Той се казва Александър Петров, а литературният му псевдоним е Александър Скалд. Със страст говори както за работата си като еколог в голяма природозащитна организация, така и за писането, и за проучванията за докторската си дисертация върху лисици и белки и тяхната роля в различни екосистеми, за родното си място в Северозапада, за увлечението си по скандинавската митология и за странстващите северни поети от времената на викингите - скалдове.
Тази вечер от 17.30 часа ще бъде на Алея на книгата в шатра № 19 на Издателство "Ерове", за да се срещне с читателите на своя дебютен роман "Вой" и да разказва за света на вълците и хората, а той умее да го прави увлекателно, повярвайте!
Изненадва ме с признанието си, че като ученик откровено мрази биологията и след училище избира специалност "Българска филология и история", работи като учител и радиожурналист... "Но каквото е писано да стане, то ще стане" - споделя Александър. - "На 24 години преоткрих дивата природа чрез каузите на хора, посветени със сърце на грижата за нея. Хора, които умееха да общуват, а не просто да говорят за природата. Постепенно се впуснах като доброволец, после завърших магистратура по екология, а в момента съм докторант в Пловдивския университет и подготвям дисертацията си, която изучава лисици и белки и тяхната роля в различни екосистеми".
Питам Александър какво мисли за все по-разгорещената дискусия за съдбата на вълците в Европа, която се движи от крайност в крайност - от призиви за масово унищожаване на популацията до обявяването им за защитен вид и заговаряме за баланса... "Истината е някъде по средата. Хората в едната крайност са тези, които отглеждат животни и това е прехраната или бизнесът им, те се опитват да ги защитят по всякакъв начин. На другия полюс има хора, които никога не са отгледали и едно животно и нямат представа за усилията и за изпитанията пред животновъдите. От гледна точка на екологията е важно да отбележим, че вълците са един от т. нар. ключови видове. Това означава, че имат ключова роля за баланса в дадена екосистема, на която принадлежат. Има един изключително показателен пример за ролята на вълците в екосистемата на Националния парк "Йелоустоун". Там решават да ги изтребят напълно, за да се размножат свободно елените и така да създадат условия за лов. Елените се размножават обаче прекалено, ловът не може да регулира достатъчно популацията, започват да разрушават крайречните гори, следват наводнения, после суша, изчезват видове и т. н. Така след няколко години решават да върнат вълците в екосистемата, като внасят малка канадска глутница и постепенно районът се възстановява. Вълците принуждават елените да се движат, а не да водят заседнал начин на живот, горите израстват, заселват се отново разнообразни видове животни, реката е пълноводна, връщат се бобрите, те строят бентове, а вирчетата край тях се изпълват с риба, дори видрите се завръщат... Ето така работи една екосистема в баланс и вълците са, както казах, един от ключовите видове за това."
В романа "Вой" историята на огромния черен Ахернар - единак, който броди из планината и се опитва да събере глутницата си в света, доминиран от човека, се преплита със съдбата на един млад еколог и на една жена-ловец, които се борят срещу бракониерството и незаконните кучешки боеве. Има ли любов, питам младия автор. "Да, има любовна история, даже две. Едната е за вълка, който губи любимата си вълчица Шедир заради бракониерите... Втората е историята на Катя и Атанас, които в своето приключение да защитят дивата природа, се сближават. Не бих казал, че е типичната любовна история, защото точно, когато мислят, че са се опознали, разбират, че и двамата крият нещо мрачно в душите си, което ги е променило непоправимо... Следващият ми роман, който вече обмислям, ще е точно за този мрак вътре в нас, за това, че дори да сме "добри хора", неизбежно имаме нашата сянка и тъмна страна..."
Ето и някои отзиви от читатели за дебютния роман на Александър Скалд „Вой“:
"Пълнокръвни герои, за които милееш, колкото и да са изпълнени с мрак, естествено звучащи диалози (нещо, което откривам тоооооолкова рядко в родната литература), важни теми като мястото на човека в природата и конфликта ни с другите ѝ представители: това са малка част от нещата, които ще откриете във „Вой“.– Виктория
"Досега в родната литература ми липсваше точно тази история за гората, разказана от осъзнатия човек. Онзи смирен човек, който знае, че не е господар на природата, не е неин пазител, нито собственик, а само малка частичка от Великата Майка." – Райна Максимова
"Увлекателна история стил магически реализъм (гадните неща са реалност за съжаление), която ни образова за собствената ни природа и взаимоотношенията ни с нея." – Илияна Аракелян
"Има природа, динамика, напрежение, емоции - Александър Скалд е успял да събере между тези страници не един, а цели два свята - човешкия и животинския." – Мария - Никол
Разговора на Валерия Василева с Александър Скалд можете да чуете в звуковия файл.
Военноморският музей във Варна се включва в световната инициатива „Селфи в музея“ за втора година и отправя покана към своите посетители да участват и да спечелят награда. Условието е да си направите селфи в музея и да го публикувате в профила на музея във фейсбук или инстаграм с хаштаг #ВМорскиямузей или #MuseumSelfieDay от днес до 15..
Виктория Цонева е на 13 години и откакто е на 9 има едно голямо желание - да "отгледа" косата си, за да я дари на нуждаещи се онкоболни жени. Четири години са нужни на момичето да изчака косата си да порасне, но, оказва се, грижите за нея са специални. Тя трябва да се сресва редовно, да се подстригва всеки месец, за да не цъфти. Целта обаче е една -..
Община Варна продължава услугата за почасова грижа в дома на сомотножиеещи възрастни хора. В понеделник, 6 януари, започна проект, продължение на „Грижа в дома в община Варна“, който приключи на 3 януари и по който екип с обща численост над 100 специалисти и помощен персонал предоставиха интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда на над 820..
Зоопаркът във Варна е в етап на подготвяне на документация за кандидатстване за евросредства за обновяване на пространството. Това каза Нора Люцканова, уредник "Зооколекция". Стремим се да направим най-доброто за пространството, с което разполагаме, каза тя и изрази съжалението си, че площта не е голяма, в сравнение с други зоокътове в страната...
142 срещу 132 са издадените актове за раждане през 2024 спрямо предходната година. Това показват справките на дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване в община Балчик. Първият издаден акт за раждане за 2025-а е в регистъра от дата 2 януари, но момченцето Николай Асенов е роден на 22 ноември миналата година в Полша. В балчишкото..
Новородените в АГ-болницата във Варна са повече момчета (957) и по-малко момичета (924). Тази тенденция се запазва през последните няколко години. С имена Александър, Георги, Иван и Калоян се кръщават най-често момчетата, родени през 2024-та година. А при момичетата в първата част от класацията са: Никол, Александра, Валерия, Виктория и..
На 8 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден - (по стар стил празникът е на 21 януари, по нов - на 8 януари). Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на..