Trym Torson (EMPEROR, ÞRYMR): Ако новото не ви харесва, слушайте старото

Интервю с Trym Torson (EMPEROR, ÞRYMR)

Trym Torson е известен като първия барабанист на ENSLAVED, а в последствие като постоянния ударник на EMPEROR. Способностите му зад барабаните не подлежат на коментар, но Trym изненада блек метъл социума с дебютен самостоятелен албум, който няма нищо общо с екстремизма, с който обикновено е свързван. „Saga Of The North“ е кинематографичен ембиънт албум. Саундтрак към вековете на викингите. Но повече от самия Trym Torson, който под името ÞRYMR, издаде „Saga Of The North“ и даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Trym Torson (EMPEROR, ÞRYMR) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 27.01.2025 година.

От другата страна - Привет, Trym, какво те насочи към ембиънт музиката и типа саундрак?

Trym - От доста веме се занимавам с подобни стилове. Просто никога не съм стигал по-далече от това да правя нещо за мен самия. И в същото време никога не съм имал намерение да издам дори „Saga of the North“. Свирех някакви неща и получих оферти от лейбъли, които издават ембиънт. Питаха дали не искам да изкарат част от моята музика. По принцип не исках. Получих няколко предложения. След което разговарях с мениджъра ни за това. Той от своя страна каза, че може да говори с „Darkness Shall Rise Productions“, защото и преди сме работили с тях. И знае, че вършат отлична работа по отношение на качеството на продуктите. За мен, ако трябваше да издавам продукцията си, тя трябваше да има нещо повече от само музика. Изданието трябваше да бъде с голяма книжка. Когато от звукозаписната компания се съгласиха, тогава осъзнах, че трябва да направя цял албум. Защото обикновено свирех тук и там по някоя отделна част. И това всъщност беше причината, за да издам „Saga of the North“.

От другата страна – Музиката звучи като саундтрак към филм.

Trym - Историята, която разказвам в албума, е за едно викингско село. То се намира на много хубаво място, хората си правят техните обикновени викингски неща. През повечето време са просто обикновени фермери. Но един ден селото е атакувано и вождът е убит от скитнически военачалници. Селяните го погребват. И трябва да решат, дали да построят отново селото или да се преместят на друго място. Защото може би, щом са нападнати веднъж, това ще стане отново. И ако трябва да се преместят, новото може би трябва да е по-безопасно или да намерят място, където живеят други хора и да се присъединят към тях, за да бъдат по-силни. Албумът разказва история за викинги и тяхното село, което е нападнато.

От другата страна - Т.е. си вдъхновен от историята.

Trym - Точно така. Много хора смятат, че ерата на викингите е романтична и епична, но истината е, че е било голяма мъка. Оцеляването е било много трудно и ден за ден. На викингите им се е налагало да се трудят неуморно само, за да останат живи. Не е било толкова хубаво. По филмите и телевизията показват някаква епика, но всъщност времената са били много тежки.

От другата страна - „Saga of the North“ показва ли твоето израстване като композитор и би ли създал тази музика преди десет години например?

Trym - Определено нямаше да мога да създам подобна музика преди 10 или 20 години. За нея е необходима промяна в мисленето. И в крайна сметка го направих. В началото имах толкова много посоки и развития. Продукцията беше наистина величествена и помпозна. След което ми прищракна, че всъщност трябва композициите да са в стила на филмовата музика. Не трябва да са претрупани. Все пак трябва да е слушаеми за самия мен. Целта беше звука на саундрака. След което започнах да махам нива, докато не остана почти нищо. Започнах да работя с това, което остана, за да извадя всичко възможно от него. Мисля, че е нормално, когато имате парче музика, да се опитате да добавите към от всичко по много, за да го направите голямо и напомпано, някак си величествено. А всъщност, тръгвайки по този път, губите напрежението, губите атмосферата. Беше ми трудно да премахна излишното, защото в някакъв момент си помислих, че няма да остане нищо. Когато свириш в метъл гурпи, имаш всички тези здрави китари, бас и ударни, клавири, с които звукът става толкова масивен. Някак си, обаче, шансът да се докоснете до музиката, е изгубен, вместо да си пуснете нещо много изчистено, което пренася идеи и мисли, и рисува картини. Точно това направих в „Saga of the North“.

