Общинска полиция спря ремонтните дейности в двора на къщата на бул. "Сливница"20

Общинска полиция е спряла монтажните дейности в двора на къщата на бул. "Сливница" 20 и ул. "Петко Каравелов“ 1 във Варна. Това съобщи през почивните дни кметът на Варна Благомир Коцев. Строителна техника бетонира двора в петък вечер, а това събуди отново обществения интерес и възмущенията на варненци. 

Причината за незабавното спиране на монтажните дейности е "неясният статут на дворното пространство, който поражда съмнение за законосъобразността на строежа", посочва Коцев. 

Кметът на Варна уточнява, че е получил отговор на запитване, изпратено до Министерството на културата от началото на януари. Според него единствено сградата е архитектурно-строителен паметник на културата, вписан като такъв в НИПК (днес НИНКН) през 1982 г. Оградата не е автентична и това е станало основание за издаване на разрешение от страна на предишната администрация за нейното събаряне. Оградата е променяна още през 1994 г., когато е придобила доскорошния си вид.

"В предоставените архивни снимки и документи в разглежданата документация, както и в допълнителното проучване, проведено от експерти от ангажираната с това институция, не са намерени следи за конкретно датиране на ажурната ограда в прилежащия на ЕНКЦ двор, което да докаже нейната автентичност. Констатирани са редица промени в нейните външен вид и трасе, отразено в предходната документация от 1994 г. за същия обект, свързано с "промяна във външната ограда с по-малки изменения спрямо съществуващата, като запазваме нейния "ретро" характер", посочват от НИНКН. 

Не става ясно, обаче, дали и дворът не е автентичен – това е и причината да спрем машините, коментира Благомир Коцев. 

От Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) уточняват, че при тях се съхранява частична информация за сградата в отговор на запитването кога точно е изградена оградата и въз основа на какви документи се съди коя част от нея кога е изградена?

Оттам се позовават на няколко снимки – от 1930 г, от 40-те години на миналия век, както на документация от 1994 г. за адаптиране на сградата за банкова институция.

По отношение на вече разрушеното фонтанче в имота от института посочват още и, че – цитирам: "Водопроводната система в гр. Варна обаче е създадена след 1932 г. според публикации във Варненски общински вестник. Това означава, че при строителството на сградата в имота не би могло да има оформена водна площ и тя е обособена на по-късен етап.“

На практика обаче, водопроводната мрежа в града датира от 1909-1911 г., каза за Радио Варна историкът от Музея за история на Варна Теодор Роков. Той се позовава и на запазена карта на града от началото на XX век, в която си личи къде точно са били разположени тръбите за нея. 

"Отговорът от НИНКН създаде у мен впечатлението, че те не разполагат с подробна информация за въпросния архитектурен паметник. Оттам аргументират своето становище с публикации и снимки във Варненския общински вестник от 1931 г. Не може институция с такова влияние да разчита единствено на материали и информация от вестници. Има градски архив, документален архив на музея с различна документация от цитираната от НИНКН. Този аргумент за мен е несериозен", коментира Теодор Роков. 

Историкът допълни, че за него методът на работа не е най-правилният. "Това, че може би оградата на тази сграда може би не е в оригиналния си вид, не отменя нейния характер на част от целия ансамбъл", каза още той. 

Целия разговор на Доротея Николова с Теодор Роков чуйте в прикачения звуков файл: