1 февруари е датата, на която се навършват 80 години от най-масовият разстрел на политици, военни и интелектуалци в съвременната история на България.
На тoзи ден през1945 г. първи и втори върховен състав на т. нар. Народен съд обявяват смъртните присъди на 67 депутати от 25-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар, издатели на вестници.
Без прощаване с близките – защото са изселени масово, смъртните присъди на народните представители, министрите и регентите са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари - разстреляни са един по един пред яма от бомбардировките край Централните Софийски гробища. От 2011 г. 1 февруари се отбелязва в България като Ден в памет на жертвите на комунистическия режим.
На тази кървава годишнина е посветено днешното издание на „Радио Варна представя“.
Избрахме да подходим към датата 1 февруари, като започнем през призмата на личните истории към глобалните последици като обяснение защо все още като общество не можем да изживеем травмата, свързана с Народния съд и жертвите на комунизма, както и защо избягваме да говорим за тази трибуна за разчистване на политически, икономически, културни, социални и дори битови сметки, за отстраняване на възможни конкуренти и противници на комунистическата власт.
Тодор Господинов - бивш криминален и съдебен журналист във Варна, посвещава 5 години в изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории, за да разкаже друга семейна история – на прадядо си, лежал в лагера в Белене като горянин и брат му, един от лидерите на това най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа.
Горянското движение продължава с години и се заражда още е първите месеци след преврата от 9 септември, по времето, когато започват да заседават различните състави на Народния съд. Една от хипотезите за издигането на бившия паметник на съветската армия в София през 1954 г. е, че той е свързан и с ликвидираната съпротива именно на горяните, казва Господинов.
Жюстин Томс, позната предимно като предприемач и един от пионерите у нас в областта на дигиталните комуникации и маркетинг, преподавател, блогъри активист, посвещава повече от 10 години на роман, в който се оглеждат десетки съдби на реални хора - успели да избягат, да оцелеят от кланетата на Османската империя като баба ѝ или лагерите на социализма, през пет от който преминава дядо ѝ.
Макар да минаха повече от 30 години от демокрацията ние много малко говорим, много малко знаем и дори оцветяваме историята в розово, вместо да си кажем истината в очите, която е много болезнена, казва Жюстин Томс.
Донка Николова от Държавен архив - Варна, е историкът, който вероятно в последните години най-често се е докосвала до документите, свързани с 13-те състава на т.нар. Народен съд, заседавали в района на Варна. Два от тях са били базирани в града Варна. С не малка част от тези документи тя работи и със Светлана Вълкова по подкаста "Радио Варна на 90 години", особено в частта, касаеща времето между 1940 и 1950 г., когато по Радио Варна е трябвало да се четат обвинителни актове и решения, свързани с осъдените от съставите на съда.
"Никога досега не съм срещала толкова често думата смърт, казва Николова и допълва, че в Държавна агенция "Архиви" има специална секция, посветена на тази толкова трудна и изключително дългосрочни последици за страната ни тематика.
Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България. Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно изследвана.
И до днес най-добрият роман, който разказва за лагерите на комунизма, повече от 30, като една от тежките последици от Народния съд и комунистическия режим е "Тихият бял Дунав" на варненския писател Атанас Липчев.
Младо семейство дари ценна апаратура на родилното отделение на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) „Св. Анна“ във Варна, съобщиха днес от лечебното заведение. Подаръкът е в знак на благодарност за грижите, положени за 31-годишната Меглена Рачева от крайморския град. Жената е приета бременна в седма гестационна седмица, след припадък и с..
От миналата седмица обсерваторията в село Камен бряг край Каварна отново работи след отстраняване на технически проблем. Съоръжението е отворено всеки вторник и петък от 21 часа и наблюдения са възможни при хубаво време. Туровете са напълно безплатни и се водят от варненския астроном Георги Георгиев. Обсерваторията е сред..
На 22 юли Православната църква почита паметта на света равноапостолна мироносица Мария Магдалeна, която изцелява бесове. В житието ѝ се разказва, че когато Исус Христос извършвал чудеса в Галилея, към него пристъпила жена на име Мария Магдалина (от гр. Магдала). Помолила го за помощ и Господ изгонил от тялото ѝ седем бесове, с което я излекувал. От..
След сигнал за забелязан черен леопард в района на село Караманите, община Вълчи дол, проведеното издирване не е открило следи от хищника. Това съобщи за Радио Варна Юзеир Рифатов, участник в издирвателните действия. По думите му, дронове и термокамери са обходили терен от около 700 декара, но не е засечено нито едно живо същество . Дори..
До 30 юли в Двореца в Балчик се провеждат Дни на италианската култура. Организатори са Държавен културен институт - културен център "Двореца" в Балчик и Консулският кореспондент на Италия във Варна, Международният артцентър "Антино" Рим в сътрудничество с Посолството на Италия и Италианския културен институт в София под патронажа на Министерството на..
Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ учредява в края на септември свой международен фестивален форум. Първото издание на Международния черноморски театрален фестивал (МЧТФ) ще се проведе в морската столица от 24 до 28 септември. Фестивалният слоган „Театърът се вълнува“ търси асоциативно емоционален паралел между изкуството и морето...
Ще бъде ясно и слънчево, следобед на места ще се развива купеста облачност. Ще духа слаб вятър от южна четвърт, следобед временно ще се усили до умерен и ще се обърне по крайбрежието от югоизток, а в Дунавската равнина от запад. Минимални температури между 17° и 22°, максималните още ще се повишат спрямо предните дни и ще са от 34° до 39°, по..