"Мидалидаре" - когато рокът и вселената са едно

За три дни – между 30 юни и втори юли, малкото китно средногорско селце Могилово беше центърът на вселената. По принцип Стара Загора е центърът на вселената, но в този кратък тридневен период с титлата Център на Вселената се окичи село Могилово. Тук веднага правим уточнението, че причината за този акт е третият фестивал "Мидалидаре – рок в долината на виното". Т.е. Могилово беше центърът на рок вселената за всеки фен, който се повдига, когато чуе тежък барабанен звук и рифове или с други думи рок и метъл музика. А когато всичко това е подплатено с известни групи и буквално рок легенди, вселената веднага придобива друг смисъл. Сега, винаги ще се появят специалисти, които да отрекат, че събитието в Могилово е фестивал, давайки за пример образците на Запад, накъдето и ние сме се устремили. Със сигурност вървим в тази посока, но за съжаление с много малки крачки. Те обаче стават все по-забележими. Да вземем настоящия фестивал в долината на виното. Цялото село Могилово беше преобразувано във фестивална зона. Три къмпинга за палатки, един за каравани и кемпери, централна зона, където беше разположена сцената, детски кът, много кранове за бира (споменаването на този факт само буди възхищение у автора), както и възможност за нормално и безпроблемно паркиране на личния автомобил. Е, в първия ден влизането и излизането от Могилово не беше толкова безпроблемно. Всъщност просто се чакаше много, защото пътят, който беше наново асфалтиран, е тесен. Но когато споменаваме опашките от автомобили, трябва да отбележим, че за първия ден, когато легендите SCORPIONS, които са вече 50 години на сцена, бяха хедлайнъри, разстоянието от пътя Стара Загора – Чирпан до фестивалната зона, което е около десетина километра и в нормални дни отнема около 5 минути, се изминаваше за 2 часа. Представете си каква колона от фенове искаше да види SCORPIONS. Вътре в цитаделата на фестивала имаше приблизително 20 000 души. Групата беше вече на бисовете, когато почитателите й продължаваха да се трупат пред сцената. Лудница. Хубаво е да спомена, че първия ден в центъра на рок вселената бяха още IRON SAVIOR и DYNAZTY. И двете групи направиха концертен дебют в България.

С лидера на IRON SAVIOR Piet Sielck и с басиста на групата Jan-Sören Eckert си поговорихме разбира се, за концертите.

"Когато си на сцената на живо имаш само един опит. Ако нещата не се получат, нямаш възможност да ги поправиш. Това прави концертите интересни. На концерт преживяваш определен момент и на концерт трябва да създаваш моменти. От друг страна дори в студиото да работиш постоянно върху дадена композиция, повтаряйки я докато не постигнеш съвършенството, пак трябва да се опиташ, да запечаташ в нея съответния момент. И в този момент трябва да уловиш най-доброто от себе си и най-доброто, на което си способен,с най-доброто отношение и най-силните чувства. В някои случаи това не е най-технически перфектното парче, а къс музика, която докосва сърцето. Понякога това става без да се напрягаш. Друг път е необходимо леко побутване. В края на краищата това са случаите, в които концертите и студийната работа се пресичат – когато трябва да овладееш момента."

"Интересното е, че понякога изпълняваме на живо версии на нашите песни, които са по-добри от студийните варианти. Понякога, обаче, се получава обратното. Версиите на живо са по-слаби от тези в албумите. Записването на един диск е резултат от познанията, които сме натрупали. Бих отбелязал, че записът остава за вечността. За живите изпълнения не можеш да прогнозираш какво точно ще се получи. Може да е супер, може да е много зле. Не можеш да знаеш как ще се развият нещата."

"Ако свириш на живо и започнеш неубедително, можеш да изпаднеш в състояние, в което да се разочароваш, че нещата ще продължат по същия начин. В някакъв момент обаче групата се стяга и всичко се развива според предварителните планове. Разбира се, може да стане и на обратно."

"В повечето случаи изпълненията ни са добри. И хората изпитват удоволствие от работата ни на сцената."

Разбира се IRON SAVIOR имат какво да споделят да рокендрол моментите, които са преживели.

"През 1997 година, когато първата ми група MYDRA подписа звукозаписен договор, получихме шанса да сме съпорт на NAZARETH за кратък немски тур. Това беше моят първи рокендрол момент – да видя тези момчета на живо и след това да сме заедно на купон. Това наистина беше впечатляващ момент."

