1 февруари е датата, на която се навършват 80 години от най-масовият разстрел на политици, военни и интелектуалци в съвременната история на България.
На тoзи ден през1945 г. първи и втори върховен състав на т. нар. Народен съд обявяват смъртните присъди на 67 депутати от 25-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар, издатели на вестници.
Без прощаване с близките – защото са изселени масово, смъртните присъди на народните представители, министрите и регентите са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари - разстреляни са един по един пред яма от бомбардировките край Централните Софийски гробища. От 2011 г. 1 февруари се отбелязва в България като Ден в памет на жертвите на комунистическия режим.
На тази кървава годишнина е посветено днешното издание на „Радио Варна представя“.
Избрахме да подходим към датата 1 февруари, като започнем през призмата на личните истории към глобалните последици като обяснение защо все още като общество не можем да изживеем травмата, свързана с Народния съд и жертвите на комунизма, както и защо избягваме да говорим за тази трибуна за разчистване на политически, икономически, културни, социални и дори битови сметки, за отстраняване на възможни конкуренти и противници на комунистическата власт.
Тодор Господинов - бивш криминален и съдебен журналист във Варна, посвещава 5 години в изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории, за да разкаже друга семейна история – на прадядо си, лежал в лагера в Белене като горянин и брат му, един от лидерите на това най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа.
Горянското движение продължава с години и се заражда още е първите месеци след преврата от 9 септември, по времето, когато започват да заседават различните състави на Народния съд. Една от хипотезите за издигането на бившия паметник на съветската армия в София през 1954 г. е, че той е свързан и с ликвидираната съпротива именно на горяните, казва Господинов.
Жюстин Томс, позната предимно като предприемач и един от пионерите у нас в областта на дигиталните комуникации и маркетинг, преподавател, блогъри активист, посвещава повече от 10 години на роман, в който се оглеждат десетки съдби на реални хора - успели да избягат, да оцелеят от кланетата на Османската империя като баба ѝ или лагерите на социализма, през пет от който преминава дядо ѝ.
Макар да минаха повече от 30 години от демокрацията ние много малко говорим, много малко знаем и дори оцветяваме историята в розово, вместо да си кажем истината в очите, която е много болезнена, казва Жюстин Томс.
Донка Николова от Държавен архив - Варна, е историкът, който вероятно в последните години най-често се е докосвала до документите, свързани с 13-те състава на т.нар. Народен съд, заседавали в района на Варна. Два от тях са били базирани в града Варна. С не малка част от тези документи тя работи и със Светлана Вълкова по подкаста "Радио Варна на 90 години", особено в частта, касаеща времето между 1940 и 1950 г., когато по Радио Варна е трябвало да се четат обвинителни актове и решения, свързани с осъдените от съставите на съда.
"Никога досега не съм срещала толкова често думата смърт, казва Николова и допълва, че в Държавна агенция "Архиви" има специална секция, посветена на тази толкова трудна и изключително дългосрочни последици за страната ни тематика.
Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България. Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно изследвана.
И до днес най-добрият роман, който разказва за лагерите на комунизма, повече от 30, като една от тежките последици от Народния съд и комунистическия режим е "Тихият бял Дунав" на варненския писател Атанас Липчев.
На 25 юли Православната църква възпоменава Успение на св. Анна. Света Анна, майката на Пресвета Богородица, произхожда от свещеническия род на Левиевото коляно. Със съпруга ѝ Йоаким живеели в гр. Назарет, в Галилея, и до дълбока старост били бездетни. Търпели заради бездетството си много огорчения и обиди, но понасяли всичко смирено, уповавайки се на..
Във все по-богатата програма на Варненския фестивал ‘‘Опера в летния театър‘‘ едно заглавие изпъква пред останалите. Мюзикълът ,,Аладин‘‘ е най-новата продукция на ТМПЦ – Варна и заедно с мюзикълите ‘‘Дух‘‘ и ‘‘Парижката света богородица‘‘ е лауреат на програмата на фестивала. С премиерата си на 18 юни мюзикълът покори сърцата на..
Три дни ще празнува своята 70-годишнина Университетска ботаническа градина – Балчик от 25 до 27 юли, когато ще се проведе арт изложение сред цветята. Събитието се организира съвместно с фондация „Добруджа – история, традиции, култура“, като ще бъдат представени занаяти, изкуства, лични срещи с творците, образователни работилници като тъкане,..
Понастоящем във Варна се работи по общо 12 проекта за реставрация на архитектурни паметници . Сред тях е и т.нар. „Софийска банка“, поято сега виждаме само укрепването и съхранянето на пластиката на покрива. Предизикателството по нейната реставрация е заради достъпа до имота, който е през чужд имот. В същото време има и не малко примери за..
На 24 юли честваме паметта на света великомъченица Христина. Мъченицата Христина живяла през III век в град Тир, където баща ѝ, Урбан, бил владетел. Когато се родила, родителите ѝ ѝ дали името Христина, което не било според тяхното езическо мъдруване, а по Божий промисъл, предопределил живота ѝ в служба на Бога. Момичето било невероятно красиво и..
Клавирен рецитал изнесе в рамките на Международния фестивал "Варненско лято" снощи Антонио Паван. Той е само на 11 години с българо-италиански произход, а биографията му вече е забележителна, репертоарът му се простира от барока до XXI век, свирил е в престижни зали в Италия, където живее, и в Европа, печелил е само първи награди от конкурси, често..
Предстои едно изключително вълнуващо и заредено с обич събитие във Варна, което ще събере на едно място представители на природозащитни организации, доброволци, любители на животните и всички хора със сърца, отворени за доброто. В събота, 27 юли, от 10:00 до 22:00 часа, на входа на Морската градина в морската столица ще се проведе фестивалното..