„Желаещи“ желаещи и „нежелаещи“ желаещи европейски войски в Украйна се съгласиха в Париж да запазят санкциите срещу Русия

Разнобой, липса на единство и индивидуален подход и принос в разрешаването на конфликта в Украйна. Най-вече с урегулирането на кризата при евентуално постигане на примирие, в оптимистичния вариант  - мир, а в най-оптимистичен – траен. Това демонстрира завършилата в Париж трета среща на върха на 31 държави, повечето от тях от ЕС и НАТО едновременно, от т.нар. „коалиция на желаещите“, посветена на Украйна.

Форумът, на теория съвместна инициатива на Франция и Великобритания, но с много лична ангажираност на френския президент Еманюел Макрон, и също по презумпция с идеята Европа да гарантира, че евентуалният мир в Украйна ще бъде справедлив, за пореден път извади наяве различията сред партньорите и съюзниците в двата съюза, иначе всички те изповядващи тезата, че на тази война, разрушила европейската и глобална архитектура на сигурност и генерираща рискове и заплахи в средата за сигурност преди всичко на Европа, трябва да се сложи край. В и без това сложния за решаване геополитически ребус се прибави и новата стратегия на Съединените щати със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. От една страна Старият континент е под увеличаващ се натиск от Вашингтон да се занимае повече самостоятелно със собствената си сигурност, а от друга – заради новата американска администрация за прекратяване на войната чрез двустранни преговори с Украйна и Русия.

Подходът на Тръмп по темата предизвиква тревоги в Европа, че Съединените щати може да отстъпят от подкрепата си за Киев и да се опитат да договорят сделка за мир, която да е неизгодна за Украйна. Ето защо „коалицията на желаещите“, в която за пръв път присъствено участва и българският премиер Росен Желязков, е рефлекция на страховете на европейците, които още повече се засилват от анемичния икономически растеж на континента и високите равища на финансов дълг, а оттам дефицит на ресурси, включително човешка сила и оборудване. Както и разбира се от страх да не влязат в директна военна конфронтация с Русия.

Макрон демонстрира пренебрежение към отсъствието на единство сред уж „желаещите“, когато им представи план за разполагане на „успокоителни сили“ от „няколко европейски държави“, базирани на „определени стратегически места“ в Украйна в случай на мирен договор с Русия. Които на теория няма да са нито мироопазващи, нито мироподдържащи, а още по-малко мироналагащи. По думите му европейските сили няма да бъдат на фронтовата линия и няма да имат за задача да наблюдават или налагат прекратяване на огъня - работа, която според него може да вършат мироопазващи сили на ООН.

„Британският премиер Киър Стармър и аз дадохме мандат на нашите началници на отбраната френско-британски екип да бъде изпратен в Украйна и да е в състояние да работи много тясно с нашите украински партньори, които също се съгласиха на този механизъм, който трябва да подготви във всяко едно отношение форматът на утрешната украинска армия. Нямаме нужда от единодушие в Европа и НАТО, за да го реализираме“, заяви Макрон.

Френски и британски военни ще работят с Украйна, за да определят къде трябва да бъдат разположени контингентите и колко войски ще им трябват, за да бъдат надеждно възпиращо средство на евентуална руска агресия, добави Макрон. Пропускайки обаче да спомене кои са „желаещите“ европейски страни да се включат в тази военно-дипломатическа инициатива“. За „нежелаещите-желаещи“ каза само лаконично, че „някои нямат необходимите военни способности“, докато други откровено не искат да участват заради „политическия контекст“.

Една от причините, поради които някои европейски страни се въздържат от потенциално разполагане в Украйна, е, че не е ясно дали Тръмп би подкрепил такъв контингент с въздушни сили и друга военна помощ. Макрон сугестира, че може да приложи плана си в действие и без американска подкрепа. Представители на Обединеното кралство говориха през седмицата за контингент от евентуални между 10 000 до 30 000 военнослужещи, което само по себе си било значително усилие за държави, които са съкратили армията си след Студената война, но сега се превъоръжават. От кабинета на британския премиер Стармър посочиха, че военни стратези от Европа и извън нея са се задълбочили в детайли, проучвайки „пълния набор от европейски военни способности, включително самолети, танкове, войски, разузнаване и логистика“.

