Буни ли са буните на залива Болата

Сигнал до министерствата на регионалното развитие и околната среда и водите, кмета на Община Каварна, Басейновата дирекция „Черноморски район“ и други институции по повод бездействието на областния управител на Добрич изпрати кметът на село Българево Георги Георгиев.  Сигналът е по повод силно компрометираното състояние на брегозащитните съоръжения на залива „Болата“ и липсата на реакция от страна на държавата за техния ремонт.

За опасността от пълното разрушаване на буните и изчезването на целия залив във вида, в който е в момента,  местните власти алармират от години. Кой носи отговорността обаче за техния ремонт институциите така и не се разбраха. Затова и депутатите приеха изменения в Закона за черноморското крайбрежие, които предвиждат от 1 януари 2025 г. поддръжката на хидротехническите съоръжения от всякакъв тип да се извършва от областния управител.

Прехвърлянето на горещия картоф залива Болата между институциите е като безкраен филмов сериал, на който всички зрители искат да дочакат щастливия финал и все не успяват. В първи сезон проблемът беше, че заливът е част от резерват „Калиакра“ и там строителни дейности не могат да се извършват. Във втори сезон заливът най-после беше изваден от резервата и включен в защитена местност Степите, за да може пътят до него и брегозащитните съоръжения да бъдат ремонтирани. В трети сезон внезапно се започнаха твърденията, че буните не са с брегозащитна функция и дали са там или не, няма значение за опазването на биоразнообразието на флората и фауната в Защитената местност. И така до днес, когато за едни това са буни и тяхното укрепване е от изключително значение, а за други не са буни и поддръжката им не е от значение.

На 12 януари експерти от Басейновата дирекция „Черноморски район“ и РИОСВ-Варна извършват оглед на буните на залива Болата. Поводът са бурите от 18-ти и 19-ти ноември миналата година. Заключението им е цитирам: „при извършената проверка е установено, че и двете брегозащитни съоръжения са в силно разрушено състояние. Съгласно ЗВ постоянна защита на укрепителни и брегозащитни съоръжения по морския бряг се осъществява от съответния областен управител“ и молят да се предприемат действия по компетентност.

В отговор областният управител на Добрич Йорданка Костадинова твърди, че съгласно документацията в МРРБ съоръженията на морски плаж „Болата“ са изградени за нуждите на военен обект и предпазването на информационен кабел, но не и с цел брегоукрепване или брегозащита. От областната управа допълват, че съоръженията са публична държавна собственост и са под управлението на Министерството на околната среда и водите.

Заради подобни неизяснени във времето дилеми депутатите гласуваха и приеха измененията в ЗУЧК, според които дали брегоукрепват, брегозащитават или са там просто за красота тези съоръжения трябва да се поддържат и ремонтират от областните управители. По думите на един от вносителите на промените депутатът от Пловдив Младен Шишков основният проблем е липсата на пари. 

Казусът "Болата" е една може би безкрайна игра на думи заради липса на пари. Това е причината толкова много години нищо да не се случва, защото няма никъде в закона конкретно възлагане на конкретна институция, която с определен средства, да ремонтира съоръженията. Оттук нататък започнахме да разплитаме казуса буква буква и достигнахме до заключението, че прехвърлянето на топката е, защото част от държавните институции определят буните като хидротехнически, а други като брегоукрепителни съоръжения, посочи депутатът.

Всеки един орган, който би следвало да се грижи за тях, тълкува по различен начин тяхната функция. Това вече няма значение, защото всички тези термини са включени в закона, каза още Шишков. Той изрази учудването си защо областният управител не предприема действия. За мен е странно това поведение, честно казано, не го разбирам, не знам защо се бяга от отговорност, при положение, че и по Закона за водите и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие има достатъчно задължения вменени на областните управители, подчерта Шишков.

Промените в ЗУЧК влизат в сила от 1 януари 2025 г.. В писмена позиция по темата областният управител на Добрич Йорданка Костадинова посочва за БНР, че за да се изготви план-сметка за поддръжка и ремонт на такива съоръжения в МС със започването на 2025 г., ще поиска средства за наемане на експерти, които да направят оглед и оценка. След изготвен анализ и представяне на количествено-стойностна сметка, ще подаде искане за финансиране на посочените от експертите ремонти.

Междувременно местната власт в лицето на кмета на село Българево Георги Георгиев си задава въпроса още колко време ще издържат буните на „Болата“ ? По думите му при следващо влошаване на метеорологичната обстановка и силен вятър буните ще бъдат доразрушени, а това ще изгони туристите и ще застраши поминъка.

Но сега застрашени са хората. Лошото е, че на това място на този плаж, който е в списъка забележителните места е в света, идват страшно много хора. Това създава голяма предпоставка от инциденти, опасява се Георгиев. Там стърчи арматура, има откъснати парчета бетон, има процепи, въпреки че има обозначителни табели, все още има преминаващи, допълни той. Единствено надеждите му са да няма пострадали. Той се пита при инцидент пак ли институциите ще си прехвърлят отговорността.

Остава ни да се надяваме, че морето ще бъде благосклонно към залива „Болата“ и буните там, а туристите ще спазват ограничителните табели, за да не се случи инцидент, докато институциите не вземат конкретни мерки.

Защо се е стигнало до поредния сигнал за бездействие и какви са притесненията на местните хора чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Щърбанова: