Книгата "Античните надписи на Дионисопол" - научно издание, което променя и обогатява историята за античния град Дионисопол (дн. Балчик), беше представена снощи в Художествената галерия на Белия град. Книгата е с автор Николай Шаранков - преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", научни рецензенти проф. дфн Мирена Славова и доц. д-р Пепа Лунгарова, научен редактор проф. дин Диляна Ботева-Боянова, университетско издателство "Св. Климент Охридски", със съдействието на Исторически музей-Балчик. Книгата е безценно помагало по антична култура, разкрива допуснати грешки и заблуди през годините. Съществена роля в изследването играят епиграфските паметници, открити преди 17 години в храма на Кибела в Балчик.
„Задачите на автора са да издаде пълен корпус на античните надписи от Дионисопол и да ги подложи на езиковедски и ономастичен анализ. Неминуемо покрай всичко това той навлиза в сложната проблематика за историята на този град, неговата религия, административно устройство и дипломация. Още в увода се открояват някои от най-съществените приноси на труда. Към досега публикуваните 37 надписа д-р Шаранков заявява, че публикува нови 43, като включва в корпуса и шест латински надписа, а също и намерените шест extra fines. Всички надписи (с малки изключения) са видeни ex autopsia, което довежда до множество ревизии на вече публикуваните надписи.
Книгата на д-р Шаранков се явява отлична отправна точка за изучаването на античната история на Балчик и задава модела за подобен научен труд. Тя е еднакво интересна и за специалистите, и за любознателните дионисополци, днешните жители на Балчик. Богати със своето минало, им пожелавам да имат куража да живеят и да развиват своя град към благоденствие, в което личните и обществените постижения да вървят ръка за ръка, както в античния Дионисопол“ – заяви на представянето в Белия град проф. Мирена Славова.
За своето изследване Николай Шаранков използва 86 епиграфски паметника, от които 35 са от храма на понтийската майка на боговете Кибела от Дионисопол. "Това е един нов прочит, който би променил историята на античния град и да бъде част от цялата история на град Балчик. Нашият град заслужава такава история да бъде написана. Надявам се на колегите, защото една такава история не се пише от един човек“ – приветства събралите се историци и граждани домакинът на представянето Радостина Енчева – директор на Исторически музей Балчик
„Досега се приемаше, че Дионисопол е милетска колония, но в единствения достигнал до нас декрет от класическата епоха виждаме дорийска или атическа фонетична особеност, а в един ранноелинистически официален надпис е употребена дорийска форма - нещо неочаквано за една милетска колония, която би трябвало да си служи с йонийския диалект“ – твърди Шаранков.
В книгата е разгледано и отношението между двете имена на града Круни и Дионисопол, като са ревизирани досегашните схващания по въпроса. Потвърждава се тезата на проф. Димитър Бояджиев за огромната значимост на Дионисопол.
Името на града Дионисопол идва от поминъка – лозарството
Шаранков подкрепя тезата, че първото име на града е Круни (Извори), което скоро след това се преименува на Дионисопол. По-скоро измислица е твърдението, че морето е изхвърлило статуя на бог Дионис, защото тази легенда се разказва и за същия град в Турция. По-вероятно е свързано с основния поминък на района – лозарството. Открити надписи потвърждават значението на лозарството. В един от тях се разчита как местен жител е решил да дари на богинята Кибела своите лозя и работилница и средствата от тях да се използват за провеждането на празниците и през пролетта.
В изследването се напомня и за една непопулярна в нашата историография карта от Средновековието – унищожена през Втората световна война, но със запазени фотографии. Тя показва кои са важните черноморски градове – на нея се виждат Бакхис (името на Дионис, преведено на латински), и още три града – Константинопол, Месембрия, Одесос – това са били за автора най-важните градове" – обясни Николай Шаранков.
Проучването на надписи на Дионисопол започва още през 19.век, по време на Руско-турската война, 1828-29 год. През 1940 година са изнесени част от надписите в Румъния. Има сведения в румънски публикации за откривани интересни надписи в Балчик, чиито следи се губят.
Чуйте още в прикачения звуков файл:
Младите кинематографисти от киношкола „Братя Люмиер“ при ЦПЛР – Общински детски комплекс канят варненци на открит урок в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. Той ще се проведе от 17 часа на 13 януари. Поводът е рождената дата на българското кино. На 13 януари 1915 г. се е състояла премиерата на първия български филм..
Най-добрите и най-ярките холивудски актьори от киното и телевизията ще излязат на червения килим тази вечер за наградите „Златен глобус“. Това е първата голяма галавечер за годината в шоубизнеса. Златните глобуси предлагат отделни награди за драми и комедии/мюзикъли, като по този начин разширяват полето на филмовите звезди, които се..
Той е татуировчик и музикант. Познат е като барабанист от харкор пънк сцената. Изкарва си парите като „рисува“ по кожата на хората. Всъщност това е и най-голямото му платно. В същото време е и художник. И на 4 януари в галерия „Графит“ ще открие втората си самостоятелна изложба. Която се казва „50 години въображение". И е посветена на 50-годишния му..
В навечерието на 2025 година от печат излезе сборникът с разкази на ужасите „Измерения на болката“. В него са включени 12 произведения на 12 български автори - Алекс Цонков, Анна Гюрова, Димитър Маргаритов, Димитър Цолов, Елена Зелена Бърдарова, Елена Павлова, Мария Пеева, Мария Раднева, Милен Димитров, Нина Митева, Ралица Пейкова, Явор Цанев...
Огненото и светлинно шоу „Палячи“, носител на награда „Икар“ за атракционно и сценично изкуство за 2024 година, ще радва варненци и гостите на града на 3 януари, от 18:00 часа, на коледния базар на площад „Независимост“. Спектакълът, който първоначално беше насрочен за 26 декември, беше отложен заради неблагоприятните метеорологични условия...
Шарен и разнообразен ще е киноафишът през новата година. Очакват ни хитови заглавия, ето и някои от тях: Още в третия ден на Новата година по кината у нас излиза „Носферату“на режисьора Робърт Егърс. Мрачната вампирска история е римейк на един от първите филми на ужаса от 1922 година - германската продукция "Носферату – Симфония на ужаса"...
Предаването "Джем сешън" на Радио Варна продължава поредицата от концерти в празничните дни. 30 декември - Концерт "Мост между поколенията" в Първо студио на БНР от 22.02.2024г. Участват Биг бенда на БНР и младите дарования от вок състав Графити – гр Търговище, вокална студия Усмивки – Стара Загора и специалните гости Невена Пейкова, Надежда..