Инфекциозните болести – новото/старо предизвикателство пред човечеството

В края на миналия век проф. д-р Ангел Ангелов написва главата "Инфекциозни болести" в учебника по клинична патология (1996 г.). Тогава публикува и една кратка статия във варненския вестник "Черно море", адресирана към широката общественост. В нея отбелязва тревожното нарастване на честота на някои инфекциозни болести и възникването на нови такива като СПИН, легионелоза, спонгиоформена енцефалопатия (болестта "луда крава"), ебола и други. Изказва и предположение, че ХХІ век, освен всичко друго, ще бъде и век на инфекциозните болести. През октомври 2024 г. излезе от печат новото учебно ръководство по клинична патология, в което отново  написва главата "Инфекциозна патология".
След почти три десетилетия, какво е новото? За съжаление, предположението му се потвърждава. Ярко доказателство за това е и пандемията от 2019 - 2022 г. на КОВИД-19.

След почти три десетилетия какво е новото?

Несъмнено инфекциозните заболявания са били и все още са постоянен спътник на човечеството. До средата на ХХ век те са една от главните причини за смърт и за малката средна продължителност на живота. Специфичната профилактика с прилагане на ваксини, както и антибиотичното лечение след 40-те години на миналия век доведоха до рязко намаляване честотата на повечето инфекциозни болести.

През последните десетилетия обаче се наблюдава тревожно нарастване на честотата на нови тежки инфекциозни заболявания като СПИН, ебола, птичи грип, арбовирусните инфекции - Чикунгуня, Зика и Кримско-Конго хеморагична треска, Марбургска вирусна болест, аренавирусна хеморагична треска Ласа, както и добре познатата, но вече резистентна към лекарства, туберкулоза. Над 30 нови инфекциозни заболявания са открити през последните 20 години.

В първите две десетилетия бяхме свидетели на три коронавирусни епидемии - първата през 2003 г. с тежък остър респираторен синдром (SARS), втората през 2012 г. с респираторен синдром в Близкия изток (MERS-CoV), които доведоха до значителна заболеваемост и смъртност, и накрая започналата през 2019 г. най-новата пандемия от COVID-19, която предизвика световна здравна криза и имаше въздействие върху живота и икономиката по целия свят.

Какво бихте ни казали за новия вирус от Китай - респираторния вирус HMPV?

Един от ефектите на глобализацията: Епидемия първо в Китай, само след дни вече има съобщения за заболели в съседните ни страни. Така че може да се очаква скоро и у нас. Независимо от това, поне засега няма достатъчно основание за тревога.

Човешкият метапневмовирус (hMPV)е познат още от 2001 г. и вероятно е съществувал десетилетия преди това. Заедно със синцитиално респираторния вирус принадлежи към семейството на Пневмовиридите. Засяга предимно детската възраст съссравнително леко грипоподобно протичане и катарални симптоми от горните дихателни пътища. Счита се, че почти всяко дете до 5 годишна възраст прекарва инфекция с метапневмовирус. В лица с отслабена имунна система, както и във възрастни над 65 години е възможно развитие на бронхиолит, пневмония и дихателна недостатъчност, изискващи болнично лечение. Ваксина срещу метапневмовируса няма. Профилактиката е неспецифична, както при всички други въздушно-капкови инфекции.

Как да се предпазим?

Въпреки напредъка в разработването на методи за диагностика, лечебни средства и ваксини, увеличената глобална взаимозависимост добавя нови проблеми при ограничаването на инфекциозните болести.Профилактиката е една от основните задачи на здравеопазната система, респективно на държавата. Що се отнася за инфекциозните болести: ключов елемент за предпазването от тях и предотвратяване на епидемии са ваксините.Същевременно дълг е на всеки индивид с гражданско съзнание да се грижи за опазване не само на собственото здраве, но и това на обществото. Личната хигиена, като редовно миене на ръцете, миене на плодове и зеленчуци, а при епидемична обстановка избягване контакти с много хора, особено в затворени помещения и носене на маски, е и си остава основна базисна форма на неспецифична профилактика.