – Свето Успение Богородично. През целия ден посетителите се включваха в демонстрации, обучения и открити тренировки, турнири по различни видове плажни спортове,..
Варна е много хубав град, но напоследък има много проблеми. Обичаме своя град и ще се борим за него, казаха някои варненци, запитани затова как го виждат днес. Няма инфраструктура, пренаселен и презастроен е и друго често срещано мнение. Чуйте повече в анкетата на Даниела Стойнова:
Варна е наричана "морската столица" на България още от 1921 година, припомни Марианна Александрова, преподавател в Колежа по туризъм, в празничното изнесено студио на Радио Варна и предаването "Новият ден". Тогава започва по-стихийното развитие на туризма, появяват се първите статистически бюра в туризма, каза още тя. Доста чуждестранни инвестиции са..
Студенти от Технически университет – Варна създадоха екологичното приложение "I SEE SEA". То е разработено в направление Citizen Sciencе, което цели да насочи вниманието на местните общности към екологичните проблеми и да спомогне за тяхното разрешаване. Платформата предоставя възможност на потребителите да сигнализират за наличие на замърсяване по..
И днес ще е предимно слънчево, с временни заоблачавания главно в южната половина от района. Ще продължи да духа умерен, временно силен североизточен вятър, във вътрешността слаб до умерен от изток-североизток. Максимални температури от 30° до 35°, по Черноморието между 27° и 30°, за Варна около 29°. Вълнение на морето 3-4 бала. Температура на..
На плажа в Аспарухово гостуват трима международни творци на пясъчни скулптури. Реми Хогард (Нидерландия), Пол Хогард (Англия) и Калиxto Молина (Мексико). Те изработиха фигура на Света Богородица за Деня на Варна. Проектът е подкрепен от концесионера на плажа и е обявен като подарък към жителите на града. В празничния ден ще се проведат и безплатни..