Обикновено през април се сещаме колко мила ни е Земята и колко много обичаме природата. Като стана дума за това, време е да спазя неотдавнашно обещание и да доразкажа история за туризъм.
Връщам се във времето и ето ме като дете.
Дойде ли април, с мама стягаме раниците и се втурваме напред – към природата. По онова време намирам природата за красива, но за изключително опасна.
Докато групата се наслаждава на приказни гледки, аз може да съм в поетично настроение, но не се увличам. Сигурна съм, че наоколо дебне кръвожадна мечка и следи всяка моя стъпка.
Може да сме в рая на приказните пейзажи, но в детската ми глава се върти друг филм. В него мечката набързо се е докопала до мен, вече ме е изяла, погребват ме с духова музика и две снимки. Първата - естествено моя. Втората - на мечката, която така безцеремонно е покосила живота ми още преди съществената му част да започне. Точно се унасям в страхотното парче, което оркестърът свири в моя чест, внезапно водачът прекъсва неистовия галоп на фантазията ми. Обявява кратка почивка. Спираме. Запасите с храна ме привличат като магнит. Набързо изгълтвам десетина милинки. Така и така ми предстоят мечка, апокалипсис, духова музика... Поне да ги посрещна добре нахранена.
В следващите часове, вместо очакваните от мен драми, се случват радост, красота, чист въздух, априлски сняг в планината. Така стигаме до финалното пързаляне. Стръмно е.
Внимателно наблюдавам как останалите се спускат по премръзналите камъчета. Спирам да мрънкам в момента, в който осъзнавам, че няма как да остана сама тук, насред нищото, при положение, че цялата група славно се изтегля надолу. Скоро съвсем ще притъмнее. Кой знае къде е онази мечка, която в сладките си мечти ме вижда на солидни порции .... Може в мислите й да фигурирам върху поднос от естествен материал, с лимонче в устата и артистично нахвърляни по мен борови клонки. За цвят и за разкош. Сигурно е някъде наоколо и бърза, бърза към мен. Тогава вземам категорично и смело решение. Сядам по задни части върху камъните и си представям, че съм на пързалка. Групата, на която й трябват минимум десетина-петнайсет минути да стигне до дискретната пътечка, онемяла от изненада, наблюдава шеметното ми спускане. Минута, не повече. Супер рисковано, но за сметка на това кратко и с успешен финал. Мечката е измамена, аз се приземявам в краката на смаяните си спътници и... ще живея.
Днес гледам на всичко това по съвсем различен начин и съм безкрайно благодарна на мама, която без да обръща внимание на вечното ми детско мърморене, ми показа цял един изумителен свят. Свят, който всеки миг очарова с прелестните си картини, прегръща с ухание на борове, дарява ни свободата на опияняващия си въздух, посреща ни с усмихнатите личица на цветята, добавя настроение с пухкавите бели облачета, които жизнерадостно се гонят по небето и закачливо променят формите си. Свят, който въздейства с всеки детайл – от мистичния звук на ехото, което се търкаля по баирите до сладкия аромат на горски боровинки.
Днес е денят на Земята. Тя заслужава нашата обич и грижа. Всяко докосване до природата носи усещане за щастие. Разполагаме с това невероятно богатство.
Лесна работа е да го пазим и ценим.
Само така ще можем да му се наслаждаваме година след година, поколение след поколение.
Автор: Даниела Иванова
Още малко ноември. Още малко кротки следобеди, погалени от есенен вятър. Още малко време между слънцето и снега. Още малко до онези завладяващи моменти, когато ще пишем желания, ще се радваме на коледните светлинки, ще планираме празнични вечери и сърцата ни ще тръпнат в очакване на следващото преживяване, следващия житейски епизод, следващото..
Центърът за настаняване от семеен тип "Владиславово А" е социална услуга от резидентен тип, част от Комплекса за социални услуги за деца и младежи, лишени от родителска грижа. Центърът работи от 2015 година и е дом на 11 деца и младежи със специални потребности на възраст от 3 до 25 години. Скоро очакват и нов член на семейството си. Всички те са..
Традиционно през месец ноември Радио Варна кани всички малки творци да се включат в конкурса за рисунка. Тази година темата е „Моята Коледа”. Това е деветата поредна година, в която медията приканва всички деца на възраст от 6 до 16 години да проявят своя талант в артистичния конкурс. По традиция една от избраните рисунки ще бъде..
На 25 ноември отбелязваме Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени. Въпреки напредъка, дикриминацията и насилието над жени продължава да е един от основните проблеми на обществото. Едва през април тази година (2024 г.) Европейският парламент одобри първите в историята на ЕС правила за борба с насилието над жени и домашното насилие...
Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“ , е наречен на негово име при..
Войната в Сирия продължава вече 13 години. Милиони сирийци се превърнаха в бежанци. Един от тях е Рустом Абдулкадер. Той е на 42 години. Избира живота на бежанец. Едната причина е, че не иска той или синовете му да се бият за някоя от воюващите страните и да избиват сънародници. Втората и по-важната – има болно дете. Засега семейството е в България, в..
Едно от най-старите читалища в област Добрич – това в село Гурково, е заплашено от затваряне заради лошото състояние на сградата. То е построено в периода от началото до средата на миналия век с доброволния труд на местни хора. Заради дългогодишно неглижиране и липса на достатъчно финансиране се стига до момента, в който от Регионалната здравна..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
