От създаването си до днес Добруджа има своето място сред темите от Североизточна България в ефира на най-старото българско радио - Радио Варна. За тези 90 години има своите верни слушатели и кореспонденти, вложили душата и сърцето си в своята работа.
Чрез тях Радио Варна успява да запази своята връзка с местната общност и да предоставя актуална информация, която е от значение за слушателите в региона.
Радио Варна е една огромна, много добра школа, където срещнах прекрасни професионалисти, споделя Сава Тихолов – кореспондент на Радио Варна в края на 90-те години на миналия век и водещ в студиото в Балчик. „Имах щастието да работя като музикален редактор, режисьор и водещ, в един момент станах „Уан мен шоу“ – спомня си с носталгия за двата магнетофона и другата техника в нефункциониращото вече студио в Белия град. „Работеше по един час дневно – от 11.00 до 12.00 ч., излъчваше на живо локална информация по кабелната мрежа. Събирането на информация тогава - всеки ден в един малък град да си актуален, беше изпитание. Имах си подход – тръгвах пеш от горната част на града до работното място в центъра. За този 30-минутен преход събирах новини от живия живот, както се казва – къде има авария, къде се работи по градската инфраструктура, автобусите … Канех събеседници по различни теми, някои от тях са влезли във Златния фонд на радиото, сред които Татяна Лолова, Иво Папазов - Ибряма и други изпълнители“ – разказва Тихолов. С неговото напускане, и студиото приключва своя живот в Балчик.
Журналистът и поет Керанка Далакманска от Каварна се е посветила четири десетилетия на радиото – първото е Радио Варна, следват това в Каварна, радио „Добруджа“ и отново в Радио Варна.
Най-запомнящата и среща е с актьора Асен Кисимов, когато група актьори гостуват в Каварна. "Момиче, откъде си, задаваш ми въпроси, които никой не ми е задавал преди" - казал той на младата тогава каварненска журналистка.
2.2 млн. лв. за археологически проучвания и теренна консервация на обекти е одобрил Министерският съвет с постановлението за изпълнение на държавния бюджет. Парите ще бъдат преведени като допълнителен трансфер към общините, на чиято територия са обектите, съобщава "Сега". Това става ясно от публикувания на сайта на МС текст на постановлението за..
Ученици от Училището по изкуства „Св. Климент Охридски“ в Добрич се научиха как да правят ръчно изработени свещи. Желанието на децата е всички заедно, точно в 12 часа, по време на празничната обедна великденска трапеза да запалят свещичките в домовете си и да пожелаят с тях здраве и светлина за себе си и своите близки. В уютното пространство на..
На Велика събота в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна деца боядисваха яйца. Момичетата, които присъстваха, се оказаха срамежливи, но по-малките момчета с охота застанаха пред микрофона на репортера ни Ваня Славова и споделиха своите размисли за вярата и за Бог: Към храм "Св. Архангел Михаил" във Варна от 2003 г. действа..
На Велика събота вярващите трябва да избягват суматохата. Не е време за забавления, шумни приказки и кавги. Особено важно е да следите речта си: псувните и грубите думи се считат за голям грях. Смята се, че на този ден не бива да се извършва тежък физически труд, да се работи в градината, да се чисти и пере. По-добре е да завършите всички..
Валентин Георгиев и Давид Валентинов са баща и син. Родом са от село Чернево, община Суворово. Имат собствен бизнес и много работа, но отделят от личното си време, за да правят добро за хората. От 2006 година всяка година даряват козунаци за Великден на жителите на две села – Чернево и Николаевка. От тази година добавят и живеещите в..
"Където и да ходим по големия свят, ние трябва да си останем българи! Не ни пречи да сме българи и да сме космополити! Не ни пречи да сме българи и да живеем в чужбина. Защото всеки трябва да има своя корен, за да има и хубави, мощни, големи крила." Това каза в интервю за Радио Варна Илиана Илиева-Дъбова, директор на Българското..
В навечерието на Великден в "Пирогов" спасиха от ампутация крака на 44-годишна жена, съобщиха от лечебното заведение. Tова се е случило благодарение на усилията на един от най-добрите специалисти по ендоваскуларно лечение д-р Иван Мартинов и италианския му колега проф. д-р Мариано Палена. Проф. Палена е посети л университетската спешна болница..