Преди няколко месеца, по случай рождения ден на актьора Филип Трифонов, напуснал ни в началото на 2021 година, от печат излезе издание с автентични негови текстове, „И един ден, когато стана писател…” .
Пред читателя се разкриват по абсурден начин исторически факти, които Филип Трифонов успява да издигне от ранга им на музейни експонати в изпълнени с човешки смисъл и ценност истини. В книгата личат гражданската му позиция и погледът му на писател, които от най-ранна възраст сякаш никога не са го напускали, а са го съпътствали във всяко негово екранно, сценично и житейско превъплъщение. Автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от реалния живот с живи картини, рецепти и кръстословици от естествения дневник на актьора, скиора, боксьора, шофьора, професора, психолога и педагога – класика на българското кино Филип Трифонов, писан между шестнайсетата и седемдесет и третата му година.
Заглавието на книгата „И един ден, когато стана писател…” е едно посвещение върху тетрадка, която актьорът получава като подарък в детските си години и то го съпътства през целия му живот. Слабостта му към писането с молив, писалка, на пишеща машина и на компютър се материализира в обемен архив, който ще допълни трудно поддаващите се на описание образ, характер и душевност на актьора, за когото всички единодушно са убедени – за него няма рамки, за него е чужда звездоманията, фалша и посредствеността.
Книгата е факт, главно благодарение на усилията на Мартин Трифонов – син на Филип Трифонов и на режисьора Николай Гундеров.
Светлана Вълкова разговаря с тях:
Каква е ролята на всеки от вас, за да я има тази книга?
Мартин Трифонов.: Първата роля е моя, като негов син и пряк наследник на архивите трябваше да ги намеря, което не беше много трудно – в един гардероб, в който от дете знам, че не трябва да се пипа, за да не се изгуби нещо. С удоволствие надникнах и започнах да ги пренасям към издателката Радост Йончева. Имах и доверие, че тя ще се справи прекрасно с първоначалния подбор, тъй като имаше сурови текстове, които не бяха готови за публикуване. Това беше в началото, после се включихме с други задачки.
Николай Гундеров: Моята роля беше след отварянето на гардероба...
М.Т.:... да изгладиш ризите /смеят се/...
Н.Г.: ... да се запозная с великолепните текстове на Филип, за които не съм подозирал, макар че дълги години сме работили с него. Текстове, които той е писал много отдавна и слава богу, казвам „слава богу“, защото това са текстове, които по някакъв начин успоредяват личното и общественото време. Те не са свързани само с някакви спомени, някаква мемоаристика, която да отчете дребни житейски факти и събития, а много интересни текстове с прекрасно чувство за хумор, които през личното стигат до общественото. Нещо, което беше много свързано с Филип: да има собствена достойна гражданска позиция.
Ние се събрахме, четохме тези текстове, редактирахме, забавлявахме се, търсихме начин как те да влязат в гардероба на книгата, казано метафорично. Как да бъдат събрани, да има текстове с къси ръкави, текстове с дълги ръкави, текстове за всички сезони.
Да уточним времевата рамка. Кога са писани те? Разбирам, че Филип Трифонов е започнал да пише още като много млад.
М.Т.: Да, от много ранна възраст, даже самият избор на заглавие „И един ден, когато стана писател“, е свързано с първия дневник, който му е подарил негов близък, чичо Анани. Той му подарил тетрадка и му помогнал да напише увода към нея (значи той не е можел да пише много добре), който гласял точно това: „И един ден, когато стана писател...“.
В книгата сме включили автентични извадки от неговия дневник, имаме и по-пипнати текстове, примерно като го е възмутило нещо в театъра, имам чувството, че даже нещо като автотерапия си е правил – като го ядоса нещо и започва да пише, за да му намери смешната страна.
