Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Художникът Атанас Хранов: ... И да лети дирижабълът по-нагоре към по-светли места

5
Атанас Хранов
Снимка: Яков Шустов

Най-новите произведения на талантливия художник Атанас Хранов от 3-ти юли до 7-ми август 2024 г. са в изложбеното пространство на Галерия „Папийон“ във Варна. Неговите идеи, копнежи, „вероятни пейзажи“ и „чезнещи лица“ са събрани в изложба живопис, наречена "Дирижабъл".

Приключението, в което ни въвлича този великолепен творец, е завладяващо както с майсторската си, дори магична живопис, така и с триизмерното, дори сюрреално усещане на пространството и обектите, които убедително създава.

Хранов ни поставя в теоретично фантазно пространство чрез сложни живописни тонове, релефни напластявания и линии, показващи скрити, кодирани посоки, носeщи белезите на времето и историята. Намесвайки метафората, авторът ни напомня, че нашето съзнание като един дирижабъл по пътя си събира много спомени, осъществени и неосъществени мечти, въжделения, вълнения. 

Мото на експозицията са думите на писателя Александър Секулов: "В моята представа добрата творба е като дирижабъл, който не губи въздух, винаги лети, не спихва, има формула извън времето." 

Светлана Вълкова разговаря с Атанас Хранов:

Какво трябва да ни говори заглавието „Дирижабъл“? Защо избрахте такова летателно средство?

Защото ние сме дирижаблите. Дирижабълът по принцип се движи с хелий или с топъл въздух, а ние се реем, пълнейки нашия личен дирижабъл с всичко това, което ни се случва, живеейки. Хубаво и лошо, добри и лоши решения, щастливи и нещастни моменти - реем се между минало и настояще, пълнейки нашия дирижабъл. И всъщност това, което съм нарисувал, са фрагменти от моя личен дирижабъл.

Какво има в него?

В голямата, основна картина има едно детско краченце, което е всъщност на сина ми Никола. Там, двамата с майка му образуваме нещо като дирижабъл, в който да пътува, и той се вози долу в кошчето. Това е много условно, разбира се. Разказвам картина, което не е много правилно - но е нещото, което ме е водило, докато съм го рисувал.

Има също и женските портрети, които са били моите любови през живота ми. Така стигам до извода, че клишето „първата любов е най-важна и ръжда не хваща“ май не е вярно. Най-важна е настоящата любов.

А какво ще кажете за последната любов?

Умишлено избягвам думата „последна“. Най-лесно е да го кажеш, защото „последната“ е много крайно и фатално - знае ли човек? Животът е дълъг, коя е последната... но всъщност знаем коя е първата.

Какви техники смесвате тук?

Това е нещо, което ме е водило през целия ми път. Така или иначе съм завършил дърворезба и стигнах до абсолютната плоскост на платното, която умишлено не нарушавам. Правя такива пластични решения. Имам дълбоки релефи, върху които рисувам, но най-важното нещо за мен, защото е лично постижение, е тази абсолютна плоскост на платното, която разбивам по всякакъв начин, така че да придам този обем, който го има в дълбоките релефи.

Казвате, че пълните този дирижабъл с всякакви неща - с важни за Вас спомени. Но все пак, за да се издигне той, трябва да е лек. Какво правим с всичко това, което събираме в него?

Опитваме се да го пълним с по-леки неща, а по-тежките ги оставяме зад нас. Има една много хубава индианска притча: „В човека живеят два вълка – един добър и един лош – оцелява този, който храниш повече“. Така че нека да храним добрия вълк и да лети дирижабъла по-нагоре към по-светли места.

Кое е първото нещо, което бихте искали да изхвърлите от този дирижабъл, ако се наложи?

Себе си... Много често така наречената „характеропатия“ - тя е характерна за всеки. Има нещо, което ти пречи, което не можеш да преодолееш - аз не правя изключение.

Бавно ли се получават Вашите картини? Дълго ли ги осмисляте или ги правите от раз?

