Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Свилен Иванов: Затова имаме думи - за да създадем световете, които искаме да обитаваме

Преподавателят по маркетинг в Икономическия университет във Варна, Свилен Иванов, събра поезията си в дебютна стихосбирка. Тя се нарича „На юг от устните, на запад от морето“. Книгата беше представена в Арт салона на Радио Варна. Неин редактор е поетът и издател Валентин Дишев.

Със Свилен Иванов и Валентин Дишев в предаването "Гравитация нула" разговаря Светлана Вълкова:

Ти каза, че Свилен е написал чудна книга и това беше първото нещо, което сподели за нея. Какво се крие зад думите "чудна книга"?

Валентин Дишев: Книгата наистина е чудна. Чудо е, защото за доброто писане и писането, което ще се запомни, трябва да се извърви една пътека. Тя има само три стъпки, но е много дълга. Трябва да има какво да кажеш, трябва да знаеш на кого говориш и трябва да развиеш способността да изречеш нещата така, че те да бъдат разбрани от този, на когото говориш. Свилен е успял да извърви тази пътека, дал си е достатъчно време. Ефектът от всичко това е наистина една изключителна книга. Книга, която ще бъде четена отново и отново.

Можем ли да кажем "късен дебют"? Може ли да се планира дебютът?

Свилен Иванов: Навременен. Дебютът е тогава, когато му дойде времето, тогава, когато имаш нещо, което да споделиш. Създаването на нещо, което си идва с времето, не може да бъде определено като късно или ранно. Дошло е времето и се е появила, благодарение на усилията на много хора.

Каква е предисторията на книгата? 

С. И.: Това са текстове, писани през последните 12 години, но не като стихотворения, а с идеята да бъдат запечатани някакви образи, които са се появили по начина, по който се появяват сънищата. Човек няма контрол над тези неща. Правени са без всякаква претенция да бъдат поетични, да бъдат литература, за мен са по-скоро лични записки на неща, които са били важни за мен и не съм искал да изчезнат.

В. Д.: Свилен разказва историите на своята уязвимост, историята на своя остров и говори на хората, които в наши дни живеят на своите острови на нормалност. Една нормалност, която за съжаление все по-малко е норма.

Каква беше намесата ти като редактор?

В.Д.: Не помня, защото за мен беше до някаква степен процес на взаимно обогатяване.  Целият процес ми се слива в главата в едно усещане за радост и удовлетвореност.

Къде се родиха думите - във времето и в пространството?

С.И : Обикновено такива думи се появяват, когато останеш сам със себе си. Да можеш да спреш мислите си, цялото възприятие на външния свят. (...)

Основните текстове са писани преди 10 – 12 години, когато с Марин (Бодаков) започнахме да си говорим от разстояние и да си мълчим от разстояние, и да споделяме думи и образи. Така се появяваха съвсем иззад ъгъла, изневиделица и си ги записвах в телефона. Стояха си там дълго време и само с него съм ги споделял. Тогава започнаха да се появяват думите.

Наистина ли разкриваш в тези текстове своята уязвимост? Беше ли ти трудно да ги споделиш с читателите?

С.И: Тези текстове не са правени с идеята, че изобщо някога ще напуснат затворения свят, в който са се появили. Когато получих обратна връзка от издателството, бях искрено изумен, че някой е намерил някаква стойност в тях. А що се отнася до уязвимостта -  тя е присъща на нещо, което ти се опитваш да скриеш, нещо, което определяш като своя слабост. Не мисля, че тук става дума за уязвимост, а по-скоро за идея за липса на значимост. Това е моят личен прочит.

Дали неизследваните пространства в теб са ключът към тази книга?

С.И: Писането, създаването на някакво съдържание винаги е било в опит да намериш отговор на въпроси, чиито отговори още не знаеш. В този смисъл тук наистина става дума за неизследвани пространства, защото във всяко едно отношение, на всяко едно равнище ние, хората, знаем много малко за себе си. Писането е опит да си проправиш път през част от онова, което не знаеш за себе си и за света, който те заобикаля.

Какво има в твоя поетичен свят - какви предмети, места, сезони? Лятото, морето, дворчетата, смокините, пейките и много сенки...