Н.Г.: Точно така, тези текстове са многообразни, защото някак си в нашето съзнание Филип Трифонов е влязъл като емблематичния, легендарния български актьор, но когато разгърнем тези страници, ние ще видим, че наред с личните биографии вътре име например Филип Трифонов като шофьор, Филип Трифонов като боксьор, Филип Трифонов като психолог, като професор...
Тоест, много лица?
Н.Г.: Да, много лица и всички те са с едно прекрасно, себеиронично чувство за хумор, нещо, което беше много свързано с Филип и с неговата философия за живота. Тези текстове наистина действат като терапия, аз лично си оприличих тази книга на домашен лекар, защото, като я прочетеш, ти като че ли усещаш как един човек е преминал без страхове през живота. Той естествено е имал своите вътрешни опасения, но от текстовете му излиза такава лекота и свежест, че те карат наистина да се чувстваш като на въздушна възглавница.
Книгата показва и какво значи авторство, тя е сама по себе си литературен артефакт, защото не е само мемоаристика. Едно от нейните достойнства е, че тя те кара да я четеш бързо, но ако искаш да и се насладиш максимално, трябва да я четеш и бавно.
Понеже, както казахте, всичко започва от един гардероб – намерихте ли скелети в гардероба?
М.Т.: Аз завърших Художествената академия и имах едни черепи, те даже не бяха мои, а на един мой близък приятел (Минчо, извинявай!). И той един ден взел, та ги изхвърлил. Представям си, ако полицаите са намерили тези черепи в кофата за боклук пред нас, какво е било! Но те бяха мои, не в неговия гардероб. Иначе скелетите на кахърното изкуство бяха извън неговия гардероб.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:Максим Ялнъзов е един от младите таланти на Варна, който от 11 години се занимава с музика и изкуство (а в момента е почти на 17). Носител на над 100 (!) награди от вокални конкурси в България, Румъния, Молдова, Казахстан, Беларус, Унгария, Малта и Германия, Максим пее, свири на пиано и китара, посещава школи по танци и по актьорско майсторство,..
Идеята достъпът до социални мрежи на деца под 15 години да бъде ограничен предизвика оживен обществен дебат, който продължава и днес. Повод за него станаха изявленията на образователния министър Красимир Вълчев, че социалните мрежи създават сериозни рискове за психичното здраве и развитието на децата. Мнението му беше подкрепено от председателя на..
В концертното студио на Радио Варна снощи се проведе среща-дискусия със социалния психолог Росен Йорданов на тема „Моралът в политиката" с вход свободен. Преди събитието с Росен Йорданов разговаря Валерия Василева. Темата за морала в политиката безспорно е много важна и актуална в обществото ни, но и твърде сложна - какви са вашите основни..
Децата от България ще имат възможност да участват за пета поредна година в XIX Световен конкурс за детско хайку, организиран от JAL Foundation в Япония. Темата на тазгодишното издание е „Звук“, а млади автори до 15-годишна възраст могат да изразят своята креативност чрез кратката японска поетична форма хайку, съчетана с рисунка. Това каза Зорница..
Да използваме летните дрехи в есенната визия, като съчетаваме например любимите си летни топове с жилетка или сако. Този съвет даде за предаването "Новият ден" имиджовият консултант Румяна Димитрова. Когато купуваме дрехи, да залагаме на качествената и красива кройка, с добра изработка, и да мислим за поне още три дрехи, с които може да бъде съчетана,..
Станислава Томова-Съни е основател и хореограф на Sunny Dance Studio . Започва да танцува като съвсем малка с народни танци в Детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Ручейче" и Фолклорния ансамбъл към Община Варна. През 2002 г. се пренасочва към аеробни занимания и след обучение става инструктор по латино аеробика към клуб "Темпо", а две..
Книгата „Три погледа върху Съединението от 1885 година“ беше представена във Варна през тази седмица. Автори са историците Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович. Разговаряхме с двама от тях – професорите Палангурски и Янчев, но не само за самата книга или за това какво е казано и какво не за Съединението. Постепенно предмет на..