От другата страна - Лесно или трудно беше да композираш картинно, както в „Saga of the North“?

Trym - И да, и не. Винаги сме постъпвали така и преди с EMPEROR. Винаги сме имали картинно мислене, което сме се оптивали да пренесем и в музиката. За „Saga of the North“ имах картини и идеи, които исках да претворя музикално. Но беше трудно да открия точните композиции, които да пресъздадат образите, които имах в главата си. Защото беше необходим точния звук и правилните мелодии, които да носят правилните чувства. Процесът е труден. От друга страна работата в този стил е забавна. И по-специално, когато другите слушат музиката, а аз не съм им споменавал, какво е било първоначалното ми намерение. Защото искам да чуя те какво си представят. Понякога представата им е коренно различна от тази, която аз съм имал. А понякога в тях се пораждат емоции, които аз съм имал предвид. За мен е много интересно да разбера, какво си представят хората, които слушат моята музика. Опитал съм се да направя нещо, което да провокира слушателя да изгради своя лична представа от онова, което слуша.

От другата страна - Би ли споделил някое по-интересно обяснение на твоята музика?

Trym - Не мога да предам точно думите им, но са ми споделяли, че си представят действия – ходещи хора, строителство, което не е нещо по-различно. Но има и такива, които не съвпадат с намеренията ми, когато съм се опитвал да ги пресъздам. Мисля, че е невъзможно да създадеш обект и всички да достигнат до една и съща представа за него. Хората винаги имат собствено мнение. Същото е с четеното на книги. Всеки, който чете, си изгражда някакви образи, дори да има тяхно описание, което дори е по-точно, отколкото музиката го представя. Дори и тогава хората изграждат различни образи. Това ми харесва в тази музика. Всеки е свободен да си представя каквото си пожелае.

От другата страна - Може ли слушателят да усети всички нюанси в „Saga of the North“ дори без да има представа от историята?

Trym - Предполагам, че и да, и не. Когато създадох албума, го направих като едно цяло. Може би е по-добре, когато се слуша, да е с книжката към диска. Там е обяснена всяка тема. Така слушателят може да прочете за какво се отнася историята. Преживяването ще е по-пълно, когато музиката се възприема с книжката, текстовете и образите в нея. По този начин хората ще разберат и ще чуят какво съм се опитал да направя. Но има слушатели, които си представят нещо различно. Така че, и да, и не. Със сигурност може да бъде обърнато внимание само на музиката и удоволствието от нея да е налично, надявам се. Но според мен по-добрият вариант е да се използва изданието в неговата цялост.

От другата страна - Каква е крайната цел на творческата ти работа?

Trym - Не мисля, че имам някаква крайна цел. Просто понякога ми носи удоволствие да работя по неща, които са ми малко чужди. Също така се опитвам да се предизвикам, да изляза от зоната си комфорт. Това е най-добрият начин да се развиваш и да научаваш нови неща. В същото време исках да направя нещо, което преди не съм правил. Както казах и в началото, не съм започнал този проект с идеята да запиша албум. Просто разработвах някои теми за една сцена. И композицията „Funeral“ или „Gravferd“ беше първата, върху която работех. Имах картина на конкретното погребение. Викингско погребение, на което викингите носят своя крал, своя предводител през голямо бойно поле, затрупано с мъртъвци и оръжия. На картината има изобразени и пожари. А процесията се движи нагоре през хълма. От тук започна историята. Не мисля, че имах някаква крайна цел. Просто исках да опитам нещо ново. Да предизвикам самия себе си.

От другата страна - Защо мъдростта, която идва с възрастта, рядко се превръща в стойностна музика? Някои от най-важните албуми са създадени от млади хора, а не от ветерани?