Говорителят на руското министерство на външните работи Мария Захарова обвини Франция и Обединеното кралство в кроене на планове за „военна намеса в Украйна“ под прикритието на мироопазваща мисия, предупреждавайки за пряк военен сблъсък между Русия и НАТО.

Що се отнася до „нежелаещите желаещи“ – не е нужно да се гадае кои са – те сами се заявиха. Гърция публично отхвърли изпращането на войски. Премиерът Кириакос Мицотакис каза, че тези дискусии са „донякъде разногласия“ и отвличат вниманието от целта за прекратяване на войната възможно най-скоро.

Италианският министър-председател Джорджия Мелони също повтори, че Рим няма да предостави войски за евентуална военна сила, която да бъде разположена в Украйна. Тя също така подчерта важността на работата със Съединените щати за прекратяване на конфликта и призова за участие на американска делегация в следващата координационна среща. А чешкият премиер Петр Фиала директно заяви, че „дебатът за изпращане на войски от конкретни държави е преждевременен“.

Къде сме ние, както звучеше един популярен преди време анонс? Позицията на България е несъмнена – няма да изпращаме нито един български войник в Украйна. Този въпрос често придобива гласност от началото на продължаващата вече трета година война и е удобна за някои популистки и проруски, че и уж евроатлантически политически субекти. Неотдавна се стигна дотам, че парламентът да гласува, с единодушие, специална декларация, че няма и няма България да изпраща контингент в Украйна. Не че е и имало такива планове де. България подкрепя Киев с военна и хуманитарна помощ още от началото на войната през 2022 г. съгласно решения на българските парламенти и правителства. Тази позиция не е променяна.

Все пак България се заяви в Париж повече сред желаещите желаещи отколкото сред нежелаещите. Оказа се, че премиерът Желязков е предложил да бъде сформиран многонационален морски координационен център за осигуряване безопасността на корабоплаването в западната част на Черно море и страната ни да бъде домакин на този център.

„Предвижда се центърът да осигурява постоянно морско наблюдение и ранното предупреждение за потенциални заплахи и враждебни дейности, както и за повишаване устойчивостта на критичната подводна инфраструктура в Черно море, пише още в съобщението. Целта е да бъдат установени насоки за корабоплаването и да се осъществяват дейности по мониторинг - по въздух и по вода, както на критичната инфраструктура, така и на всички потенциални враждебни действия в територията на Черно море“, каза Желязков.

Присъствието на България е важно, защото е знак за готовност тя да бъде част от европейската инициатива за гаранции за сигурността на нападнатата от Русия страна. От отделните държави зависи те да бъдат активни в тази подкрепа, коментираха европейски дипломати.

И както обикновено става в Европа, историята винаги има някакъв хепиенд. Въпреки отсъствието на единодушие сред европейците, всички те заявиха, че го имат, но по друг въпрос. Всички те се обединиха около позицията да не свалят санкциите срещу Русия. Което пък даде повод на Макрон да обяви, че „участниците в срещата са „по-обединени от всякога“ в подкрепа на Украйна“. Дори президентът на Украйна, Володимир Зеленски, който също бе в Париж, демонстрира задоволство:

„Никакво вдигане на никакви санкции, докато Русия не спре тази война. И аз мисля, че има нужда от повече натиск в тази насока – повече пакети от санкции. Това е много важно“, (каза Зеленски).

Срещата в Париж се проведе на фона на засилващи се усилия за постигане на прекратяване на огъня, водени от натиска на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на войната на Русия в Украйна. Споразуменията с посредничеството на Съединените щати за защита на корабоплаването в Черно море и спиране на ударите по енергийната инфраструктура бяха приветствани като първа стъпка към мира. И Москва, и Киев обаче не са съгласни по подробности и се обвиняват взаимно в нарушения.

Русия поиска санкциите да бъдат отменени, за да изпълни условията си за прекратяване на огъня в Черно море. Белият дом обяви, че ще помогне за възстановяване на достъпа на Русия до световния пазар за износ на торове и селскостопански продукти, но не валидира условията на Москва. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио изтъкна, че исканията на Русия ще бъдат оценени и представени на Тръмп. А междувременно конфликтът продължава – и двете страни се атакуват денонощно с дронове, но театърът на бойните действия изглежда, поне засега, в патова ситуация.