Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бабинден по нов стил се отбелязва днес

Снимка: Facebook/ Българските корени

На 8 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден - (по стар стил празникът е на 21 януари, по нов - на 8 януари).

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!". След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. "Бабата" има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането. На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на "бабата" и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. От 1951 година Бабинден е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Камчийски пясъци

ВАС даде ход на дело за ликвидирането на Камчийски пясъци като защитена зона

Върховният административен съд даде ход на дело за промяна статута на Камчийски пясъци като защитена зона.   Четири фирми, собственици на терени, получени по линия на т.нар. заменки по време на правителствата "Сакскобургготски" и "Станишев", заведоха дело, с което обжалват решението за обявяване на Камчийски пясъци за защитена зона през април..

публикувано на 10.10.25 в 17:33
Карел и Херман Шкорпил пред сградата на Археологическия музей във Варна (РИМ-Варна)

Братя Шкорпил - чешката следа в българската археология и педагогика

По произход те са чехи, но голяма част от живота си отдават България. Пристигат в България през 80-те на XIX век. Започват пътя си на учители по математика и биология в Източна Румелия. Написват и учебници по предметите, които преподават. По-късно стигат до Варна и се установяват тук. Херман и Карел Шкорпил са археолози, учители, изследователи на..

публикувано на 10.10.25 в 16:18

Поставят паметна плоча на двама от създателите на ММФ "Варненско лято"

До края на 2025 г. предстои поставяне на нова паметна плоча на музикантите Асен и Найден Найденови – едни от основателите на Международният музикален фестивал "Варненско лято". Знакът ще бъде сложен в близост до мястото, където се е намирал техният дом – на бул. "Осми Приморски полк". Изработката и поставянето на плочата са финансирани от дирекция..

публикувано на 10.10.25 в 14:34
Морска градина, Варна

Предлагат да има час за Морската градина и нейния създател във варненските училища

Изнасяне на урок, посветен на Антон Новак, в часовете на класа във варненските училища предлага експертът Крум Сотиров от Първо орхидеено общество - България. Децата трябва да знаят за този човек, за неговия пример, за ценностите, които предава на следващото поколение. Антон Новак е гениален, а най-гениалното е, че е създал нещо, което се грижи..

публикувано на 10.10.25 в 14:05

Крис Ламбов: Хората със Синдром на Даун трябва да бъдат приемани без предразсъдъци

Хиляди последователи и милиони гледания в YouTube. Това е статистика, която не вълнува толкова младия Крис Ламбов от Варна - първото лице на фондация "Живот със синдром на Даун" , син на Силвена Христова и Красимир Ламбов, основатели на фондацията.  За Крис и неговото семейство най-важна е каузата - хората с този синдром да бъдат приемани без..

публикувано на 10.10.25 в 10:35

С изложба Варна отбелязва тройна годишнина на Антон Новак

Тази година Варна отбелязва 165 години от рождението, 130 години от установяването му в града и 80 години от кончината на Антонин (Антон) Ян Новак. Той е създателят на зелената корона на Варна – нейната приморска градина. Антон Новак е член на многобройното семейство чешки интелектуалци и предприемачи, оставили трайни и ярки следи във всички аспекти на..

публикувано на 10.10.25 в 08:06

Националната образователна кампания „Пресичам безопасно с TEDI” гостува във Варна

6. 10 .2025 г. – За шеста поредна година образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” гостува във Варна. Домакин на инициативата бе основно училище "Петко Славейков", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе и..

обновено на 09.10.25 в 15:57