Представителна изложба на Факултета по изобразително изкуство (ФИИ) при Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" под мотото “ФИИ на 50. В новото време с ново лице” гостува от 6 декември 2024 г. до 4 януари 2025 г. в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. Студентски дипломни работи и творби на действащи преподаватели са селектирани за гостуването във Варна. Експозицията поглежда към историята, настоящето и към визията за бъдещето на факултета и артистите, завършили своето художествено образование в него.
Погледът към историята разкрива основите, духа и възможностите, зададени от създателите. Стартирал като специалност в рамките на катедра „История“, Факултетът по изобразително изкуство е открит през август 1974 г. Сред първите преподаватели в специалността са художници, утвърдили имената си с приноса си в българското изкуство: Михаил Кац, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, Васил Захариев, Любен Белмустаков, Кою Денчев, Иван Маринов, Александър Терзиев, Никола Гелов, Панайот Димитров – Понката, Ненко Маров, Янаки Манасиев. Първите обособени катедри са: Живопис, Графика, Скулптура и специални теоретични дисциплини. В по-късен период и в по-широк структурен формат във ФИИ преподават: Величко Минеков, Димо Заимов, Христо Нейков, Никола Хаджитанев, Константин Денев, Цанко Петров, Георги Костов, Мотко Бумов, Георги Стойков, Димитър Трендафилов, Спиридон Борисов, Иван Бочев, Станислав Памукчиев, Стефан Лютаков, Кирил Мескин, Никола Николов, Илия Илиев, Олег Гочев, Пеньо Пенев, Йордан Парушев, Марин Добрев и др.
Настоящето е осмислено през преплитането на традиция и съвременност с идентичност и въображение, споделят от деканското ръководство:
“През 2024 г. Факултетът по изобразително изкуство на ВТУ става точно на половин век. Един кръгъл юбилей, който ни задължава да реализираме настоящата представителна и широкоформатна изложба, своеобразна ,,панорама“ на визуалното културно-представително ,,лице“ на Великотърновския университет, неговата присъща артистична ,,външност“. Изложбата е селекция от най-стойностните дипломни работи на възпитаници на Факултета, придружена с творби на действащи преподаватели. Оформена е като репрезентативна (но и актуална), посветена на юбилея експозиция, разкриваща многообразния артистичен профил на обучаваните във ФИИ студенти от различните специалности: Живопис, Скулптура, Графика, Графичен дизайн и визуални комуникации, Рисуване и интермедия, Стенопис, Педагогика на обучението по изобразително изкуство, Визуални изследвания. Освен ,,класически“ художествени жанрове в изложбата присъстват и някои сегменти от съвременните им пластични адепти и алтернативи: видеоарт, интермедиалност, инсталационни форми, видеодокументиран процес на художествена обработка на обемно духано стъкло. Чрез наблюдение върху интереса към тях ще изследваме приложимостта на подобни практики в контекста на традиционното художествено образование у нас.
Селекцията от дипломни студентски работи би спомогнала да се направи и времеви мост с настоящите студенти в търсене на оптимални художествени критерии, неподвластни на ,,мода“ и стилове, подчинени на академичното образование с висока професионална и естетическа стойност. В същото време насочваме вниманието на публиката и към мисията на преподавателския състав (част от тях участват със студентските си дипломни работи) – едно дълбоко хуманно и професионално призвание да отдадат собственото си артистично амплоа в полза на оформяне на бъдещи творци и педагози. Това всъщност е основната цел, която осмисля образованието във всички сродни висши художествени институции.
Чрез анализ на ,,панорамната картина“ на творческите резултати през този половин век целим предизвикване на диалог по отношение на възможностите, средствата и методите на преподаване в областта на изкуствата в България. Търсим да намерим необходимия баланс между традиционната ,,художественост“ и обновяващия тласък за нейната промяна чрез използване на съвременни технически средства. Чрез генерализиране на отношенията (синергия, конфликт или плурализъм) между двете, ще оформим и изведем определени тенденции за ,,образа“ на класическото в съвременния дигитализиран свят. Изложбата на ФИИ дава и възможност за обществен диспут относно художественото обучение във ВТУ, неговата ефективност, адекватност, качество и целесъобразност. Тя е и значителна подкрепа към младите ни наследници, мотивационен акт, оформящ бъдещето им професионално развитие.”
Факултетът по изобразително изкуство https://www.uni-vt.bg/bul/?zid=9 е обособен като основно структурно звено на ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий” през 1974 г., като обучението по изобразително изкуство датира от самото създаване на висшето училище през 1963 г.
През периода на съществуването си той е изградил и затвърдил своите образователни и художествени традиции и днес предлага актуална подготовка, съчетала академичност и съвременност. Настоящото деканско ръководство на Факултета включва проф. д-р Светослав Косев – декан, доц. д-р Деница Янева – зам.-декан по учебната дейност и проф. д-р Владимир Аврамов – зам.-декан по художественотворческата и научноизследователската дейност.
На 12 октомври, след 11:00 часа, българските песни, участващи в конкурсната програма на 13-ия Европейски фестивал за детска песен „Златни искри“ , ще бъдат представени в радиопредаване на БНР – Радио Варна. Това ще се случи в рамките на предаването за българска поп- и рок музика „Може би ДА“. Слушателите ще имат възможността не само да чуят..
Между 17 и 19 октомври във Варна ще се проведе 13-ото издание на Европейския фестивал на детската песен "Златни искри", което ще събере във Варна композитори и текстописци от Европа. Този фестивал е посветен на оригиналните детски песни, създадени от професионални автори и предоставя възможност на композиторите да споделят своите творчески идеи с..
Единадесетото издание на Международния кино-литературен фестивал „Синелибри" започва днес и ще продължи до 3 ноември под мотото „Пяната на дните", съобщиха организаторите. От днес до 9 ноември е онлайн изданието на фестивала чрез платформата Нетера. Във Варна на голям екран филми от програмата могат да бъдат видяни от 18.10 до 2 ноември. В..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи (71 г.) печели тазгодишната Нобелова награда за литература. Обявяването на лауреата на престижното отличие бе излъчено от официалния сайт nobelprize.org. Обявяват лауреата на Нобеловата награда за литература "Нобеловата награда за литература за 2025 г. се връчва на унгарския автор Ласло Краснахоркаи за..
Едно от най-големите музикални събития във Варна – пилотното издание на мултижанровия музикален фестивал Park Fest, ще се проведе от 20 до 22 декември в Двореца на културата и спорта. Събитието беше планирано за открита сцена до Пантеона в Морската градина в периода септември – октомври, но поради технически причини се наложи промяна на първоначалните..
Спектакълът "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" на Младежкия театър "Николай Бинев" в София е големият победител в 19-ия Международен куклен фестивал "Златният делфин"-Варна. Жури в международен състав с председател проф. д-р Васил Рокоманов присъди още награди - за драматизация, режисура, авторска музика и други. Вижте пълния списък на..
Тази година Варна отбелязва 165 години от рождението, 130 години от установяването му в града и 80 години от кончината на Антонин (Антон) Ян Новак. Той е създателят на зелената корона на Варна – нейната приморска градина. Антон Новак е член на многобройното семейство чешки интелектуалци и предприемачи, оставили трайни и ярки следи във всички аспекти на..