Процесът е следният - няма нищо сложно, защото вече съм го преживял кой знае колко пъти. Преди да направя първата картина, минават между два и три месеца. Аз му казвам „да подгрявам четките“. По някаква си причина нищо не ми се получава през това време, все едно че работя с някакви чужди материали - макар че тези материали ги ползвам вече знам ли колко години. И след това изведнъж нещо се отваря и почват да стават бързо и неусетно.

И дирижабълът полита?

Да, и дирижабълът полита.

Цялото интервю с художника може да чуете тук:

Атанас Хранов работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки жанровете. Характерни материали за него са дървото, ръчната хартия, бронза, среброто и полимерната мазилка върху метална конструкция. Има над 60 самостоятелни изложби, участва в множество общи инициативи. Осъществявал е съвместни проекти с писателя Александър Секулов и с поета Веселин Сариев. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, на много музеи в страната, както и на частни колекции в България и чужбина. Живее и работи в родния си град Пловдив.

По публикацията работи: стажант-редактор: Никола Аенски

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Юлиян Петров: Трябва да се намали обемът на учебното съдържание и да се наблегне на компетентностите

Средният успех от зрелостните изпити е съизмерим с този от миналата година, стана ясно след представяне на резултатите през вчерашния ден. При формирането на знания образователната система се справя добре, при формирането на умения – зле, коментира министърът на образованието Красимир Вълчев. Анализът показва, че варненските зрелостници са в..

публикувано на 12.06.25 в 13:46
Вазовият род

Документи за рода - все по-търсени в Държавния архив

„Корени. Достъпни архиви – архиви за всички“ е озаглавена тематична изложба в Държавен архив-Варна, по светена на родовите проучвания. Тя е част от събитията на Архива по повод Международна седмица на архивите от 9 до 13 юни. Мотото на Седмицата т.г. е „Достъпни архиви – архиви за всички“. Днес от 11.00 ч. служители на Архива ще направят..

публикувано на 12.06.25 в 08:05

Хелин Алев: От работа на масичка пред вендинг машина до създател на академия във Варна

Хелин Алев е представител на младото поколение във Варна. Тя преподава в школа за деца по математика, информатика и други точни науки. Занимава се с куп интересни неща, на 22 години е, завършва специалността Киберсигурност и успешно развива своята академия, участвала е в проекти на НАСА, организира и едно от най-големите състезания по предприемачество..

публикувано на 11.06.25 в 08:00

Силният лидер вместо силни институции: предупредителен сигнал от младите

Младите хора са „бъдещето“, но какво бъдеще ги чака в градове като Варна? И как обществото и институциите участват в неговото изграждане? На този въпрос отговаря Атанас Радев, председател на Националния младежки форум, родом от Варна, но днес живеещ в София. За него Варна не е просто роден град, а място с традиции и потенциал, които трябва да бъдат..

публикувано на 10.06.25 в 11:05

Експерт: 1/3 от инцидентите на пътя са заради нарушено зрение на шофьорите

Една трета от инцидентите на пътя са причинени от нарушения в зрението на водачите. Това обобщи за предаването "Новият ден" на Радио Варна Димитър Христов от Националната асоциация на оптиките.  В ход е националната кампания  „Дай път на зрението“ за безплатни очни прегледи за шофьори , а организатори на акцията са  Националната..

публикувано на 10.06.25 в 10:05
Алия Гюлай

Алия и песничката "Зайо се изцапа"

„Зайо се изцапа“. Звучи като нещо детско и наивно, нали? Правилно. Това е най-новата песен на Алия Гюлай. Тя е на седем годинки и е от Велико Търново. А песента е създадена от нашия колега и ръководител на детско шлагерно студио „Да“ Доно Цветков.  Преди две години Доно Цветков е жури на конкурс в Турция. Там е и малката и едва на четири години Алия..

публикувано на 10.06.25 в 08:35

Yasen представя новия си сингъл "Тик-так"

Точно година след излизането на предходния му сингъл - "Сияя", Yasen (Ясен Неделчев) е готов с новата си песен. Заглавието ѝ е "Тик-так" и носи по-различно послание. На практика в двете песни пея за двете страни на една и съща монета - споделя артистът. - "Сияя" говори за това, колко е хубаво да се влюбиш и си готов на всичко за другия, докато..

публикувано на 09.06.25 в 07:25