Лесна работа: В очакване на Коледа

В очакване на Коледа. Тази нагласа прави всичко по-сияйно, тържествено и желано. Дори с най-досадните делнични задачи се справяме мотивирани и с повече лекота. Дали причината е в светлинките, които празнично танцуват по прозорците наоколо, в блестящата украса на коледните елхи, в списъците с подаръци, в магията на песните, към които отново се завръщаме през всеки следващ декември?

Или може да е в онова неустоимо очакване, че предстоят прекрасни моменти; че периодът, който идва, ще е много по-хубав от всички отминали и нещата, които ще се случват, ще бъдат много по-добри, полезни и успешни за нас?

И това не значи непременно да си позволим най-скъпото пътуване, най-луксозния хотел, най-рекламираната маркова дреха. Вероятно значи друго - онзи велик баланс на живота, който ни прави умиротворени, защото оценяваме всяка дума в уроци като тези на Виктор Франкъл в „Човекът в търсене на смисъл“, защото знаем, че обстоятелствата може да са всякакви, но отношението го избираме ние и не спираме да търсим своя смисъл ден след ден, година след година и своите съмишленици в тази изключително важна житейска дейност. А докато го правим, стараем се да поддържаме качество и в материално отношение. Но качество и баланс. Не нещо извън границите. Та вероятно вълшебството е в баланса на всичко.

Дали един от въпросите, които всички си задаваме по Коледа е въпросът какво всъщност наистина ни трябва? По това време на годината и заради емоционалния заряд на наближаващия празник имаме повече време за себе си и за размислите, които водят към същината. Колко малко неща от тези, за които страстно работим и се стараем, действително са нужни. Не за имиджа; не, за да се сравним с другите или да ги превъзхождаме; не, за да ни гледат одобрително, а за самите нас, за живота ни, за духовното надграждане. Дали, заобиколени, или по-скоро затрупани с предмети, не се изморяваме и понякога не спираме да търсим смисъла и вярната посока? И не, нямам нищо против моловете, марковите или немаркови дрехи, нямам нищо против лукса и имането. Просто си мисля, че то не бива да е самоцел и че умереността е добро качество, включително в желанието ни да притежаваме неща.

Прекрасна е тази нагласа в очакване на Коледа, нали? Годината е отворила вратата, през която скоро ще си тръгне.

А ние? Обмисляме менюто за Бъдни вечер и Коледа, заедно с него - и равносметката. Припомняме си списъка. Содена питка, тихи моменти, постни сарми, сушени плодове, весели моменти, брой ястия на трапезата, усмивки на любими хора в мислите ни, свещите, които ще запалим, незабравимите преживявания, към които ще се връщаме отново и отново, тихата коледна музика и всеки радостен удар на благодарното ни сърце.

Годината беше чудесна.

Старахме се, работихме, надявахме се, правихме неща с идеята, че са добри, приехме и дарихме обич на близките си... Пишем късмети за баницата, подреждаме в мислите си късчета от живота.

Имаме какво да си спомним. Знаем какво да подредим. Имаме накъде да продължим. Затова годината беше чудесна.

Чувството, с което ще пристъпим към следващата година – също е такова.

Сърцата и погледите са в светлина.

Предстоят жадувани срещи с любими хора, наздравици, желания, които ще повтаряме в мислите си до успешно сбъдване. Предстои радост.

Желая на всички нас светли празници, очарователен живот, прекрасна нова година, а в нея ние – усмихнати, щастливи хора!