Деменцията и болестта на Алцхаймер - все по-често срещани при напредване на възрастта

публикувано на 12.09.24 в 08:05

Снимка: Pixabay

Проф. д-р Ара Капрелян - началник направление Неврологични клиники в УМБАЛ „Св.Марина'' във Варна и шеф на Първа клиника по нервни болести

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През месец септември в цял свят се говори повече по темата за превенция на заболяването Алцхаймер и синдром като деменцията. На 21.09. в Морската градина във Варна ще се проведе скрининг на хора, желаещи да се подложат на няколко въпроса относно евентуално заболяване или синдром, обясни за Радио Варна проф. д-р Ара Капрелян – началник на направление Неврологични клиники в УМБАЛ „Св.Марина" във Варна и шеф на Първа клиника по нервни болести в нея. Целогодишно в университетската болница се провеждат такива тестове сподели проф. д-р Капрелян.

Болестта на Алцхаймер е една от формите на деменция, каза още проф. д-р Ара Капрелян. Деменцията не е заболяване, тя е синдром. Деменцията се развива вследствие на няколко заболявания, най-честата причина това е болестта на Алцхаймер. Между 50 и 70% от заболелите от дементен синдром всъщност страдат от болест на Алцхаймер. Първите признаци са свързани с нарушение на паметта, нарушение на вниманието, конценрацията, наблюдават се и промени в говора, каза още проф. д-р Капрелян. Основният фактор за развитието на тези нарушения и последващ синдорм на деменция и болест на Алцхаймер на първо място е възрастта. С напредването на възрастта нараства и процентът на болните с дементен синдром и с болест на Алцхаймер, добави проф. д-р Капрелян. След 65-годишна възраст до 75-годишна възраст страдащите от дементен синдром е между 3 и 6%. От 80 до 89г. процентът нараства до 30%. В момента в световен мащаб, страдащите от деменция са над 55 млн. Всяка година 10 млн. души се регистрират с този синдром, а на всеки 3 секунди се регистрира един нов случай, алармира проф. д-р Капрелян. Така според данните, които отразяват евентуална прогноза през 2050г. цифрата от 55 млн. се очаква да нарастне до 130-150 млн. Едно от обясненията е именно нарастването на възрастта в населението в глобален мащаб.

В рамките на експертни комисии, които работят с НЗОК и са на територията на големите университетски болници у нас, включително и в УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, ежегодно се извършват скринингови програми с цел превенция на дементен синдром и болест на Алцхаймер.

На 21 септември, на входа на Морската градина във Варна, между 10:00ч. и 15:00ч. проф. д-р Ара Капрелян и екипът му ще правят такива скринигови невропсихологични тестове и консултации. Поканата е хора, които имат желание да проведат този тест, да заповядат и да научат повече за първите белези и проявления на деменцията и болест на Алцхаймер.

Болестта на Алцхаймер е прогресивно заболяване и протича в няколко фази. Това означава, че структурите и химията в мозъка се повреждат все повече с напредването на възрастта. Като следствие от това способността на човека да помни, разбира, общува и размишлява постепенно намалява. Основните симптоми са едни и същи през цялото време на заболяването, но се задълбочават с напредване на годините, като постепенно се появяват и нови.

Симптоми на болестта на Алцхаймер:

Загуба на паметта, конкретно скорошната памет

Проблеми с изразяването и общуването

Трудност при заучаване на нови задачи

Неспособност за размисъл

Цялостно объркване, дезориентация във време и/или пространство

Трудност с абстрактно мислене, пропуски в преценката

Трудност при извършаването на познати дейности

Поставя предмети на грешно място

Промени в поведението и личността

Рязка смяна на настроенията

Липса на инициативност/апатия

Видове симптоми:

При болестта на Алцхаймер симптомите биват два основни типа – когнитивни, т.е. свързани с паметта, и не-когнитивни, т.е. свързани с други физически и поведенчески прояви. Когнитивните и не-когнитивните нарушения обуславят градиращо намаляващата способност на болните да се справят с дейностите в живота – от най-рутинни до по-сложни. Развитието на симптомите се дължи на структурни изменения в различни центрове на мозъка и мозъчната кора. Колкото повече се задълбочават тези изменения, толкова по-силно се изразяват симптомите в живота на пациента, което постепенно води до пълната им зависимост от околните. В началото болните не могат да се справят с комплексни задачи и нови дейности, като най-чести са грешките при справяне с финанси, трудности при ползване на телефон и на градски транспорт. С прогресирането на болестта се нарушава изпълнението на всички дейности до степен на невъзможност за самообслужване.

Когнитивни симптоми

Те засягат основно паметта – епизодичната и семантичната памет, с последващи дезориентация за време и място, при относително съхранена краткосрочна памет. Характерно е нарушението на речевите функции с афазия и обедняване на речниковия запас, на гнозиса и праксиса. Екзекутивните функции представляват сложна психична активност, която включва способностти за инициатива, планиране и регулация на поведението, и когнитивна пластичност. Дефицитът на тези способности е тясно свързан с прогресията на заболяването, но се счита, че той се явява още в началото и значително допринася за задълбочаване разстройството на паметта. Вниманието при болестта на Алцхаймер е нарушено още в ранния стадий като се засягат разпределеното и отчасти селективното внимание, докато поддържащото внимание е относително запазено. Този дефицит се проявява при контрола на нови, нерутинни ситуации с цел по-ефективно поведение чрез реализация на едновременно извършване и бързо превключване между различни дейности.

Не-когнитивните симптоми

Те са свързани с разстройство във възприятията и с промяна в поведението и в личностно-емоционалните изменнения. Депресията е най-често срещаният симптом от тази категория. Между 15% и 40% от пациентите с Алцхаймер страдат от депресия. При 15-20% от случаите тя се появява като симптом в ранната фаза на заболяването – в рамките на първите 3 години. По-редки нарушения в тази категория са тревожност, раздразнителност, агресия и други подобни катастрофични реакции, които представляват внезапен емоционален изблик, провокиран от неуспех. Характерни са при по-тежка когнитивна (умствена) увреда и по-напреднал стадий. Вторият по честота психопатологичен симптом са делюзиите (40%). Те представляват фалшиви идеи, за които болните не могат да бъдат разубедени, постоянни са и влияят значимо върху поведението им с прояви на агресивност. Най-чести са делюзиите с нарушена идентификация. Срещат се и халюцинации, които са предимно зрителни и по-рядко слухови; те са свързани с по-бърза прогресия на заболяването и също водят до промяна в поведението.

Информация: alzheimer-bg.org