Бежанците - свежата кръв в българската икономика

Връщането на бежанци от Европа по регламента „Дъблин 3", все по-често започва да се използва за всяване на страх и трупане на политически дивиденти. Каква е всъщност картината? Във връзка с прилагането на регламента през миналата година в Държавната агенция за бежанците са получени 21 862 запитвания за обратно приемане от страни от Европейски съюз. За 2022 броят е почти същия. Основните запитвания са от Герамания, Австрия и Франция. Трябва да се знае, че в България се връщат единствено бежанци без семейства и деца. И този процес не е от вчера, каза за Радио Варна председателят на старозагорската фондация „Мисия Криле“ Диана Димова. За миналата година от Агенцията за бежанците са отговорили на над 18 хиляди запитвания. България поема отговорност за половината от тях.

"Независимо дали за 13 човека, 6000, 9600, за които България за миналата година официално е потвърдила, че носи отговорност, важно е да има интеграционни политики и тези хора, в крайна сметка, да получат шанс, да намерят някакъв смисъл да останат в тази страна."

Това са хора, които биха могли да станат част от икономиката и обществения живот на страната. 

"Професионални спортисти, лекари с голяма квалификация, строители, художници, учители. Какви ли не хора. Най-разнообразни хора, които са готови дори и по-ниско квалифицирана работа да се хванат, само и само да могат да се издържат и да живеят. Не искат да пътуват. Много от тях се чувстват по-близки с нашата култура, храна, музика. Въпреки всичко тук няма истински интеграционни политики. Националната програма за интеграция на хората, търсещи закрила и получили закрила в България е само на хартия"

Една от основните причини за неприемането на бежанците са предразсъдъците. Диана Димова е катерочина, че тези хора, техният потенциал и професионални умения могат да са много полезни.

Повече чуйте в звуковия файл.