Лесна работа: Прекрасен ден

Денят – подарък. Последният от дългия уикенд. Може би точно сега са завръщате от хубаво място, където сте се чувствали щастливи с любим човек и в приятелска компания. И честно казано, иска ви се тази свежа глътка мартенска почивка да няма край.

Подобни дни с добавена радост са заредени с вълшебна енергия. Ограниченото време, в което се опитваме да вместим всички любими хора, неща и състояния и да им се наслаждаваме колкото е възможно повече.

Един прекрасен ден, нали?

Той започва с великолепен изгрев, когато очите ни попиват всеки нов нюанс от яркото сутрешно небе и имаме достатъчно време за всичко. Не бързаме заникъде, не гоним задачи, работният бележник е скрит дълбоко в чекмеджето на бюрото, защото уикендът е дълъг и днес е денят, в който пием първото кафе на бавни, блажени глътки. Потъваме в спокойната сутрешна усмивка на човека до нас. Докато песента на птичките и уханието на първите мартенски цветя обгръщат света и правят деня още по-красив.

После тръгваме по улиците на града. Минаваме по любим маршрут, спираме се да погледаме някоя красива сграда и да си припомним забавна случка и хората, които са участвали в нея. Смеем се на разговора, на слънцето, на свободния ден. Просто се радваме, че сме тук и сега заедно и че заедно можем да продължим по чудесните пътеки на живота.

Чувството е опияняващо, а пролетта с намигване напомня за себе си. Цветните личица на игликите любопитно надничат към нас. Теменужки добавят чар към почерка на очакваната пролет. Цъфтящи дървета леко и ефирно ни погалват по рамото, докато минаваме край тях. Загърнати в нежни облаци от завладяващо ухание, стигаме до морето. Денят не би бил съвършен без тихите песни на вълните, без свежия полъх край брега, без арогантния кикот на чайките, без пясъка, който се процежда между пръстите и внимателно заличава следите от всичко, което не бихме искали да си спомняме и сякаш освобождава време и място за всичко друго, което с охота приемаме в желанието си да бъдем щастливи.

По обратния път приятно оживление вече е завладяло улици и алеи. Усмихнати лица, ярки дрехи, грейнали погледи поставят този прекрасен ден в рамка като снимка, към която дълго ще се връщаме.

После идва време за любими песни. Пеем с цяло гърло, надвикваме изпълнителите и отново се смеем, почти останали без глас от щастие... Няколко инструментала за почивка -да нарежем салатата и да подредим трапезата. И отново лююбими песни. Прекъсва ги звънецът. Приятелите, които очакваме, са тук. Сядаме на сладка приказка. Да се посмеем на нещо, да се поядосваме за друго, да се посъветваме за трето, да се похвалим за четвърто... и отново да се посмеем. Да обменим мисли, планове, спомени, чувства и радост.

За десерт – домашна торта и планиране на следващата среща. И когато масата е разтребена, ние сме изморени, но не искаме този прекрасен ден да си отива, излягаме се на дивана с по чаша горещ шоколад в ръце, да погледаме любим филм. Моят избор винаги е „Да срещнеш Джо Блек“, но приемам всичко друго, което с романтика и красота кара сърцето да ускори ритъма си.

Един прекрасен ден.

Лесна работа е да ценим всяка възможност, да си създаваме радост и да преживяваме с отдаденост всеки прекрасен ден - от първото кафе до целувката преди заспиване.

От уважение към себе си и към живота, който ни е даден.