"Един от моите, който не звучи толкова впечатляващо е, когато работех в едно студио по албум на BLIND GUARDIAN. Независимо че бяха вече успешна банда, бяха на моята възраст, което не правеше нещата, кой знае колко специални. Работехме на едно и същ ниво. Обаче беше много впечатляващо за мен, когато в същото студио дойдоха SAXON. Те бяха моите герои. Започнах да слушам метъл със SAXON и JUDAS PRIEST. Така в някакъв момент SAXON дойдоха в студиото, в което работех тогава и асистентът ги разведе из комплекса. Беше наистина страхотно преживяване."

След IRON SAVIOR и преди SCORPIONS на сцената за първи път пред българска публика се качиха DYNAZTY. Преди тяхната изява разговарях с вокалиста Nils Molin и басиста Jonathan Olsson.

"В някаква степен DYNAZTY не се развиват според първоначалните ни очаквания. Но смятам, че това е някак си оздравяващо. Защото стигнахме до момента, да вървим напред с темпото и по начина, по който самите ние искаме. Винаги сме го казвали, че искаме да запазим музикалния образ на групата в нейната музика. Ние продуцираме албумите си, както и песните, пишем собствени композиции. По този начин сме защитени в рамките на личните ни амбиции. Същото е и на сцената. Не съм сигурен, че точно такава е била идеята, когато сме започвали. Все пак, по това време съм бил на 19 години. Буквално сме били тийнейджъри и не смятам, че някой от нас е имал някаква представа какво точно да прави. Трябваше да се учим в движение. В някакъв момент усилията ни започнаха да се материализира и в момента сме стъпили на стабилна основа. Но не мисля, че точно това  е била основната ни идея, когато започвахме."

"В същото време изражението на зрелостта е да приемем, че групата се развива в посоки, които не сме очаквали. Но просто е необходимо да ги приемем."

"Това е също част от цялото ни развитие. Да приемем, че винаги ще има непредсказуемост. Това се отнася и при създаването на нови композиции. Няма как да знаеш на 100 процент в каква посока ще поеме и ще се развие материала, по който работим. Но когато стане, резултатът е винаги положителен. Отдавна не ни се е случвало да си кажем, че не е трябвало, да правим нещо." 

DYNAZTY наистина бяха свежата изненада на фестивала в Могилово. Много енергия, много свирене и много атмосфера. Феновете бяха заредени за основната банда на първата вечер.

"Няма как да насилваш преминаването в зрелостта. Това се постига по естествен начин. Рано или късно ще станеш зрял, но по този път можеш да се опиташ да запазиш младежкия дух или добрите части от него. Като факта, че си ентусиазмът, че изпълняваш тази музика, е бил много голям. Или че всеки път с нетърпение очакваш качването на сцената. Стремежът да израстваш и следващия път, да си по-добър. Което също по някакъв начин е част от младежкия дух. След като пораснеш, започваш да балансираш с опита и зрелостта, за да постигнеш една добра комбинация от всичко."

След като и "Джуая" беше посрещнат отново с рок концерт, организаторите подготвиха зоната за втората вечер, в която най-очакваното събитие беше "The Final Countdown" и EUROPE. След близо 40 години шведите работят като швейцарски часовници. И докато през първия ден Klaus Meine стоеше някак си статично на сцената, то Joey Tempest от EUROPE превъртя играта. Преди основната банда от втория ден, успях за кратко да се срещна с клавириста Mic Michaeli и барабаниста Ian Haugland. С които се върнахме дост назад във времето.

"Преди да станем EUROPE, се казвахме FORCE. Joey Tempest се появи един ден с идеята да променим името, да вложим в него още нещо. По същото време Yngwie Malmsteen имаше групата YNGWIE MALMSTEEN'S RISING FORCE. И мотивът на Joey беше да не се получи някакво недоразумение. За това настояваше за нещо голямо и излезе с предложението EUROPE. И ние се съгласихме."

Mic Michaeli и Ian Haugland са категорични, че групата отговоря на името си 101 процента.

"Свирили сме във всяка една страна в Европа. Така че сме изпълнили значението зад името на бандата. Свирили сме навсякъде, където е Европа. Разбира се, правили сме концерти в Южна Америка, Азия, в САЩ. Но името е перфектно. Където и да отидем, без значение дали сме в Азия или Съединените щати, дори и тези, които не ни познават, като видят името ни, разбират, че сме от Европа, защото се казваме така."

