Екстремната суша поставя пред поредни изпитания земеделските производители в Добруджа. След като прибраха реколтата си и реализираха изключително ниски средни добиви от слънчоглед и царевица, сега те са изправени и пред невъзможността да извършат оран по полетата. Рисков и несигурен е и процесът по сеенето на есенниците – пшеница, ечемик и рапица. К
Масово чупене на машините, изключително запрашаване, което допълнително затруднява процеса, липса на каквато и да било влага на метър дълбочина и високи температури са сред основните проблеми на тазгодишната есенна селскостопанска кампания.
Нели Стоянова е председател на кооперацията в село Паскалево, която обработва 10 000 дка земя. Завършили са процесът по засяване на пшеницата, независимо че почвата е в неблагоприятно състояние, но по думите й, аграрните процеси трябва да се спазват и колкото и да се чака, ако не завали, ситуацията няма да се подобри.
Докато на територията на кооперацията в село Паскалево дъжд е имало през август, то на други места в област Добрич последните валежи със селскостопанско значение са били чак през юни. Такава е ситуацията при Мария Дикова, която обработва около 6 000 дка земя в общините Балчик и Каварна.
Около 1 100 000 дка земя обработват в област Добрич земеделските кооперации. 35 от тях членуват в Областния съюз на кооперациите, чийто председател е Кирил Комитов. По думите му за дългогодишната си земеделска практика толкова трудна селскостопанска година не е имало.
Зърнопроизводителите споделят, че проблем са и необичайно високите температури за края на месец октомври, което би могло да се отрази на препаратите за обеззаразяване на семената той да спре да действа. Това от своя страна ще доведе до проблеми и с вредители и заболявания, допълва Нели Стоянова.
Единствената надежда за стопаните в момента е да завали дъжд, който да осигури така необходимата влага за семената, които вече са заложени в почвата.
На 11 април, петък, вицепрезидентът Илияна Йотова ще участва в церемонията по посрещане на първия български военен Научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) от третата му експедиция до Антарктида. Церемонията е от 9.30 часа на Морска гара – Варна.
Необходими са промени в законодателната и регулаторната рамка, които да гарантират устойчивото развитие на къмпинг туризма у нас с грижа към природата, стана ясно по време на срещата между министъра на туризма Мирослав Боршош и председателя на Асоциацията на къмпингите в България Веселин Вълев. 180 от познатите и посещавани къмпинга в България едва 50..
Най-голямото международно летище в Румъния "Хенри Коанда" ("Отопени") ще има нов терминал, съобщават от Националната компания за летища в Букурещ в информация, изпратена и до редакцията на БТА. Проектът, оценяван на 40 милиона евро, е определен като най-големия и най-сложния за летищната инфраструктура в страната. Новият терминал трябва да бъде готов..
Още един пострадал при пожара в Кочани, който беше на лечение в България, се завръща днес в Северна Македония, предаде БГНЕС. В чужбина остават хоспитализирани 55 македонски граждани. Състоянието им остава без промяна, включително на хората с най-тежки наранявания. В болници в Северна Македония към момента се лекуват 10 пациенти. От Министерството на..
Министерство на външните работи информира за предстоящи стачни действия на френските железници (SNCF) в периода 17 април - 2 юни 2025 г. Те ще се провеждат по предварително определен график, но очакванията са за сериозни затруднения в железопътния транспорт, особено в периода на ученическите ваканции и в празничните дни на месец май. МВнР..
България може да привлича туристи от Турция с по-добра реклама, трябва да бъдe популяризиран фактът, че страната е богата на минерални води. Това казаха участници в Българо-турския бизнес форум "Иновации и партньорства за устойчиво развитие в туризма", организиран от Българо-турския дамски бизнес клуб, с подкрепата на Националния борд по туризъм...
КНСБ настоява да бъдат увеличат с 15% заплатите в 7-8 сектора, които синдикатът определя като рискови. Ако това не стане, протестите ще се радикализират, а исканията ще нарастват, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в Благоевград, където беше открит първият в страната синдикален клуб за срещи и консултации. Според Димитров са нужни между 150 и 200..