Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поливно земеделие - възможно ли е в България?

Снимка: БТА

От началото на тази година вече няколко пъти бяха подобрявани дневните рекорди за високи температури от времето, в което са били извършени първите измервания. Високите температури през зимата и екстремно горещото време през лятото, започнало още през месец юни, повдигнаха на дневен ред отново темата за поливното земеделие и огромната нужда от неговото възстановяване. За съжаление този проблем обаче се коментира много повече в земеделските среди, отколкото на държавно и политическо ниво и то от години. През това време северната ни съседка Румъния, например, успя да реализира огромни инвестиции и днес там поливни са вече десетки милиони декари земя. 

В област Добрич обработваемата земя е малко над 3 милиона декара, като около един милион всяка година са площите с пшеница, милион и половина заемат пролетните култури царевица и слънчоглед и останалите площи са засети с рапица, ечемик, лавандула и др. Липсата на достатъчно валежи през цялата година неминуемо се отразяват на добивите и ако до преди години говорехме за цикличност по отношение на засушаването, то днес това вече се е превърнало в тенденция.

Вода в Добруджа има за всички, единственият  проблем е, че тя е в подземния воден хоризонт, т.нар. малм-валанж, който е на голяма дълбочина и водата се добива чрез сондажи и при изразходването на огромно количество и без това скъпа електроенергия. През летния туристически сезон, когато трите морски общини запълват капацитета на огромните черноморски комплекси, водата започва да липсва във все повече населени места. Не са редки случаите, в които от Водното дружество призовават хората да спрат с поливането на дворовете си и да пестят ценния природен ресурс. И така при липсата на адекватна държавна политика и осигуряването на достатъчно финансов ресурс за добиване на вода за добруджанци все повече е актуална пословицата – „по вода гази, жаден ходи“. За съжаление все по-жадни стават и земите ни, които осигуряват около 80% от препитанието на жителите на обезлюдяващата се с бързи темпове област Добрич.

Липсата на валежи и запаси от зимна влага са факт, суховеят и горещините също са факт, а страховете на местните хора, че плодородният добруджански чернозем ще се превърне в пустиня стават все по-оправдани.  Преди дни председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България Илия Проданов заяви в Добрич, че въпросът за поливното земеделие е изключително важен, но няма на кого да бъде зададен.ошото е, че няма с кого да говорим по този въпрос. Когато за последните 10 години имаме сменени над 10 министри на земеделието, е трудно държавата да прави политика, а за да се случат такива неща, има нужда от политика в сектора... Няма никаква политика в сектора", посочи Проданов. 

За абдикиралата от отговорностите си в сектора държава говори и Нели Стоянова, председател на кооперация „Възраждане“, обработваща около 10 000 декара земя.ържавата по много въпроси тотално е абдикирала. А последните две-три години по отношение на земеделието, след коронавируса и войната, имам чувството, че един от малкото работещи сектори в нашата държава се опитва да бъде затрит. Ние не срещаме разбиране от държавата по нито един от въпросите. Всичко трябва да е с молене, със стачки, с безумно обяснение на някакви елементарни неща на хора, които би следвало нас да ни обучават какво трябва да се случи", коментира Стоянова. 

Тя допълни, че в миналото България е имала една добре изградена инсталация - "Това е нещо, което румънците не са унищожили, както ние сме направили", допълни тя:

Многозначителен е примерът как се справя с поливното земеделие съседна Румъния. Там, по думите на Илия Проданов, благодарение на далновидната политика, поливни вече са 35 милиона декара земя.

Дори и един стопанин на земя да е решил да инвестира собствени средства за сондаж, то неговото узаконяване ще му коства години наред, непрекъснато появяващи се нови разходи, документи, изследвания, срокове, лаборатории, докато накрая не се откаже. А има вариант и документите му просто да стоят в нечий кабинет отново години наред, без дори да бъдат прочетени. Плодородна е на подобни примери Добруджа, плодородна е и земята ѝ, а дали ще успеем да вървим в крак с климатичните промени зависи само от нас. Земеделският стопанин може да променя хибридите, сеитбените норми, начините на обработка на почвата, но не може да се занимава и с държавната политика. Би могъл само да даде съвет как тя да бъде полезна, стига някой да се сети да потърси мнението на хората, изкарващи с труд хляба на страната ни.

