Среща в Балчик за книгите на Цонка Сивкова

Десетки балчиклии и гости на града поздравиха своята съгражданка Цонка Сивкова, която днес отбеляза 20 години творческа дейност в голямата зала на читалище "Паисий Хилендарски" в Балчик.

Днес тя представи шестте си книги, последната от които се нарича “Кам­ба­нен звън” (2024) и разказва за църквите в района на Балчик и околностите. Издадена е със съдействието на Община Балчик от из­да­тел­ство "Слън­це". Ре­дак­то­р на кни­га­та е На­деж­да Ка­бак­чие­ва.

Цон­ка Сив­ко­ва е член на ли­те­ра­тур­ния клуб „Йор­дан Кръч­ма­ров” при НЧ „Паи­сий Хи­лен­дар­ски 1870“, в чия­то биб­лио­те­ка мо­же да от­крие­те и ос­та­на­ли­те и пет са­мос­тоя­тел­ни кни­ги: до­ку­мен­тал­на­та „С пе­сен в сър­це­то” (2005) - спо­мен за прия­тел­ство­то и с доб­руд­жан­ска­та на­род­на пе­ви­ца Ева Геор­гие­ва; пое­тич­на­та „С дъх на мо­ре” (2007); ро­до­вед­ски­те „Сив­ко­вият род от Ко­тел” (2008) и „Ре­ка­та на жи­во­та. Кръс­те­вият род”(2010). През 2015 г. из­да­ва „Кме­то­ве­те и уп­рав­ле­ние­то на Бал­чик в пе­рио­да 1878-2015 г.”. Ней­ни твор­би са пуб­ли­ку­ва­ни в мес­тния пе­чат и в раз­лич­ни сбор­ни­ци.

Из "Камбанен звън", Цонка Сивкова

БОРБА ЗА ЦЪРКОВНА НЕЗАВИСИМОСТ

България е била велика държава с големи успехи както във вътрешнодържавното си устройство, така и по бойните полета в битките с враговете си. Поради редица обстоятелства започва упадък на българската държава и в края на XIV век тя пада под османско иго. В периода от края на XIV до на ХIХ век не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя. Унищожена е и самостоятелната Българска патриаршия, която е подчинена на гръцката Цариградска патриаршия. Следва един почти петвековен период, в който българският народ е бил подложен на много страдания — ограбвания, отвличания, насилия, религиозно и етническо унищожение. Страданията на българите се удвояват от стремежите на гърците да унищожат духовно-културния живот и просвещението им. Българската православна църква е на подчинението на Цариградската патриаршия. Българите са лишени от всякакви права пред върховната османска власт.

Вековните изпитания на българския народ не успяват да сломят духа му. Вярата му в Бога спомага да се опазят обичаите, традициите, моралът и националното самосъзнание на един силен народ.

За да я има България, важна роля играят нашите православни храмове — огнища на език и просвета.

Където и да е бил българинът, винаги е имал нужда от молебен дом и училище.

Много български семейства (между които и моите прародители) оставили домовете си в пепелищата на опожарения Котел, тръгнали надалеч, за да спасят децата. Остават между Тулча и Констанца и създават свое село. На 15 Октомври 1870 г. те изпращат писмо (запазено в архивите) до църковното настоятелство на гр. Тулча с молба да бъде изпратен или ръкоположен свещеник за тяхната църква, в което се казва: „… както едно стадо, лишено от свой пастир (овчар), бива изложено на различни бедствия и страдания и дори най-сетне става жертва на гладните зверове, така също бива и едно словесно стадо, което, лишено от своя пастир-свещеник, който да го наставлява и поучава, забравя своите задължения към Бога и человеците и хване да клима към злото".

Почти във всички населени места в Балчишко окръжие е имало църкви (в една стая са се помещавали училище и молебен дом). В ония трудни години именно те поддържат огънчето на надеждата и вярата в Бога.

Храм „Свети Никола“ е първият православен храм в Балчик.

Стабилна страда във възрожденски стил, построена през 1845 година, храмът е съграден в един двор с едно от първите български училища. те пробуждащата светлина на вярата и просвещението в българското население ние на града.

Храмът е осветен през 1847 г. от митрополит Йосиф Варненски.

През 1848 година българският митрополит е заменен с представител на гръцкото духовенство.

След тригодишно богослужение на славянски език, храм „Свети Никола“ е обсебен от гръцката митрополия и близо две десетилетия остава под гръцко владичество.

Жителите на Балчик не спират да се борят за своя храм. През 1858-1859 година изпращат дописки до „Цариградски вестник“ с молба да чуят гласа им. Съобщават за църквата „Свети Никола“, която са построили и им е била отнета от гърците.

През 1851 г. балчиклии си построяват и друга църква — „Света Троица“, която гърците също отнемат.

На 15 август 1866 г. бил свикан събор на свещениците, където се приема комисия за управление на епархийското духовенство във Варна. В същия ден са назначени български свещеници, като за Балчик това е поп Пеньо. Българите действат да им се върне църквата „Свети Никола”, ограбена, изоставена, порутена от гръцкото владичество. Тогава е получен отговор от Цариград — ферман, издаден от Ахмед Митхат паша, по повод прошението на християните от Балчик, в който се казва: „… както иска населението им, разрешавам да се възстанови в гр. Балчик храм „Свети Никола“. Възстановен е същата година. Осветен е от митрополит Симеон през 1873 г.

През 2008-2020 г. работих в най-стария храм в Балчик „Св. Николай Чудотворец“. Идваха възрастни хора, които споделяха спомени от своето детство.

Още от началото черпех вода от извора. Молех Бог да ми помогне да възкреся историята на храм „Свети Николай Чудотворец“ и делото на хората, които са служили и са помагали в изграждането му.

Бог чу молбите ми. Впоследствие реших да издиря и напиша историите на всички балчишки храмове и тези от района на града. Върнах се два века назад. Проследих всеки един от тях.