Заплахите за Черно море представя филм във Варна

Какви са заплахите за Черно море и как заедно можем да го опазим – отговори на тези въпроси дава 30-минутният документален филм "Аз, морето – живот в мълчание", който ще бъде излъчен премиерно тази вечер във Варна, в рамките на кино фестивала „София Филм Фест Варна“. Филмът е на еко организацията Грийнпийс и в него участват учени и специалисти от България, Украйна и Румъния, които разказват за заплахите за морската екосистема в трите държави.Зрителите ще разберат повече за морските екосистеми, за нерегламентираното тралене, за екологичните последици от проектите за добив на газ от морето, за ефектите върху него от военните действия в Украйна. Прожекцията на филма е тази вечер от 19 часа в зала 4 на Фестивалния и конгресен център. След нея ще има дискусия с публиката, на която ще присъстват Кремена Ватева и Мартин Томов от Грийнпийс.

Един от основните проблеми е т. нар. еутрофикация, която се причинява от отпадните води, торовете, които се изхвърлят в морето, каза за Радио Варна преди премиерата на филма  Мартин Томов. Проблем за екосистемата на Черно море са и големите инфраструктурни проекти за изкопаеми горива, а за българското черноморие – дънното тралене, което е незаконно, но продължава да се прави. Най-големият проблем обаче е масовото безхаберие, което цари в грижата за морето, каза още той.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Кремена Ватева и Мартин Томов, Грийнпийс

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

България като част от Европейския съюз /ЕС/ в момента трябва да изпълнява Европейската стратегия за биологично разнообразие, според която 10% от европейските морета и 10 % от сушата трябва да бъдат под строга защита. Това обяви доц. д-р Марина Панайотова, научен секретар на Института по океанология във Варна по време на пресконференцията за представянето на документалния филм „Аз морето – живот в мълчание“.  Тя посочи, че за България ситуацията е критична, защото само малка част от резерват „Калиакра“ /морската част/ е под строга защита. Тя представлява 0,01 % от териториалните води на България, което на практика означава, че нямаме защитени зони.

По българското крайбрежие има уникални местообитания, населени от редки и много интересни видове, затова е много важно те да бъдат опазени, каза още доц. Панайотова. Ролята на учените е да положат всички усилия те да бъдат съхранени.

Затова те са разработили предложение за създаване на защитена зона - резерват, която да обхваща акваторията около Маслен нос в общините Приморско, Созопол и Царево, като характерно за местообитанията там е тяхната уникалност. Там се намира единственият в Черно море биогенен риф, който е изграден от черупки на стридата Ostrea edulis, която до 80-те години на миналия век е поддържала  жива популация в Черно море, след което изчезва.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• доц. д-р Марина Панайотова, Институт по океанология Варна

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Други интересни местообитания са подводни ливади на морски треви, които са със специално значение за Европейския съюз и в много държави тези полета са защитени.

Освен това има над 30 вида макрофити /различни видове водорасли/, над 180 дънна безгръбначна фауна, над 50 вида риби, както и трите вида морски бозайници. Учените се надяват в бъдеще да бъде реинтродуциран от Средиземно море и изчезналият през 80-те години тюлен монах, който е обитавал Маслен нос.

Рибарите не подкрепят изцяло идеята за създаване на защитени морски зони, защото ще бъдат въведени ограничения, каза още доц. Панайотова. Тя допълни, че местните общности разчитат много на туризма, а един морски резерват ще разшири много възможностите за екологичен туризъм, подводни гмуркания и др.

Друга идея на учените е на местата, където си извършва традиционен риболов, например с даляни, които са стационарни уреди и не вредят на местообитанията, те да бъдат изключени от акваторията на резервата, а границите да бъдат съгласувани с всички заинтересовани страни.

Относно черната мида, доц. Панайотова посочи, че в крайбрежните пояси популацията е доста намаляла. Скалите обрастват с черни миди, но там фактор е рапанът, който се храни с тях.

Доц. Панайотова припомни и за публикувания доклад, в който са представени изследвания на Института по океанология, данни и местообитания и всеки може да се запознае с него. Предстои той да бъде внесен за обсъждане в Министерството на околната среда и водите.