Депутати от ГЕРБ внесоха предложения за промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), които бяха остро разкритикувани от Програма "Достъп до информация", която работи по Закона и следи за прилагането му. Сред предложенията са всеки, който иска достъп до обществена информация да се идентифицира и с ЕГН, както и да трябва да доказва правен интерес или "членство в местна общност", за да получи търсената информация. Предвижда се също първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация, това на практика ще засекрети документи за плащания с публични средства, както и с такива от европейски фондове.
Според адвокат Александър Кашъмов, изп. директор на Програма "Достъп до информация":„това е най-сериозният удар срещу правото на достъп до информация на българските граждани и срещу Закона приет преди 23 г. Ако ЗДОИ бъде променен с внесените от ГЕРБ промени, България ще изпадне на последните места по международен рейтинг сред 136 национални закона, определени като закони за достъп до информация”.
Кашъмов: Смятаме за много важно да бъде запазен ЗДОИ, който гражданите наричат „закон на гражданите“, закон който помогна на разследващите журналисти да направят по-сериозни разследвания, отколкото Прокуратурата и Полицията направиха за последните десетилетия
Аз не мога да гадая какво се цели. Различни неща са възможни. Възможно е да има целенасочен опит за ограничаване на достъпа, в този смисъл и на прозрачността, създаване на условия на корупция и нередности при разходването на публични средства, в т.ч. евро средства. Възможно е просто едно неразбиране на основните понятия и принципи на правото, на конституционното право, на защитата на основните права, на понятието „право на достъп до обществена информация“. Това, което се коментира, са едни оплаквания от злоупотреби с право. Аз при всички положения съм много скептичен да говорим за злоупотреба с основни права, защото редица хора, в т.ч. разследващи журналисти, граждански активисти, НПО ползват правото на информация, за да могат да получат по-пълна представа как работи една институция, например – работи или не работи и да могат да я критикуват публично. Естествено тази институция не харесва това да бъде критикувана и тя може да упрекне заявителя, затова че той злоупотребява с право. Но истината е, че в демокрацията институциите и държавните хора са длъжни да търпят критика. Това е разликата със сатрапията, тиранията, където гражданите всъщност са поданици и нямат право на глас. Аз се съмнявам, че ние сериозно можем да обсъждаме понятието злоупотреба с право на достъп до информация и второ – отделните случаи, които бяха цитирани, бяха релевантни към периода 2020 г. За последните 2 г. според данните на ПДИ, които работим изцяло по ЗДОИ и наблюдаваме практиките по прилагането му, не са констатирани случаи на злоупотреби.
Като изпълнителен директор на ПДИ участвахте и в заседанието на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество към Парламента какво се случи на това заседание и има ли чуваемост от страна на депутатите?
Нека да кажем следното - на ниво политическо послание в медиите ПГ на ГЕРБ уж се разграничи от тези промени, но всъщност на заседанието на комисията депутати от други политически сили директно ги призоваха да оттеглят предложенията, което вносителите отказаха да направят. Те заявиха, че нямало процедурен ред, по който да оттеглят предложенията и че биха искали да има по-широко обсъждане. Тази седмица в четвъртък предстои едно такова осъждане на нещо като работна група. Ние ще участваме, разбира се, защото смятаме за много важно да бъде запазен ЗДОИ, който гражданите наричат „закон на гражданите“, закон който помогна на разследващите журналисти да направят по-сериозни разследвания, отколкото Прокуратурата и Полицията направиха за последните десетилетия.
Бюджет 2026 е политически компромис, съставен така, че да няма толкова недоволни. На всеки е дадено по малко, а резултатът е позната формула на добрите бюджети - такива, които не предизвикват кризи, но и не водят до дълбоки промени. Така коментира одобрения от кабинета проект на бюджета на страната за 2026 икономистът Димитър Събев от Институт за..
Човек трябва да е чувствителен към света - емоцията не е само в нас, тя е около нас. Това подчерта за Радио Варна художничката и преподавател в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна - Миряна Пеловска. Тя откри своята самостоятелна изложба "Къси разкази" в Градската художествена галерия "Борис Георгиев". Експозицията, която..
"България е оазис за пчелите и това трябва да остане така“, казва с усмивка Елен Сабатини – французойка, която преди 18 години избира да се установи в България и да посвети живота си на пчеларството и опазването на природата. Завършила екология, Елен намира своята мисия в това да учи хората – особено децата – да обичат пчелите. Тя често..
Пет награди "Ротари-Евксиноград" бяха раз дадени за 18-а поредна година на ученици и учители в Градската художествена галерия във Варна. Отличията са за ученици със значими постижения, отвоювани на национални и международни състезания, както и на учители, постигнали успехи при работа с ученици. Един от тях е Звездемир Пенев, 12-класник от..
След като бъде избран особен управител на "Лукойл Нефтохим Бургас", България ще може да поиска дерогация от американските санкции. Това каза Валентин Кънев, председател на Черноморската и Балканската петролна и газова асоциация. Назначаването на особен управител е ключова стъпка в подготовката на правителството за възможен преходен режим, каза..
В България времето се възприема по различен начин от Чехия - дори граматически. Това каза Рдка Рубилина - експерт по човешки права, поетеса и директор на Чешкия културен център в София, в предаването на Радио Варна POST FACTUM. Според нея не може да се каже точно, че се се създава усещането за по-забавен ритъм, но нагласата е друга. Рубилина сподели..
Хората не вярват в себе си – за мен това са тревожни данни, но не изненадващи, коментира за Радио Варна проф. Христо Кожухаров, началник на Втора психиатрична клиника във Варна, по повод проучването, направено от агенция "Тренд", което показа, че голям процент от българите вярват в свръхестествени сили, врачки и магии. "Тренд": 38% от..