Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Свилен Иванов: Затова имаме думи - за да създадем световете, които искаме да обитаваме

Преподавателят по маркетинг в Икономическия университет във Варна, Свилен Иванов, събра поезията си в дебютна стихосбирка. Тя се нарича „На юг от устните, на запад от морето“. Книгата беше представена в Арт салона на Радио Варна. Неин редактор е поетът и издател Валентин Дишев.

Със Свилен Иванов и Валентин Дишев в предаването "Гравитация нула" разговаря Светлана Вълкова:

Ти каза, че Свилен е написал чудна книга и това беше първото нещо, което сподели за нея. Какво се крие зад думите "чудна книга"?

Валентин Дишев: Книгата наистина е чудна. Чудо е, защото за доброто писане и писането, което ще се запомни, трябва да се извърви една пътека. Тя има само три стъпки, но е много дълга. Трябва да има какво да кажеш, трябва да знаеш на кого говориш и трябва да развиеш способността да изречеш нещата така, че те да бъдат разбрани от този, на когото говориш. Свилен е успял да извърви тази пътека, дал си е достатъчно време. Ефектът от всичко това е наистина една изключителна книга. Книга, която ще бъде четена отново и отново.

Можем ли да кажем "късен дебют"? Може ли да се планира дебютът?

Свилен Иванов: Навременен. Дебютът е тогава, когато му дойде времето, тогава, когато имаш нещо, което да споделиш. Създаването на нещо, което си идва с времето, не може да бъде определено като късно или ранно. Дошло е времето и се е появила, благодарение на усилията на много хора.

Каква е предисторията на книгата? 

С. И.: Това са текстове, писани през последните 12 години, но не като стихотворения, а с идеята да бъдат запечатани някакви образи, които са се появили по начина, по който се появяват сънищата. Човек няма контрол над тези неща. Правени са без всякаква претенция да бъдат поетични, да бъдат литература, за мен са по-скоро лични записки на неща, които са били важни за мен и не съм искал да изчезнат.

В. Д.: Свилен разказва историите на своята уязвимост, историята на своя остров и говори на хората, които в наши дни живеят на своите острови на нормалност. Една нормалност, която за съжаление все по-малко е норма.

Каква беше намесата ти като редактор?

В.Д.: Не помня, защото за мен беше до някаква степен процес на взаимно обогатяване.  Целият процес ми се слива в главата в едно усещане за радост и удовлетвореност.

Къде се родиха думите - във времето и в пространството?

С.И : Обикновено такива думи се появяват, когато останеш сам със себе си. Да можеш да спреш мислите си, цялото възприятие на външния свят. (...)

Основните текстове са писани преди 10 – 12 години, когато с Марин (Бодаков) започнахме да си говорим от разстояние и да си мълчим от разстояние, и да споделяме думи и образи. Така се появяваха съвсем иззад ъгъла, изневиделица и си ги записвах в телефона. Стояха си там дълго време и само с него съм ги споделял. Тогава започнаха да се появяват думите.

Наистина ли разкриваш в тези текстове своята уязвимост? Беше ли ти трудно да ги споделиш с читателите?

С.И: Тези текстове не са правени с идеята, че изобщо някога ще напуснат затворения свят, в който са се появили. Когато получих обратна връзка от издателството, бях искрено изумен, че някой е намерил някаква стойност в тях. А що се отнася до уязвимостта -  тя е присъща на нещо, което ти се опитваш да скриеш, нещо, което определяш като своя слабост. Не мисля, че тук става дума за уязвимост, а по-скоро за идея за липса на значимост. Това е моят личен прочит.

Дали неизследваните пространства в теб са ключът към тази книга?

С.И: Писането, създаването на някакво съдържание винаги е било в опит да намериш отговор на въпроси, чиито отговори още не знаеш. В този смисъл тук наистина става дума за неизследвани пространства, защото във всяко едно отношение, на всяко едно равнище ние, хората, знаем много малко за себе си. Писането е опит да си проправиш път през част от онова, което не знаеш за себе си и за света, който те заобикаля.

Какво има в твоя поетичен свят - какви предмети, места, сезони? Лятото, морето, дворчетата, смокините, пейките и много сенки...

С.И: Сенките са много специфично място край морето, а човек познава основно мястото, в което е роден, това ми се вижда предопределено. Сянката затваря личния свят и създава уюта на спокойствието на собственото пространство и го разграничава от пещта, която е навън. Затова тези неща, които хвърлят сянка - клоните на дърветата, старите асми, чардаците на къщата - това са благословените места на завръщането, това, към което винаги се стремиш, както човек винаги се стреми към детството. По същия начин е и със света на сенките - той е обетованата земя, в която все искаш да бъдеш и все стоиш в една гранична позиция... Затова имаме думи - за да създадем световете, които искаме да обитаваме.

Какво има на юг от устните и на запад от морето?

С.И.: На този въпрос мога да отговоря с друг въпрос: Когато си на това място, какво виждаш, накъде гледаш? Това е идеята на заглавието. Тук не става дума за точка в пространството, а по-скоро за точка в личното ти време.