С.И: Сенките са много специфично място край морето, а човек познава основно мястото, в което е роден, това ми се вижда предопределено. Сянката затваря личния свят и създава уюта на спокойствието на собственото пространство и го разграничава от пещта, която е навън. Затова тези неща, които хвърлят сянка - клоните на дърветата, старите асми, чардаците на къщата - това са благословените места на завръщането, това, към което винаги се стремиш, както човек винаги се стреми към детството. По същия начин е и със света на сенките - той е обетованата земя, в която все искаш да бъдеш и все стоиш в една гранична позиция... Затова имаме думи - за да създадем световете, които искаме да обитаваме.

Какво има на юг от устните и на запад от морето?

С.И.: На този въпрос мога да отговоря с друг въпрос: Когато си на това място, какво виждаш, накъде гледаш? Това е идеята на заглавието. Тук не става дума за точка в пространството, а по-скоро за точка в личното ти време.

Целия разговор със Свилен Иванов и Валентин Дишев чуйте в звуковия файл:


Свилен Иванов е роден във Варна, учил е във Френската гимназия в града. Завършил е специалността "Българска филология" в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и "Приложен и корпоративен маркетинг" в Икономическия университет във Варна, където е преподавател и зам.- ръководител на катедра „Маркетинг“ в момента. Преди това е работил като учител по български език и литература, водещ и репортер в Дарик радио - Варна, журналист във вестниците „Капитал“ и „Дневник“ и в списание „Мениджър“. Има награда „Паница“ за разработка за дървената мафия в Разлог. Сценарист е на няколко анимационни филма за деца, издал е детската книжка „Загадките на млечния път“.
Валентин Дишев е поет, журналист, преподавател. Издал е над десет книги. Носител е на различни награди. Най-новата е „Орфеев венец“ от „Пловдив чете“. В биографията му са още Националната награда за поезия „Иван Николов“ през 2017 г. за книгата „И го живея“. Работи в БНР - Радио Благоевград. За предаването си „Страници“ е получил Националната награда „Христо Г. Данов“ за представяне на българската книга. Той е инициатор и един от създателите на проектите “Глоси”, ArsMedia, “Национален литературен фестивал “Глоси” (от 2010 “ArsMedia”), Академия Liber и др. Редактор-издател на списание “Глоси”, електронните мултимедийни списания за литература “Кръстопът” и DICTUM, Издателство “АРС”.
По публикацията работи: стажант-редактор Янита Костадинова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Борислав Сарафов от 21 юли е господин Никой

От 21 юли 2025 година Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор. Законът е ясен и всички в тази държава трябва да се съобразяват с него. Това подчерта за обзорното предаване "Позиция" на Радио Варна  адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.  По думите му законът, приет на 21..

публикувано на 26.07.25 в 11:50

"Царско лято" представят Лилия Кунева и Крис Николов във Варна

Изложбата „Царско лято“ на Лилия Кунева и Крис Николов, посветена на „лятото преди бетона“, ще бъде открита от 19 часа на 1 август в Морското казино.  Картините в нея са повлияни от обиколката на художниците в Полша и Германия и опитите им да се доближат до големите майстори, обясниха за Радио Варна авторите. На откриването ще..

публикувано на 25.07.25 в 07:45

Markus "Infernal" Kuschke (DESASTER): Метълът е нашата религия

Интервю с Markus "Infernal" Kuschke (DESASTER) Малко повече от месец остава до осмия „Running Free Festival“. „Стринава“ очаква на 29 и 30 феновете на олдскуула, събрани там от организаторите HMC „Metal Force“. Основните действащи лица са CORONER, ASPHYX, DESTRÖYER 666 и DESASTER. Останалите – MEZZROW, GALLOWER, LEATHERHEAD, SCHIZOPHRENIA,..

публикувано на 24.07.25 в 22:27

Николай Филипов: Българинът, който поставя огнени рекорди с най-лютите чушки в света

Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..

публикувано на 24.07.25 в 09:25

„Мотодзен. Рокерски истории“ – новата книга с разкази на Красимир Симеонов

Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..

публикувано на 23.07.25 в 08:00

Изложбата „А сега накъде?“ на Владимир Ванков - въпросът е винаги отворен...

В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно  на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..

публикувано на 22.07.25 в 08:00

Pi Stoffers (LORD OF THE LOST): Артистите трябва да създават, каквото искат да създават

Интервю с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST) В екстремните жанрове на музиката е рядкост някой артист да се изправи пред предизвикателството на тройния албум. Примери има, но издаването на трилогия е много рисково начинание. И в същото време се изисква доза смелост и дързост да го направиш в времена, в които албумите все повече губят значението си...

публикувано на 21.07.25 в 09:45