“Прогонване на тихите убийци на Черно море” коментираха специалисти от Института по океанология със студенти от специалност „Инженерна екология” на Технически университет – Варна. Учените и младите хора дискутираха и решения за управление за намаляване на пластмасовите отпадъци в Дунавския басейн. Общият знаменател беше замърсяването на големите водни басейни до нас. "Тихите убийци" на морето са изпуснатите или изхвърлени рибарски мрежи, коментираха учените.
Това са всички рибарски мрежи, които са изтървани или изгубени в морето. Там те продължават да водят т.нар.Скрит начин на облавяне на риби, вкл. бозайници и птици. Затова се наричат „тихи убийци“. Тези мрежи са най-много в т.нар.крайбрежна зона, където са и рибарите. Най-лесният начин да бъдат „прогонени“ от морето е рибарите да ги извадят и те го правят. Проблемът е, че извадени на сушата те стават замърсител там и формират незаконни сметища. Остава въпросът кой има ангажимент към събирането на този боклук? Проблемът е подобен на този със незаконните сметища – те са отговорност общините по места, но от друга страна и МОСВ и РИОСВ също имат отговорности, отбеляза доц.Виолин Райков от Института по океанология. Цялото интервю на Мариела Димитрова с него може да чуете в аудиофайла.
Изходът е в кръговата икономика – тези отпадъци на бъдат събрани, раззделени и рециклирани. В България има рециклиращи компании, но процесът трябва да се регламентира – да се знаем кой събира този отпадък, кой го рециклира и т.н. или да се концентрира отговорността, но и да се отдели финансов ресурс, коментира Райков. Ние, като учени тези процеси няма как да ги контролираме, но ги наблюдаваме. За съжаление дискусиите и създаваните работни групи през годините не доведоха до решаване на проблема. Възможно решение биха били стартъп компании и повече проекти с европейско финансиране и съвместно с другите държави, тйкато този проблем е трансграничен. И държавата трябва да участва, разбира се, за да се види как този пластмасов отпадък може да бъде използван за някоя друга индустрия, каза още ученият.
В навечерието на Благовещение добрите новини са подходяща тема, нали? По принцип днес се давим в море от информация – позитивна и не толкова. А представяте ли си какво им е било на древните? За всяка важна новина да разчиташ на изморен бегач, заблуден гълъб или бъбрив съсед. Освен това да трепериш глашатаят да не забрави половината съобщение...
Все повече хора прибягват до генетични изследвания, които определят храните, които влияят добре на организма ни. Това каза д-р Виктория Спасова, специалист по генетика и участник в симпозиума "Български диетологични дни". Връзката между храната и гените обсъдиха на симпозиум в морската столица. Над 400 души се включиха във форума за практическа..
Ученици от клуб „БГ Балкани" към Туристическо дружество „Родни Балкани" и Клуб по речеви умения и дебати на английски език на фондация БЕСТ - Independent School of Thought Varna организираха в събота, 22 март, акция по почистване на местност Яйлата. Тя се намира в района на Франгенското плато над варненския квартал „Възраждане“. Оттам минава пешеходен..
Пенсионерските организации на Балчик и град Исперих направиха заявка за съвместни прояви след приятелска среща този уикенд. Хубав град е Исперих, но си няма Черно море, приветства председателят на общинската организация на пенсионерите в Балчик Ангел Събев. Затова сме тук – отвърнаха гостите, впечатлени от бързата организация на празничното събитие..
Турция наложи ограничения за пътуване в най-големия град в страната - Истанбул, за да ограничи разпространението на протестите, предизвикани от задържането на кмета на мегаполиса Екрем Имамоглу. Протестите в южната ни съседка продължават вече пета поредна вечер и обхванаха Истанбул, Анкара и други турски градове. Поредна вечер на протести в Турция..
Подводен и въздушен дрон, част от морските измервателни системи на Института по океанология към Българска академия на науките (ИО-БАН), предизвикаха голям интерес сред посетителите на изложба по повод Световния ден на водата - 22 март. В рамките на съботния ден учените от Института показаха своите уреди, с които следят състоянието на Черно..
От днес земеделските производители могат да кандидатстват за подпомагане по две схеми, насочени към борбата с вредителите по реколтата. Общият бюджет на схемите е 15 млн. лв., съобщава БНР. Производителите на винено и десертно грозде, могат да кандидатстват за подпомагане по схема за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски..