1 февруари е датата, на която се навършват 80 години от най-масовият разстрел на политици, военни и интелектуалци в съвременната история на България.
На тoзи ден през1945 г. първи и втори върховен състав на т. нар. Народен съд обявяват смъртните присъди на 67 депутати от 25-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар, издатели на вестници.
Без прощаване с близките – защото са изселени масово, смъртните присъди на народните представители, министрите и регентите са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари - разстреляни са един по един пред яма от бомбардировките край Централните Софийски гробища. От 2011 г. 1 февруари се отбелязва в България като Ден в памет на жертвите на комунистическия режим.
На тази кървава годишнина е посветено днешното издание на „Радио Варна представя“.
Избрахме да подходим към датата 1 февруари, като започнем през призмата на личните истории към глобалните последици като обяснение защо все още като общество не можем да изживеем травмата, свързана с Народния съд и жертвите на комунизма, както и защо избягваме да говорим за тази трибуна за разчистване на политически, икономически, културни, социални и дори битови сметки, за отстраняване на възможни конкуренти и противници на комунистическата власт.
Тодор Господинов - бивш криминален и съдебен журналист във Варна, посвещава 5 години в изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории, за да разкаже друга семейна история – на прадядо си, лежал в лагера в Белене като горянин и брат му, един от лидерите на това най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа.
Горянското движение продължава с години и се заражда още е първите месеци след преврата от 9 септември, по времето, когато започват да заседават различните състави на Народния съд. Една от хипотезите за издигането на бившия паметник на съветската армия в София през 1954 г. е, че той е свързан и с ликвидираната съпротива именно на горяните, казва Господинов.
Жюстин Томс, позната предимно като предприемач и един от пионерите у нас в областта на дигиталните комуникации и маркетинг, преподавател, блогъри активист, посвещава повече от 10 години на роман, в който се оглеждат десетки съдби на реални хора - успели да избягат, да оцелеят от кланетата на Османската империя като баба ѝ или лагерите на социализма, през пет от който преминава дядо ѝ.
Макар да минаха повече от 30 години от демокрацията ние много малко говорим, много малко знаем и дори оцветяваме историята в розово, вместо да си кажем истината в очите, която е много болезнена, казва Жюстин Томс.
Донка Николова от Държавен архив - Варна, е историкът, който вероятно в последните години най-често се е докосвала до документите, свързани с 13-те състава на т.нар. Народен съд, заседавали в района на Варна. Два от тях са били базирани в града Варна. С не малка част от тези документи тя работи и със Светлана Вълкова по подкаста "Радио Варна на 90 години", особено в частта, касаеща времето между 1940 и 1950 г., когато по Радио Варна е трябвало да се четат обвинителни актове и решения, свързани с осъдените от съставите на съда.
"Никога досега не съм срещала толкова често думата смърт, казва Николова и допълва, че в Държавна агенция "Архиви" има специална секция, посветена на тази толкова трудна и изключително дългосрочни последици за страната ни тематика.
Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България. Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно изследвана.
И до днес най-добрият роман, който разказва за лагерите на комунизма, повече от 30, като една от тежките последици от Народния съд и комунистическия режим е "Тихият бял Дунав" на варненския писател Атанас Липчев.
Mental е варненска група, съставена от петима души, които се стараят да правят музика, която не влиза в етикети и в същото време не е прекалено крайна. Музикантите свирят метъл, но взимат и от други жанрове, и споделят с категоричност пред екипа ни : "Можем да свирим всичко". Бандата е сформирана през зимата на 2023 г., а оттогава свирят главно..
По повод 90-годишнината от създаването си екипът на Радио Варна ще приеме в понеделник ценно дарение – бронзова скулптура на Йордан Каранов (1892 – 1975), музиковед, общественик и началник на радиостанцията в периода 1944 – 1950 г. Паметникът е дарение от художничката Калия Йорданова и нейния съпруг – скулпторът проф. Пламен Братанов. Произведението..
На 25 юли Православната църква възпоменава Успение на св. Анна. Света Анна, майката на Пресвета Богородица, произхожда от свещеническия род на Левиевото коляно. Със съпруга ѝ Йоаким живеели в гр. Назарет, в Галилея, и до дълбока старост били бездетни. Търпели заради бездетството си много огорчения и обиди, но понасяли всичко смирено, уповавайки се на..
Във все по-богатата програма на Варненския фестивал ‘‘Опера в летния театър‘‘ едно заглавие изпъква пред останалите. Мюзикълът ,,Аладин‘‘ е най-новата продукция на ТМПЦ – Варна и заедно с мюзикълите ‘‘Дух‘‘ и ‘‘Парижката света богородица‘‘ е лауреат на програмата на фестивала. С премиерата си на 18 юни мюзикълът покори сърцата на..
Три дни ще празнува своята 70-годишнина Университетска ботаническа градина – Балчик от 25 до 27 юли, когато ще се проведе арт изложение сред цветята. Събитието се организира съвместно с фондация „Добруджа – история, традиции, култура“, като ще бъдат представени занаяти, изкуства, лични срещи с творците, образователни работилници като тъкане,..
Понастоящем във Варна се работи по общо 12 проекта за реставрация на архитектурни паметници . Сред тях е и т.нар. „Софийска банка“, поято сега виждаме само укрепването и съхранянето на пластиката на покрива. Предизикателството по нейната реставрация е заради достъпа до имота, който е през чужд имот. В същото време има и не малко примери за..
Разкъсана облачност
Ясно
