1 февруари е датата, на която се навършват 80 години от най-масовият разстрел на политици, военни и интелектуалци в съвременната история на България.
На тoзи ден през1945 г. първи и втори върховен състав на т. нар. Народен съд обявяват смъртните присъди на 67 депутати от 25-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар, издатели на вестници.
Без прощаване с близките – защото са изселени масово, смъртните присъди на народните представители, министрите и регентите са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари - разстреляни са един по един пред яма от бомбардировките край Централните Софийски гробища. От 2011 г. 1 февруари се отбелязва в България като Ден в памет на жертвите на комунистическия режим.
На тази кървава годишнина е посветено днешното издание на „Радио Варна представя“.
Избрахме да подходим към датата 1 февруари, като започнем през призмата на личните истории към глобалните последици като обяснение защо все още като общество не можем да изживеем травмата, свързана с Народния съд и жертвите на комунизма, както и защо избягваме да говорим за тази трибуна за разчистване на политически, икономически, културни, социални и дори битови сметки, за отстраняване на възможни конкуренти и противници на комунистическата власт.
Тодор Господинов - бивш криминален и съдебен журналист във Варна, посвещава 5 години в изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории, за да разкаже друга семейна история – на прадядо си, лежал в лагера в Белене като горянин и брат му, един от лидерите на това най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа.
Горянското движение продължава с години и се заражда още е първите месеци след преврата от 9 септември, по времето, когато започват да заседават различните състави на Народния съд. Една от хипотезите за издигането на бившия паметник на съветската армия в София през 1954 г. е, че той е свързан и с ликвидираната съпротива именно на горяните, казва Господинов.
Жюстин Томс, позната предимно като предприемач и един от пионерите у нас в областта на дигиталните комуникации и маркетинг, преподавател, блогъри активист, посвещава повече от 10 години на роман, в който се оглеждат десетки съдби на реални хора - успели да избягат, да оцелеят от кланетата на Османската империя като баба ѝ или лагерите на социализма, през пет от който преминава дядо ѝ.
Макар да минаха повече от 30 години от демокрацията ние много малко говорим, много малко знаем и дори оцветяваме историята в розово, вместо да си кажем истината в очите, която е много болезнена, казва Жюстин Томс.
Донка Николова от Държавен архив - Варна, е историкът, който вероятно в последните години най-често се е докосвала до документите, свързани с 13-те състава на т.нар. Народен съд, заседавали в района на Варна. Два от тях са били базирани в града Варна. С не малка част от тези документи тя работи и със Светлана Вълкова по подкаста "Радио Варна на 90 години", особено в частта, касаеща времето между 1940 и 1950 г., когато по Радио Варна е трябвало да се четат обвинителни актове и решения, свързани с осъдените от съставите на съда.
"Никога досега не съм срещала толкова често думата смърт, казва Николова и допълва, че в Държавна агенция "Архиви" има специална секция, посветена на тази толкова трудна и изключително дългосрочни последици за страната ни тематика.
Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България. Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно изследвана.
И до днес най-добрият роман, който разказва за лагерите на комунизма, повече от 30, като една от тежките последици от Народния съд и комунистическия режим е "Тихият бял Дунав" на варненския писател Атанас Липчев.
Клавирен рецитал изнесе в рамките на Международния фестивал "Варненско лято" снощи Антонио Паван. Той е само на 11 години с българо-италиански произход, а биографията му вече е забележителна, репертоарът му се простира от барока до XXI век, свирил е в престижни зали в Италия, където живее, и в Европа, печелил е само първи награди от конкурси, често..
Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..
Предстои едно изключително вълнуващо и заредено с обич събитие във Варна, което ще събере на едно място представители на природозащитни организации, доброволци, любители на животните и всички хора със сърца, отворени за доброто. В събота, 27 юли, от 10:00 до 22:00 часа, на входа на Морската градина в морската столица ще се проведе фестивалното..
Мока мус е цветът на 2025 г. - той създава усещане за лукс и мекота и напомня за кремчетата от детството ни. Именно този цвят диктува самата мода, а другите актуални нюанси на лято 2025 са ментово зелено, цвят праскова, съчетан с пастелно синьо, както и всички пастелни гами. Това обобщи за предаването "Новият ден" модният експерт Румяна Димитрова...
Държавният куклен театър поставя представления за деца на лятната и основната си сцена през юли. В програмата днес е предвиден спектакълът "Полянката с малките гъбки" за деца до 3 години, който започва от 18 часа. Останалите представления в афиша на Кукления театър са следните: 25 юли, петък, 18.00 ч. - "Полянката с малките гъбки", за деца до 3 г...
Младо семейство дари ценна апаратура на родилното отделение на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) „Св. Анна“ във Варна, съобщиха днес от лечебното заведение. Подаръкът е в знак на благодарност за грижите, положени за 31-годишната Меглена Рачева от крайморския град. Жената е приета бременна в седма гестационна седмица, след припадък и с..
От миналата седмица обсерваторията в село Камен бряг край Каварна отново работи след отстраняване на технически проблем. Съоръжението е отворено всеки вторник и петък от 21 часа и наблюдения са възможни при хубаво време. Туровете са напълно безплатни и се водят от варненския астроном Георги Георгиев. Обсерваторията е сред..