България - страна със сходна историческа съдба на Турция, която 40 години след Освобождението се стреми да се дистанцира от Османската империя, е основното вдъхновение за реформаторските идеи на Мустафа Кемал Ататюрк.
Когато през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в София като военно аташе, той открива, че България е една изцяло европейска страна. За него това е голям шок. Това коментира Явор Сидеров, преводачът на книгата на М. Шукрю Ханиоглу - професор по история на късната Османска империя в департамента по близкоизточни изследвания в Принстън, "Ататюрк. История на идеи".
Това не просто биография на големия турски държавник.
Книгата е история на неговите идеи, на еволюцията им и на реализацията им в турското общество. М. Шюкрю Ханиоглу маркира интелектуалното и идейното развитие на Мустафа Кемал през всеки етап на живота му – от дете и ученик в раздираната от противоборства Македония до края на дните му през 1938 г. в Истанбул.
В България не знаем почти нищо за Ататюрк, посочва Сидеров.
Последната сериозна книга, която излиза за Ататюрк на българския пазар е от късните 70-те на миналия век. Оттогава насам са излизали много неща, но по-голямата част от тях са базирани на вестникарски статии и не са сериозни изследвания. Освен това много голяма част от тях в българския контекст се фокусират върху любовта му с Димитрина Ковачева - много красива история, но тези статии не казват нищо за мотивите на реформаторската програма на Ататюрк, не казват нищо за техните източници, за източникът на вдъхновението му, нито за това как той успява да прокара тази модернизационна програма.
Книгата е едновременно сериозно академично изследване и достъпно четиво. В нея читателите няма да открият Димитрина Ковачева, но за сметка на това ще намерят България.
България е много важна страна за Мустафа Кемал.Това казва и авторът в предговора към българското издание, написан специално за него.
Там излично е подчертано, че България е основното вдъхновение пред модернизационната програма на Мустафа Кемал, който няма голям опит от пребиваване в Западна Европа. Освен 14-месечният си престой у нас като аташе, той е бил в Западна Европа веднъж в 1910-та на военни маневри в Франция, вендъж към края на Първата Световна война на турне в Германия с тогавашния престонаследник на Османската империя като генерал от свитата му и един път след това на лечение в Австро-Унгария.
На практика, единственият му продължителен престой и досег с нещо различно от Османската империя... е България.
Един анекдот, който авторът споменава в книгата - български турчин, депутат в Народното събрание, кани Мустафа Кемал на опера в Народния театър (на представление на "Кармен" - бел.а.). Мустафа Кемал отива. Той е впечатлен от сградата, впечатлен от публиката, впечатлен от трупата и от спектакъла. И се навежда към приятеля си, българският турчин депутат, и му казва "Сега разбирам защо ни победихте в Балканската война!".
Разбира се, Турция в момента - поне от едни 15-20 години, не е Турция от 1923-та година на Ататюрк. В момента по-скоро в Турция върви едно балансиране и изравняване на двете наследства - светското Ататюрково и традиционното Османско. Защото неговата реформа е отгоре-надолу и без да бъде насилствана, а това е забележително, защото липсват онези белезни на насилие, каквито носи принудата на Болшевишката реформа в СССР. Без да е насилствана, реформата на Мустафа Кемал е много успешна, макар това да не означава, че тя е задължително добре приета от всички.
Мустафа Кемала е разбирал необходимостта от обединяваща фигура в един наистина кризисен момент за остатъците от Османската империя и създаването на Турската република, от личност, която да обедини хората към себе си.
Целият разговор с Явор Сидеров може да чуете в звуковия файл.
Варна отново ще бъде домакин на едно от най-обичаните културни събития у нас – 11-ият международен филмов фестивал "Карантината", който ще се проведе от 5 до 9 август, на плажа до рибарското селище Карантината. Фестивалът, създаден и поддържан изцяло на доброволчески принцип, доказва, че културата съществува без лукс, а чрез хората. Без субсидии, но с..
Отменят оперния спектакъл "Тоска" тази вечер, той ще се играе на 8 август. Днес оперната прима Соня Йончева трябваше да се превъплъти в емблематичния за кариерата ѝ образ на Тоска от едноименния шедьовър на Пучини, под диригентската палка на Найден Тодоров в Летния театър. Постановката на Кузман Попов е в режисура на Сребрина Соколова. Заедно със..
Парк-музеят на бойната дружба „Владислав Варненчик“ ще отбележи 90-годишнината от откриването на мавзолея на полско-унгарския крал Владислав Трети във Варна, съобщават от институцията. Днес, 4 август, ще бъдат проведени два безплатни музейни тематични тура. В тях посетителите ще научат повече за най-важните етапи от създаването на парковия комплекс и ще..
Общинският съвет единодушно одобри четири номинации за почетен гражданин на Варна. Високите отличия се присъждат като признание за значимия принос на личностите в различни сфери на обществения живот на града. Сред новите почетни граждани е проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на Икономически университет – Варна, който бе номиниран за своята..
„Акустиката на България“ е новият проект на Стефан Вълдобрев с „Обичайните заподозрени“, който той лично представи пред журналисти във Варна днес. Това е един много личен проект, защото избраните 25 места съм ги почувствал лично. Те са и много автентични. Половината от тях не са музейни обекти, а исторически места. Записите във Варна започват..
Днес /30.07.2025/ от 18:00 ч гр. Варна, ул. Драгоман 12, Le Papillon Art Gallery изложба живопис 30.07.2025 г. – 20.08.2025 г ВХОД СВОБОДЕН Повече подробности от разговора на репортера ни Ваня Славова с художничката Елена Стоева: Елена Стоева е родена в София, България, През..
Оперната прима Соня Йончева ще влезе в образа на Тоска от едноименния шедьовър на Пучини на 5 август във варненския Летен театър. Събитието е под патронажа на министъра на културата Мариан Бачев. Ще дирижира ръководителят на Софийска филхармония маестро Найден Тодоров. Постановката на Кузман Попов е в режисура на Сребрина Соколова. Заедно със звездното..