Няма как, когато говорим за EUROPE да не стане дума за най-големия хит на бандата "The Final Countdown". Който, разбира се, прозвуча и в Могилово на фестивала в долината на виното.

"Няма формула или рецепта за създаването на голям хит. В една песен има толкова много параметри, за които трябва да следиш. Нека вземем за пример "The Final Countdown". Ако я бяхме издали три години по-рано или пет години по-късно, може би нямаше да се превърне в хит. Никога не знаеш как ще се представи една песен. Модата и вкусовете в музиката се променят постоянно. До голяма степен хитът зависи от тях. Има една много неприятна немска поп група, която изкара няколко хита през 80-те. Мисля, че се казваше MODERN TALKING. Единият от двамата, който пишеше песните, беше заявил, че знае формулата за създаването на хитова песен. Две години по-късно – вече ги няма. Така че няма формула за създаването на хит. Дори не би трябвало да се стремиш към подобна, а по-скоро се придържай към онова, което харесваш. И ако песента се превърне в хит, за теб ще бъде чудесно."

"Колкото повече преследваш богатството и славата, толкова трудностите ще стават по-големи. Защото по този начин блокираш креативността си. Славата, материализма и творческото начало не вървят ръка за ръка. Въображението и творческото вдъхновение трябва да са свободни. Не трябва да ги насилваш, за да постигнеш нещо, а по-скоро трябва да ги използваш, за да дадеш най-доброто от себе си като артист."

Сега, няма да спазим за малко хронологичността. Защото преди EUROPE на сцената се качиха BLIND GUARDIAN, личните ми фаворити и LACUNA COIL. Обаче интервютата се проведоха в обратния ред и ето, че отново наши събеседници са вокалистите на LACUNA COIL Cristina Scabbia и Andrea Ferro. Бандата отново беше посрещната с див ентусиазъм.

"След толкова много години в изграждане и разширяване на броя фенове, които следват LACUNA COIL, може би вече започнахме да бъдем вдъхновение за други хора. А други групи заради нас са започнали в същия стил. Виждаме много дами в публиката. Което е страхотно. Не е толкова често срещано при другите групи, да имат толкова много почитателки. На нас това ни харесва. Защото това че музиката ни се харесва от всеки, е много освежаващо."

"Също така виждаме и различни поколения фенове, което е невероятно. Интересното е, че през последните години, дори виждаме на нашите концерти хора, които с по-възрастни от самите нас. Възрастни фенове и млади фенове. Дори мисля, че по-възрастните се чувстват по-свободни днес, когато искат да посетят наш концерт. Говорили сме си с тях и те са ни казвали, че на техните години се чувстват глупаво, когато се налага да са сред хлапетата. Днес, обаче, тези бариери ги няма. Веднъж светлините в залата да изгаснат и концертът да започне, всички се превръщат в част от публиката. И възрастовата граница се размива без значение дали си на 60-сет или 20-сет. Наясно сме, че имаме публика в широк възрастов диапазон – както младежи, така и фенове на нашата възраст, както и по-възрастни от нас."

В миналото метълът беше някак си по-нишов стил. Днес разни известни личности, носят тениски с лога на групи, които дори може и да не са чували.

"Понякога това изглежда много странно. Дори съм се чудела дали тези хора, знаят нещо за групите, чиито тениски носят. Въобще не се питам за музиката, защото ще е твърде много. Примерно Kim Kardashian с фланелка на IRON MAIDEN. Чудела съм се дали поне знае коя е групата? Също така съм виждала Billie Eilish с тениска на Doyle Wolfgang von Frankenstein от MISFITS. Не съм против тази мода, защото тя по някакъв начин прави нещата видими и може тези селебритис да харесват споменатите банди независимо от положението им. Обаче го намирам за странно, защото все пак те носят дрехи с име на група, а групата създава музика. За мен музиката е много важна. А една такава звезда, дава съвсем друго значение на групата или логото. От друга страна разбирам подобно поведение. Някой просто е искал да изглежда по-рокендрол. За това си е казал, че ще напише няколко статуса и ще се облече с такава тениска."

"Днес всичко се припокрива. Между субкултурите няма вече толкова отличителни граници, както е било през 80-те. Тогава, ако си пънкар и срещнеш почитател на хеви метъла, най-вероятният изход е бой. Днес всичко е едно цяло. Субкултурите вече не са толкова затворени в себе си, както в миналото. Те са се прелели една в друга. Живеем в глобализиращ се свят."

