Промените в бюджета притесниха и експерт-счетоводителите

Един от основните казуси в предложенията възниква при промените в Закона за корпоративното подоходно облагане.(ЗКПО).

Експертите са на мнение, че подобна данъчна политика излага българския бизнес на риск, без в същото време да постига каквото и да било съществено облекчение на бюджетните дефицити на страната. Понастоящем България е единствената държава от ЕС, която е въвела национален допълнителен данък, но същевременно не позволява пълното облекчение за съществена стопанска дейност. В резултат на това, държавата рискува да се превърне в една от представителките в ЕС с най-високо ниво на ефективна данъчна тежест за сектора на услугите, където разходите за персонал имат най-голям дял. Особено ясно изразен е ефектът в секторите на информационните технологии и аутсорсинг, които имат най-голям принос в ръста на БВП в последните години.

Част от предложените промени се отнасят и до Закона за данък върху добавената стойност. Финансовите експерти са на мнение, че прилагането на диференцирани ДДС ставки е неефективна социална и неудачна данъчна политика, при която държавният бюджет губи значителни приходи от ДДС, без да се постигат търсените ефекти по отношение на цените на стоките, за които се сваля данъчната ставка. Поради тази причина ИДЕС подкрепя отпадането на временно намалените ДДС ставки, както и прилагането на недиференцирани ДДС ставки по отношение на лекарствени продукти, като в това число съветва и против удължаването на срока за прилагане на нулева ДДС ставка за хляб и брашно.

В същото време ИДЕС не подкрепя групата от мерки, наречени „данъчната амнистия“, предложени в законопроекта за държавния бюджет за 2025 г., поради факта че тези мерки дават много лош сигнал към коректните данъкоплатци.

Изключително притеснителна е представената информация за евентуална намеса на ББР (Българска банка за развитие), в схема за финансиране на данъкоплатци с непогасени данъчни задължения. След анализ на публикуваната информация, представителите на Института коментират, че по този начин се създава впечатлението, че целта е не да има реални допълнителни постъпления в държавния бюджет, а неплатените задължения към НАП да се превърнат в неплатени задължения към ББР, като така временно да се постигне целта от 3% бюджетен дефицит, се казва още в позиция на института.