Лесна работа: Малки токсични убождания

Почти във всяка приятелска компания има човек, който се старае събиранията да минават във ведра, позитивна атмосфера, с много смях, веселба и радост. Понякога с вицове, друг път – с незабравими истории, а когато нищо друго не работи, посяга към тежката артилерия – самоиронията. Устройва приятно забавление за другите на свой гръб и изцяло за своя сметка. Прави го с идеята, че доброто настроение на хората си струва. С времето това се превръща в навик, дори става традиция.

Чудесна опция: събираме се, изцедени от умора, изпълнени с ярост към някого навън, нацупени и лишени от енергия и очакваме добро настроение, поднесено на табла, в порцеланов сервиз, със сребърни прибори и елегантни салфетки, изцяло за сметка на споменатото другарче, което впрочем обитава същата реалност и съвсем не е застраховано от негативите, сипещи се върху нашите глави.

Понякога, вдъхновени от светлия пример и заразени от подхода, дори се стараем да го имитираме. И по навик насочваме иронията не към себе си, а предимно към споменатата светла личност. Или в краен случай - към друг човек, когото приемаме за по-уязвим, или по-търпелив. Идеята е той кротичко да поеме удара, без да отвръща. Така успяваме да се закичим с едноминутна титла „Душата на компанията“ и същевременно оставаме защитени. Никой не предъвква нелепите истории от нашия живот, нито пък лошите черти от характера ни.

Чиста работа. Ако има обидени, това, разбира се, си е техен проблем. Важното е, че не сме ние. Нещата вървят чудесно. Празникът продължава. Питие, добро настроение за нас, още питие, още добро настроение. За нас – да. А за въпросния човек?

Поправете ме, ако греша, но нима това не е малка нелегална токсичност, която кротичко се провира във всекидневието ни зад маската на чувство за хумор и общуване в приятна компания?

Защо го казвам?

Защото това е най-коварното, уж „невинно“ навлизане на токсичното в нашия личен свят. С топла приятелска усмивка. Когато сме отпуснати, с отворени сърца, очакващи добро и подкрепа.

Разопаковаме сладкото целофанче, търсим бонбон, а получаваме болезнени убождания, обида и враждебност. Коварно е, тъй като не се предполага да го очакваме в приятелска среда.

В свят, в който всички сме фокусирани върху здравословното хранене, здравословните връзки и щадящите, по-скоро позитивни преживявания, и в който всъщност живеем все по-стресиращо, нещадящо и не толкова здравословно, мисля, че е важно да различаваме и да спираме навреме тези малки, лицемерни, предателски и добре маскирани токсични убождания, причинени от хора, за които сърцата ни са отворени. Тогава пораженията са далеч по-големи от случаите, в които червената лампичка в съзнанието светва, за да регистрира предстояща опасност, а ние стягаме мускули и усилия в очакване на удара.

Сега бързам за хубаво събитие. Там ще се старая да не създавам веселба за чужда сметка. Надявам се и никой друг да не го направи. Празниците трябва да си остават такива за всички участници в тях.

Лесна работа е да те е грижа за другите. Това прави света по-приемлив, живота по-хубав и средата по-здравословна.

И вероятно е първа стъпка към всички онези позитивни и здравословни неща, които напоследък денонощно повтаряме като магическа формула с идеята, че достигането им ще ни направи много, много по-щастливи.