И тук ще припомним, че една от причините от НАЗ да поискат оставката на зам.-министър Таня Георгиева е именно неуспехът ѝ по отношение на инвестициите за напояване.

Каква е ситуацията в България чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Райнова.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Участници в конкурса "Моята България": Да не възприемаме свободата като даденост

  Рекорден брой участници - 156, от Варна и региона, се включиха в 24-тото издание на ученическия конкурс за художествено слово "Моята България". 20 от тях са от Детско-юношеския театър "Златното ключе" с ръководител Сия Папазова. Даниела Стойнова разговаря с част от наградените –  Кристияна Луканова - 11. клас в Първа ЕГ, Арсений Иванов-Шаган..

публикувано на 03.03.25 в 16:50

Близо 500 състезатели се включиха в 62-рата Щафетна обиколка на Радио Варна (СНИМКИ)

Радио Варна по традиция беше домакин на Щафетната обиколка, посветена на Националния празник 3 март.  62-рото издание на обиколката започна официално от 12 часа, а щафетата се проведе на алеята пред сградата на радиото. Стартът и финалът бяха на входа на Морската градина.  Отборите бяха в състав от по 5 души, отделно за мъже и жени...

публикувано на 03.03.25 в 15:15
Жана Кръстева с наградата

Жана Кръстева с награда "ветеран" в 62-рата щафетна обиколка на Радио Варна

Жана Къстева заслужи специалната награда – „ветеран на състезанието“ в 62-та щафетна обиколка на Радио Варна , която по традиция се провежда на Трети март- Националният празник на България. Жана Кръстева е на 58 години, счетоводител-финансист по професия, от няколко години е председател на Клуб „Лекоатлети ветерани Варна“. Жана е аматьор и..

публикувано на 03.03.25 в 15:11
Златни медали за клуб

Над 300 състезатели участваха в щафетното бягане на Радио Варна

Над 300 състезатели участваха в лекоатлетическата дисциплина на 62-рата щафетна обиколка на Радио Варна. Спортната проява е посветена на Националния празник - 3 март. С много настроение, емоции, усмихнати хора и развълнувани състезатели премина събитието, което традиционно се провежда в Морската градина до сградата на Радио Варна...

публикувано на 03.03.25 в 14:54

Варна с патриотичен автобус за 3 март

Ангел Неделчев - шофьорът, който украсява традиционно за коледните празници автобуса, който кара, допринесе за настроението на варненските пътници и на Националния празник. За трети март той постави знамена с българското знаме, които използващите градския транспорт днес приветстват с усмивка и радост. Честит празник, пожелава от сърце Ангел Неделчев,..

публикувано на 03.03.25 в 14:53

Ученици от Ветрино с програма за Националния празник (СНИМКИ )

Интересна програма за трети март подготвиха ученици от Ветрино. Там Райна Княгиня и опълченец поведоха празничното шествие по случай трети март. Жители на цялата община се поклониха пред Паметника на загиналите във войните от 1912-1918 и Втората световна война (1944-45 г.) във Ветрино.  С венци и цветя беше почетена 147-мата годишнина от..

публикувано на 03.03.25 в 14:05

"Напред към подвизи и слава" или за ролята на военните ни маршове

„Напред към подвизи и слава“ – така се нарича маршът, който днес на 3 март, както и на всеки официален празник у нас, ще прозвучи за първи път при тържествената заря-проверка. Познат е още като Насрещен марш - церемониалният марш, с който се посрещат официалните лица или делегации, и който звучи при всеки преглед на войсковите части в България...

публикувано на 03.03.25 в 11:05