"Също така групите лицензират нещата си и дизайнерските си решения, които се продават в магазините. И ако тези групи искат хората да ги познават, коя съм аз че да им казвам, че грешат."

Самият фестивал в Могилово беше един вид семейно приключение. Защото цели семейства бяха избрали точно тези дни, за да организират почивката си и да я съчетаят с много и разнообразни положителни емоции. Които продължиха и третия ден с BATTLE BEAST, EPICA и онази група, която през 80-те постави началото на онзи стил, който днес познаваме като пауър метъл. Откакто се събраха с бившите си ортаци Michael Kiske и Kai Hansen, HELLOWEEN са, както се казва клиширано, добре сработена машина, която кърти, чисти и извозва, и когато е в много, ама в много добро настроение и едновременно с това топи релси. Но да се върнем на EPICA. Групата се подвизава в сферата на симфоничния метъл и има завиден брой почитатели в България. Една част от тях бяха и пред сцената в Могилово. А там китаристът Isaac Delahaye и клавиристът Coen Janssen отговориха на няколко въпроса за настоящето в бандата.

"Възможността да правим концерти пред увеличаваща се публика е измерител за успеха днес. Също така името на групата да е в първата половина на списъка на фестивалите. Само по себе си е успех и когато имаш възможност да живееш от музиката си. Както и да можеш да си го осигуриш. Защото днес с Интернет и Спотифай, всеки може да прави това, което и ние правим."

"Може би за всеки дефиницията за успех е различна. Определение за успех би било и създаването на песни вкъщи, показващи креативност, без да си направил дори един концерт. Други може би не се интересуват от креативността, а да направят велико шоу пред милиони зрители. Което е тяхната представа за успеха. Ние сме щастливци, че имаме възможност да се занимаваме с музика от много време. Това е нашата професия. И лично за мен, успехът е да продължаваме да поддържаме това ниво. В същото време вече не сме тийнейджъри, имаме семейства, къщи, приятели, социален живот. И ключът към успеха за мен е да успееш да комбинираш всичко. Без значение е дали свириш пред 10000 или пред 100 души, когато вкъщи нещата не вървят. Тогава животът ти не е много успешен. Ние се опитваме да балансираме двата свята. Ето, виж ме, аз съм щастлив."

В много случаи сценичният имидж не се припокрива с личния живот на музикантите. Или по-скоро така мислят хората, които не са в най-близкото им обкръжение. Музикантите от EPICA по никакъв начин не са изключение.

"За мен няма разлика дали съм на сцена или вкъщи. Но, правя едно уточнение, хората винаги виждат личността на сцената. Която разбира се, че не търчи по цял ден като откачен маниак, куфеейки непрекъснато. Много хора, които не слушат метъл и не са ми близки приятели, са винаги изненадани, когато попаднат на наше видео в Интернет. Това Isaac ли е? Това същия онзи Isaac ли е, когото познаваме? Те ме знаят като обикновен човек, който знае как да се забавлява. И изведнъж ме виждат в друга светлина, когато съм на сцената и откачам. За тях съм две личности в едно тяло."  

EPICA винаги са правили онова, което ги влече. В групата са шестима и всеки допринася с влиянията си.

"Не се отдаваме на само един определен стил в метъла. Което показва, че EPICA се адаптира към новите вкусове и модерните изисквания, защото всеки от нас слуша, както стари, така и нови неща. А това намира своя път и в песните ни. По този начин се адаптираме, без да нарочно да се насочваме към модерния звук. Правим онова, което харесваме."

След всичко до тук бих могъл да обобщя тридневното приключение в долината на виното, като незабравимо преживяване, подплатено с другарски срещи, запознавания, някои и друга чаша бира, добре де – много чаши с бира и всичко това опаковано в едни от най-силните емоции, които човек може да преживее, когато над 40 000 сърца туптят на една и съща рок честота. И няколко часа по-късно, след като всичко това "безумие" в кавички, разбира се, е приключило, просто си стоиш до прозореца на превозното средство, с което пътуваш до Варна например, взираш се безцелно в далечината, една самовглъбена усмивка се прокрадва по устните, а съзнанието препуска през тези три дни, в които буквално в долината на виното, в малкото селце Могилово, беше събрана цялата рок вселена.

Снимките в галерията и публикацията са на Невена Рикова, специално за Радио Варна!