Целия разговор със Свилен Иванов и Валентин Дишев чуйте в звуковия файл:


Свилен Иванов е роден във Варна, учил е във Френската гимназия в града. Завършил е специалността "Българска филология" в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и "Приложен и корпоративен маркетинг" в Икономическия университет във Варна, където е преподавател и зам.- ръководител на катедра „Маркетинг“ в момента. Преди това е работил като учител по български език и литература, водещ и репортер в Дарик радио - Варна, журналист във вестниците „Капитал“ и „Дневник“ и в списание „Мениджър“. Има награда „Паница“ за разработка за дървената мафия в Разлог. Сценарист е на няколко анимационни филма за деца, издал е детската книжка „Загадките на млечния път“.
Валентин Дишев е поет, журналист, преподавател. Издал е над десет книги. Носител е на различни награди. Най-новата е „Орфеев венец“ от „Пловдив чете“. В биографията му са още Националната награда за поезия „Иван Николов“ през 2017 г. за книгата „И го живея“. Работи в БНР - Радио Благоевград. За предаването си „Страници“ е получил Националната награда „Христо Г. Данов“ за представяне на българската книга. Той е инициатор и един от създателите на проектите “Глоси”, ArsMedia, “Национален литературен фестивал “Глоси” (от 2010 “ArsMedia”), Академия Liber и др. Редактор-издател на списание “Глоси”, електронните мултимедийни списания за литература “Кръстопът” и DICTUM, Издателство “АРС”.
По публикацията работи: стажант-редактор Янита Костадинова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Нордкап - краят на света трудно може да бъде описан

Като края на света - това е най-краткото описание за Нордкап, най-северната континентална точка на Европа. Трудно може да бъде описано с думи усещането да достигнеш и стъпиш на върха на носа, надвесен над Баренцово море. Това разказа в предаването за туризъм и приключения "Хоризонти" Бисер Тинчев, след като за втори път покори крайния север на Стария..

публикувано на 06.06.25 в 08:25

Niels Löffler (ORDEN OGAN): Трябва да харесваш това, което правиш. Иначе просто си губиш времето

Интервю с Niels Löffler (ORDEN OGAN) Малко повече от два месеца остават до мащабния „Мидалидаре – Рок в долината на виното“. Датите са 11-13 юли. Големите хедлайнъри - MANOWAR, W.A.S.P. и Alice Cooper. Но в случая ще стане дума за една от съпорт групите в лицето на ORDEN OGAN. Немската метъл банда ще направи първи концерт в България именно в..

публикувано на 06.06.25 в 07:25
Даниела Цочева - инициатор на проекта и Йоана Василева - участничка

Ателие за драматургично писане: Тийнейджъри от Варна разказват свои истории

Първото по рода си Ателие по драматургично писане с участието на талантливи гимназисти от Варна е към своя финал. 20 млади автори, разпределени в два класа с ментори Захари Карабашлиев и Мария Касимова–Моасе, работиха месеци наред върху свои оригинални драматургични текстове. Финалът е повече от обещаващ – сценично четене на 5 юни от 17:30..

публикувано на 05.06.25 в 07:00

Изложба "Какво сънува водата" представя Христо Йотов във Варна

 До 1 юли галерия „Папийон“ представя новата самостоятелна изложба на художника Христо Йотов, озаглавена „Какво сънува водата“.  С тази експозиция Йотов поставя във фокус онова, което все по-често липсва в модерното изкуство, генерирано от изкуствен интелект – чувствата . „В изложбата има любов, хумор, има и неприязън. Това са емоции,..

публикувано на 04.06.25 в 07:00

Младият актьор Симеон Дамянов: Ако и един зрител излезе от театъра с една идея по-избистрено съзнание, свършили сме си работата

Шекспир е казал, че светът е сцена и всички ние сме актьори. Така е, но някои са актьори професионално, на театралната сцена, като Симеон Дамянов, който е част от столичния Театър "Българска армия". Варненци имаха възможност да го гледат в ролята на Марцел в спектакъла "Хамлет", с който беше открит Международният театралния фестивал "Варненско лято"...

публикувано на 03.06.25 в 11:21

Тангото се ражда в прегръдката

Връзка. Ако с една дума трябва да се опише тангото, то това е именно връзка. Етимологията на танго може да се търси и в термина „тангента“, т.е. като допирателна, като допир. Връзка между мъжа, жената и музиката – това са трите елемента, които формират танца танго. Това каза Радослава Ангелова, преподавател и тангера в Танго школа Corazón,в..

публикувано на 03.06.25 в 08:00

Актьорите Ели Колева и Ясен Атанасов за "Хамлет": Всеки ден се питаме "Да бъдеш или да не бъдеш"

Международният театрален фестивал бе открит снощи с постановката „Хамлет“ на Театър „Българска армия“ и под режисурата на Стоян Радев. Трагичните герои на Хамлет и Офелия са изиграни от Ясен Атанасов и Ели Колева. Това е най-краткият и най-разбираем "Хамлет", казаха актьорите в предаването на Радио Варна "Новият ден". Младата актриса споделя, че си е..

публикувано на 02.06.25 в 11:13