Trym - Мога да се съглася, но мога да изразя и несъгласие. Със сигурност доста артисти и групи стават все по-добри с времето. Те научават нови неща, които им помагат да са по-добри в начина, по който създават песни. От друга страна има много млади артисти, изпълнени с тийнейджърска ярост. Те просто развиват до голяма степен своите чувства. Но със сигурност се сещам за много артисти, които с годините стават все по-добри. Когато свириш екстремен метъл, със сигурност имаш в себе си повече ярост. И е по-лесно да си агресивен в музиката, когато си млад. С възрастта тази ярост вътре в теб се уталожва, човек става по-спокоен. И по-екстремното вече не те привлича. Т.е. агресивната музика губи по точки. Разбира се, че тя продължава да ти харесва, но е по-трудно. За това и много групи, които на младини са издали велики албуми, изпитват сериозни затруднения, когато се опитват да създадат екстремна музика на по-късен етап от кариерата им. Просто екстремизмът и яростта в тях вече не бушуват със същата сила, както в миналото. Когато се опиташ да форсираш нещо, което не усещаш по естествен начин за самия себе си, веднага се усеща, че работата не е наред, не е точно твоето, а е някак си изкуствено. За другите музикални стилове май е по-добре да си по-зрял, за да направиш така че всичко да работи заедно.

От другата страна - Има ли сериозна дистанция между наивността на младостта и мъдростта на възрастта и къде точно се намираш между тези две положения?

Trym - Добър въпрос. Не знам. Може би съм някъде по средата. Според мен винаги има накъде да се развиваш. Но не мога да отговаря много точно. Дори на тази възраст не мога точно да определя къде се намирам. Може би докато не натрупаш опит, няма как да знаеш къде си точно. Със сигурност трябва да се обърнеш назад и да определиш къде си бил. И в същото време да си дадеш сметка дали в настоящия момент има какво още да изследваш и да научиш. Според мен е много важно да не си напълно удовлетворен от онова, което си свършил. След създаването на нещо добро, мнозина просто забавят темпото и му се наслаждават. В сравнение с тях, аз винаги гледам напред. Търся нови предизвикателства, както и нови източници за изследване.

От другата страна - Блек метъл наследството, което имаш, помага ли ти днес в ембиънт сферата или напротив, създава проблеми?

Trym - Отново – и да, и не. Помага ми, защото, когато работиш със страхотни музиканти, научаваш много нови неща. Как да прогресираш, как да направиш аранжимента, за да се получи добра песен. Това е нещо положително. В ENSLAVED създадохме много теми в същия стил само с китари. В началото изграждахме музиката пейзажно. Може би хората очакват от мен да повтарям миналото или онова, което правя да се доближава до него. Тези, които са фенове на времената ми в ENSLAVED и EMPEROR, най-вероятно ще се разочароват от „Saga of the North“, защото поректът няма нищо общо с тях. И напълно разбирам, защо ще бъдат разочаровани. Но не искам да създавам нещо, което вече съм направил. Ако събера нова група, не бих свирил с нея музика, която наподобява EMPEROR, ENSLAVED, ZYKLON. Когато се опиташ да направиш нещо, което вече си правил преди, не казвам да го копираш, то със сигурност няма да е толкова добро. Просто се дистанцирай от намеренията си да направиш нещо, което други са направили по-добре. Не се опитвай. Мисля, че блек метъл наследството ми помага и в същото време пречи, защото хората очакват да създам нещо вече познато и правено от мен преди. Напълно ги разбирам. Не очаквам най-твърдите и крайни блек метъл фенове да подкрепят новия ми филмов ембиънт проект.

От другата страна - Можем ли да кажем, че с възрастта и опита, импулсивността все повече отстъпва на по-фокусираното създаване на музика?

Trym - Да, възможно е. Смятам, че с възрастта и опита всеки анализира онова, което прави, по различен начин. В ранните години, когато създавах, когато сметнех, че е достатъчно добро, се прехвърлях на следващото. А днес, се връщам към вече създаденото, прослушвам го, търся елементи, които не се вписват или детайли, които изискват да бъдат променени. Самият аз съм съдник на онова, което правя. И то по напълно различен начин от младите ми години. Защото тогава решавах, че нещо е добро и скачах на следващото. Тогава идеите бушуват и искат да излязат. Което не е чак толкова лошо, защото понякога просто забиваш от преработване на някакво парче музика. Искаш да вкараш и още, и още в него, вместо да го оставиш такова, каквото е, и да се насочиш към следващото. От друга страна работата по една идея може да й помогне. Защото тя може да е страхотна, но нейното изпълнение да не я представя по най-добрия начин. За това е по-добре отделиш време, за да откриеш детайли, които ще разкрият качествата на идеята по-добре.

