Под мотото „Морето“ Художествената галерия в Добрич подреди изложба от своя фонд. В нея са събрани творби на четирима художници, които принадлежат към различни поколения. Родени от края на XIX век до 20-те години на XX век, в определен период от творчеството си са свързани с морската стихия и разработват сюжета, като го пречупват през призмата на собствените си художествени търсения.
През 2024 г. честваме годишнини на художници със забележителен принос в българското изкуство – Атанас Попов (1894-1980), Христо Каварналиев (1894-1951), Георги Баев (1924-2007), Никола М. Даскалов (1924-2001). Всеки от тях оставя следа в голямата картина на новосъздаващата се маринистична традиция в младото българско изкуство след Освобождението.
През 1934 г. Христо Каварналиев (роден през 1894 г. във Варна), получава голямо признание в луксозното издание по повод 50 години българско изкуство след Освобождението, където Андрей Протич пише за него като един от тримата български маринисти заедно с Александър Мутафов и Йордан Кювлиев: „Най-голямо разнообразие на морето, с неговите брегове и платноходите, и най-голямо движение на водата, разбунтувана до бесуване стихия, дава Христо Каварналиев.“ Последвалите изяви утвърждават художника като един от най-бележитите представители на маринистиката в България. Той е голям родолюбец и радетел за освобождението на Южна Добруджа. Особено емоционален момент за него е гостуването му в Добрич с изложба от 100 платна (1929).
Атанас Попов, роден през 1894 г. в село Паскалево, Добричко, е художник, театрален деец, сценограф и режисьор, чиято дейност е свързана с културния живот на Добрич от 1928 г. до 1958 г. През 1928 г., след завършването на Художествената академия и Факултета по философия в Букурещ, се завръща в Добрич и основава първата българска театрална трупа „Студия“, която по-късно прераства в Добрички общински театър, на който е дългогодишен директор, постановчик и сценограф. През 1929 г. сп. „Добруджански преглед“ публикува обзор на уредените през годината изложби, където за участието на А. Попов се казва: „У А. Попов всяка картина е старателно разработена и завършена. Всичко е изживяно и вярно предадено… За А. Попов имаме всички данни да вярваме, че в скоро време ще заговорят за него някои от най-големите парижки художествени списания…"
За родения в Бургас през 1924 г. Георги Баев - Джурлата морето също е съдба и житейска посветеност. Още през 1961 г. той получава Първата награда на национална младежка изложба за картината „Рибарски мрежи“. Постепенно през годините морето, брегът, рибарските мрежи и лодките губят конкретните си очертания и се превръщат в символи. Морето – синьо, зелено, виолетово, черно и постоянното присъствие на брега с рибарските мрежи и лодките, където човекът е само сянка, усещане, намек, сякаш някой току-що е излязъл от кадъра, за да не наруши баланса на композицията, която с времето става все по-изчистена и все по-разпознаваема за автора. Джурлата остава докрай верен на родния Бургас, дори когато след големия пожар през 1983 г. му предлагат ателие в София. Изгорели са подготвените за изложба повече от 200 картини. От пепелището се ражда изключително силната изложба под мотото „Обикновен фашизъм“.
Никола М. Даскалов е роден през 1924 г. във Варна. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" в годините от 1944 г. до 1948 г. Живописец, приложник, художник- изпълнител в Българска кинематография - отдел „Мултипликация". От 1950 до 1953 г. работи в издателство „Народна просвета“. Художник и главен художник в сп. "Българска фотография" (1957-1972) с прекъсвания. Проектант и изпълнител в Природонаучните музеи в Добрич, Варна, Тервел, Бургас, Исторически музей - Балчик, Художествена галерия - Балчик, Музей на медицината - Варна. Работи в жанровете на пейзажа и натюрморта. Урежда множество самостоятелни изложби в страната и чужбина. Постмодернист, който прави „осезаемо нематериалното и имагинерното и обогатява нашата сетивност с нова представа за света” (Ванко Урумов – от откриване на изложбата на Н. Даскалов в Добрич, 1995 г.)
Изложбата може да бъде видяна до средата на декември.
За експозиция разказва Милена Алджабари – главен уредник в Художествената галерия в Добрич. Разговор на Светлана Вълкова:
На тържествена церемония в двора на Археологическия музей във Варна бяха връчени наградите за съвременно визуално изкуство на третото издание на Форум БУНА. Международно жури в състав: Зденка Бадовинац (Словения), Ана Франговска (Северна Македония), Калин Серапионов, Александър Вълчев и Владия Михайлова присъди четири отличия БУНА и две почетни..
13-ото издание на Европейския конкурс за детски песни „Златни искри“ ще събере във Варна композитори и текстописци от Европа. Този фестивал е посветен на оригиналните детски песни, създадени от професионални автори и предоставя възможност на композиторите да споделят своите творчески идеи с детската аудитория. Тази година жребият за..
Третото издание на форума за съвременно визуално изкуство БУНА се провежда във Варна до 8 септември. Организатори на събитието са Фондация БУНА с председател Нели Вълчева (Галерия „Ларго“, Варна) в сътрудничество със Сдружение „Таляна“ (ReBonkers). Форумът разгръща своите творчески търсения и идеи в над 50 локации в морската столица, където над..
Готови ли сте за едно незабравимо литературно приключение! На 5 септември, точно в 18:00 часа, на открита сцена "Мелницата", на морския бряг в Балчик стартира 42-часов денонощен маратон на четенето - без паузи, без прекъсване, под открито небе. До 12:00 часа на 7-ми септември книгите ще оживяват в ръцете на хора от всички възрасти и от цялата страна...
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, се включва в третото издание на форума за съвременно изкуство БУНА с представянето на проекти на концептуални артисти. В Галерията на ул. „Любен Каравелов“ 1 ще бъде разположена видеоинсталация на визуалния артист от Германия Лукас Рем, който разказва за зараждането на идеите за човешки права в..
Регионалният исторически музей в Добрич подготвя поредица от събития за отбелязването на 85-годишнината от подписването на Крайовския договор и връщането на Южна Добруджа в пределите на България. На същата дата, 7 септември, ще бъде почетена и 109-годишнината от епичната битка, останала в историята Добричката епопея и освобождението на Добруджа през..
Голямата награда "Златна Афродита" на 33-тото издание на Международния филмов фестивал "Любовта е лудост" спечели филмът "Любовницата на Кандински" на режисьора Маркус Розенмюлер, Германия. Наградата за най-добра женска роля се присъжда на Малена Алтерио от филма "По време на терапия" на режисьора Херардо Ереро, Испания. Актьорът Жерар Дармон..