Под мотото „Морето“ Художествената галерия в Добрич подреди изложба от своя фонд. В нея са събрани творби на четирима художници, които принадлежат към различни поколения. Родени от края на XIX век до 20-те години на XX век, в определен период от творчеството си са свързани с морската стихия и разработват сюжета, като го пречупват през призмата на собствените си художествени търсения.
През 2024 г. честваме годишнини на художници със забележителен принос в българското изкуство – Атанас Попов (1894-1980), Христо Каварналиев (1894-1951), Георги Баев (1924-2007), Никола М. Даскалов (1924-2001). Всеки от тях оставя следа в голямата картина на новосъздаващата се маринистична традиция в младото българско изкуство след Освобождението.
През 1934 г. Христо Каварналиев (роден през 1894 г. във Варна), получава голямо признание в луксозното издание по повод 50 години българско изкуство след Освобождението, където Андрей Протич пише за него като един от тримата български маринисти заедно с Александър Мутафов и Йордан Кювлиев: „Най-голямо разнообразие на морето, с неговите брегове и платноходите, и най-голямо движение на водата, разбунтувана до бесуване стихия, дава Христо Каварналиев.“ Последвалите изяви утвърждават художника като един от най-бележитите представители на маринистиката в България. Той е голям родолюбец и радетел за освобождението на Южна Добруджа. Особено емоционален момент за него е гостуването му в Добрич с изложба от 100 платна (1929).
Атанас Попов, роден през 1894 г. в село Паскалево, Добричко, е художник, театрален деец, сценограф и режисьор, чиято дейност е свързана с културния живот на Добрич от 1928 г. до 1958 г. През 1928 г., след завършването на Художествената академия и Факултета по философия в Букурещ, се завръща в Добрич и основава първата българска театрална трупа „Студия“, която по-късно прераства в Добрички общински театър, на който е дългогодишен директор, постановчик и сценограф. През 1929 г. сп. „Добруджански преглед“ публикува обзор на уредените през годината изложби, където за участието на А. Попов се казва: „У А. Попов всяка картина е старателно разработена и завършена. Всичко е изживяно и вярно предадено… За А. Попов имаме всички данни да вярваме, че в скоро време ще заговорят за него някои от най-големите парижки художествени списания…"
За родения в Бургас през 1924 г. Георги Баев - Джурлата морето също е съдба и житейска посветеност. Още през 1961 г. той получава Първата награда на национална младежка изложба за картината „Рибарски мрежи“. Постепенно през годините морето, брегът, рибарските мрежи и лодките губят конкретните си очертания и се превръщат в символи. Морето – синьо, зелено, виолетово, черно и постоянното присъствие на брега с рибарските мрежи и лодките, където човекът е само сянка, усещане, намек, сякаш някой току-що е излязъл от кадъра, за да не наруши баланса на композицията, която с времето става все по-изчистена и все по-разпознаваема за автора. Джурлата остава докрай верен на родния Бургас, дори когато след големия пожар през 1983 г. му предлагат ателие в София. Изгорели са подготвените за изложба повече от 200 картини. От пепелището се ражда изключително силната изложба под мотото „Обикновен фашизъм“.
Никола М. Даскалов е роден през 1924 г. във Варна. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" в годините от 1944 г. до 1948 г. Живописец, приложник, художник- изпълнител в Българска кинематография - отдел „Мултипликация". От 1950 до 1953 г. работи в издателство „Народна просвета“. Художник и главен художник в сп. "Българска фотография" (1957-1972) с прекъсвания. Проектант и изпълнител в Природонаучните музеи в Добрич, Варна, Тервел, Бургас, Исторически музей - Балчик, Художествена галерия - Балчик, Музей на медицината - Варна. Работи в жанровете на пейзажа и натюрморта. Урежда множество самостоятелни изложби в страната и чужбина. Постмодернист, който прави „осезаемо нематериалното и имагинерното и обогатява нашата сетивност с нова представа за света” (Ванко Урумов – от откриване на изложбата на Н. Даскалов в Добрич, 1995 г.)
Изложбата може да бъде видяна до средата на декември.
За експозиция разказва Милена Алджабари – главен уредник в Художествената галерия в Добрич. Разговор на Светлана Вълкова:
Музикалният фестивал РАДАР отново ще се проведе във Варна, тази година - от 7 до 10 август. Основната част от концертите ще се проведат в Археологическия музей, но някои от изпълненията ще бъдат изнесени на в различни локации в града. Винаги се стремим да бъдем в крак с темите и тенденциите. Тази година тема на фестивала е музиката в..
Не е случайно, че рибите присъстват в изработените скулптури от Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня, тъй като е родом от Несебър. В почивните месеци Сутев се занимава с дърворезба. Иван Сутев завършва Котленската художествена гимназия през 1982 г и оттогава дърворезбата е негово хоби. „За съжаление вече годините и зрението ми..
Броени дни остават до началото на петото издание на фестивала Varna Rock Adventure. Събитието ще се проведе от 7 до 10 август в парка в квартал "Аспарухово", входът е свободен, а концертите ще продължат до 23 часа всяка вечер, съобщиха за Радио Варна организаторите Милен Пенев, Бранимир Мангъров и Невелина Няголова. Tази година сцената е..
Липсата на комуникация с Община Варна е причината Асоциация "Българска книга" да откаже участие с "Алея на книгата" тази година във Варна. Локацията на събитието е била променена от страна на Общината без съгласуване с организаторите, съобщи пред Радио Варна председателят на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга" Петя Господинова-Йончева...
Графити с облика на Капитан Петко войвода и неговите съратници преобразиха подлеза край Районния съд във Варна. Реализирането на проекта е по инициатива на Община Варна с участието на графити агенцията на артиста Николай Чакъров от Стара Загора. Художници изрисуваха подлеза на Районния съд "Решихме да направим нещо хубаво за нашия град",..
Съветниците от Постоянната комисия „Култура и духовно развитие“ към варненския Общински съвет подкрепят провеждането на „Алея на книгата“ във Варна, но не са органът, който може да определи къде ще се проведе изложението. Това каза на днешното заседание председателят на комисията Димитър Чутурков, след обсъждане на отказа на организаторите на..
Духове, обсебване, група приятели, борещи се със злото в тъмна къща - сюжет, който присъства в множество холивудски хорър продукции. Не, това не е поредната екранизация по Стивън Кинг, а първият детски хорър филм, носещ името "Таласъм". Режисьорът Валери Лилов се заема с предизвикателството да създаде филм, който не просто плаши, а задържа..