От другата страна - Сменяме въпросите – би ли посочил някой забележителен албум, който цениш заради това, че е изключително изтънчен и в същото време е напълно нерафиниран като звучене?

Trym - Първият, който ми идва на ум, е „Human“ на DEATH или „Individual Thought Patterns“. Тези две издания са ми фаворити, когато става въпрос за комплексност. И в същото време звучат съвършено и работят много добре такива, каквито са. В същото време съществуват подобни банди като CYNIC илиANIMALS AS LEADERS. Бих прибавил към тях и THE DILLINGER ESCAPE PLAN. Те също свирят нещо подобно. Има групи, които изпълняват много сложна музика, но в същото време тя е слушаема. Понякога е трудно тази сложност да бъде оформена слушаемо. За мен не е важно музиката да е напълно нова или оригинална, за да бъде хубава. Тя просто трябва да работи, да влиза навътре.

От другата страна - Кое стои в основата на популярността на блек метъла – музиката или инцидентите от началото на 90-те години на миналия век?

Trym – В началото със сигурнност инцидентите стоят в основата на популряността на стила. Тогава блек метълът беше малко ъндърграунд движение. Но инцидентите поставиха стила на картата. Извадиха го на светло. В същото време това провокира медиите да се поинтересуват и от музиката. Какво представлява сама по себе си. И когато я изследваха, решиха, че тя е много екстремна и примитивна. А всъщност голяма част от блек метъла е сложна музика и на много нива. Изисква се голямо отдаване, за да бъде създаван. Така че в началото всичко започна с инцидентите, които насочиха вниманието към стила. Но всъщност музиката е онова, което прави блек метъла, каквото е.

От другата страна - Какво ти е мнението за блек метъла днес?

Trym - Не следя сцената. Не обръщам внимание нито на нови банди, нито на нови издания. Чувствам, че съм изостанал много в тази посока. Мисля, че най-вероятно съм порпуснал страхотни издания, към които е добре да посегна. Просто нямам време, за да седна и да проверя какво точно се случва в сцената. Така че въобще не съм си опреснявал впечатленията.

От другата страна - От дистанцията на времето, как гледаш на наследството, което EMPEROR оставиха? Бандата получи ли онова, което заслушава?

Trym - Така мисля. Фактът, че все още изпълняваме тези стари песни, показва, че хората, все още харесват музиката, която създадохме в миналото. Ако те не искат да ни видят на живо и да посещават концертите ни, най-вероятно ще спрем да свирим. Защото няма да има смисъл, да излизаме пред празни зали, в които няма публика. Докато има фенове, които иска и желаят да ни гледат, ние със сигурност ще свирим на живо. Мисля, че EMPEROR са в някаква степен късметлии. Това го твърдят много групи, но след толкова много години нашите концерти показват, че все още имаме велика публика. Много други артисти изпитват определени трудности, ако не издават нова музика на две или три години. Защото хората очакват от тях точно това. Искат нещо ново. Всъщност и нас много често ни питат дали няма да изкараме нов материал. За да съм напълно искрен, ако се опитаме да създадем нова песен или албум, той ще бъде много различен от предишните. И няма да бъде почувстван като албум на EMPEROR. Така че вместо да се натискаме, да издадем нещо ново, от което много фенове ще бъдат разочаровани, защото не се вписва в стила, в който се очаква, че трябва да работим, по-добре да оставим тези процеси на страна. Чувам как мнозина се оплакват, когато любимата им група издаде нов албум. Вземи METALLICA. Всеки техен нов албум е оплюван от някого. И коментарите са, че в миналото са били по-добри. На тези хора бих казал, че вместо да се оплакват от новото, просто да слушат старото, което им харесва. В това се крие магията на музиката. Можеш да слушаш един албум отново и отново, и отново и той да ти носи същото удоволствие. А това е наистина много рядко. Вземи любимия си филм. Едва ли го гледаш всяка седмица. Все пак е необходимо някакво проясняване на съзнанието. Това не се отнася за музиката. Това я прави уникално изкуство. Тя е извън времето. Тя е вечна.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Trym - Нямам представа. Просто се чувствам голям късметлия, че мога да пътувам по света и да се срещам със страхотните фенове, които имаме. Както и срещите със срахотни музиканти и хора. И дори това да не е рокендрол, за мен означава много и истински го ценя.