Днес случайно срещнах познати англичани, които не бях виждала от петнайсет години.
Навремето тези хора пристигнаха във Варна, огледаха се, влюбиха се в града и почти веднага купиха голямо място с чудна гледка към морето. Успяха да отбият от първоначалната цена, избегнаха комисионната на брокера, понеже, както ние твърдим, те са много по-богати от нас, а богатите гледат да намалят разходите... За разлика от бедните, които видят ли се с пари, не се успокояват, докато не ги похарчат.
В продължението на историята тези хора тръгнаха по магазините с бележник и химикал, направиха таблици с цените на предлаганите стоки, събраха дървен материал от една борса, пясък – от друга, плочки – от трето, още по-бюджетно място.
Набързо построиха великолепна къща – просторна, стилна, достойна да краси кориците на някое списане най-най. Похвалиха се с нея на всички познати, поживяха там едно лято и я обявиха за продажба.
Докато това се случваше, възприеха Варна като свой дом. Даваха съвети на градските власти, обясняваха на всички, с които случайно се пресичаха пътищата им, как трябва да живеят. С две думи: бяха сигурни, че са дошли тук, за да поправят нашия свят, да го облагородят, да му придадат блясък, да го направят много по-добър.
После продадоха великолепната къща, купиха следващо място и построиха по-скромно жилище, в което да живеят дълго време с печалбата от предходната сделка.
Защо разказвам всичко това? Строителният процес ги беше научил да пъшкат и да въздишат драматично с дълбокото философско прозрение: „Какво да се прави!? Това е България!”. Нищо особено, беше само част от разказа за строителните приключения. Добавяха изречението към цветното описание на преживяванията си, за да разведрят обстановката в заведението, където често вечеряхме заедно. Изглеждаше да е въпрос на чест след карикатурното описание на всекидневието да дръпнат по някоя критика на града и хората и да украсят с поучение как ние тук да станем по-добри.
Казваха го съвсем добронамерено.
За споровете относно напредъка ни няма да разказвам. И аз не приемам някой да се държи като богатия, умен и красив чичо, дошъл да навести загубения си племеник. Ще добавя само, че си създавах моменти на весело възмездие, например като този: докато се забавляваме на някаква случка, казвам, че много прилича на сюжет на О. Хенри, а моите хора питат кой е той и кога успя да се засели в местността, без те да разберат това. До Шекспир не стигнахме, но беше приятно.
Та... днес срещнах тези хора. Петнайсет години по-късно. И те ми разказаха прекрасни неща. Не можеха да нахвалят България и Варна, която е все по-красива. А животът? Той пък е все по-добър. Отново завършиха с: „Това е България!“, но го казаха с такова възхищение и радост, че сгря сърцето ми и повдигна погледа нагоре-нагоре и далеч напред, когато... Ехе!
Защото нещата се променят към по-добро, към още по-добро, към най-добро... Остава да пооправим навиците и нагласите си.
Отсега си представям, какво ще кажат, когато се срещнем след още петнайсет години. Нещата се променят към добро. И това е чудесно.
Автор: Даниела ИвановаС представяне във Фестивални я и конгресен център във Варна приключи националното турне на документалния филм „Милен“, посветен на журналиста Милен Цветков, който загуби живота си в катастрофа на 19 април 2020 година. Филмът на режисьорите и съсценаристи Димитър Стафидов и Веселин Диманов беше посрещнат с аплодисменти от варненската публика...
Българските учени на борда на Научноизследователския кораб „Св.св. Кирил и Методий“, начело с проф. Христо Пимпирев, успяха да вземат геоложки проби от скалите на труднодостъпния остров Смит в Антарктика. Това съобщи капитан втори ранг Николай Данаилов, който е първият капитан на кораба по време на последните две експедиции. Той посочи, че скалните..
В началото на пролетта правим оглед на крайбрежната алея във Варна, в частта от втора буна до Рибарския плаж, за да проследим как протичат ремонтните дейности. Трудно се преминава с автомобили в района на втора буна до заведението, където бяха отрязани дървета неправомерно, заради многото ограждения. Трудно е и разминаването на велосипедисти с..
Киношкола „Братя Люмиер“ при ЦПЛР - Общински детски комплекс, град Варна, кани варненската публика на спектакъла „За L и други животни“, вдъхновен от творчеството на Яна Борисова. Той ще се играе на 9 март от 16 часа в концертната зала на Младежкия дом в морската столица. Може ли киното като изкуство да бъде един от компонентите на театрален..
Днес над по-голямата част от района времето ще е слънчево време, повече облаци ще има сутринта по крайбрежието, с тенденция и тук облачността да намалява. Вятърът ще е много слаб, променлив по посока. Минималните температури ще са между минус 3° и плюс 2°, за Варна около 3°. Във височина над страната ще прониква по-топъл въздух и температурите ще се..
Рекорден брой участници - 156, от Варна и региона, се включиха в 24-тото издание на ученическия конкурс за художествено слово "Моята България". 20 от тях са от Детско-юношеския театър "Златното ключе" с ръководител Сия Папазова. Даниела Стойнова разговаря с част от наградените – Кристияна Луканова - 11. клас в Първа ЕГ, Арсений Иванов-Шаган..
Радио Варна по традиция беше домакин на Щафетната обиколка, посветена на Националния празник 3 март. 62-рото издание на обиколката започна официално от 12 часа, а щафетата се проведе на алеята пред сградата на радиото. Стартът и финалът бяха на входа на Морската градина. Отборите бяха в състав от по 5 души, отделно за мъже и жени...