Изследвания върху множествената склероза печелят "Оскар за наука"

Американски невролог и италиански епидемиолог, чиято работа революционизира лечението на множествената склероза, спечелиха престижната награда за пробив, наградата, наречена "Оскар за наука".

Стивън Хаузър и Алберто Ашерио получиха признание за продължилия десетилетия труд в изследване на инвалидизиращото невродегенеративно заболяване, което засяга близо три милиона души по света и дълго време се смяташе за неразрешима загадка.

Работата на Хаузър върху множествената склероза (МС) започва преди повече от 45 години, когато той среща млада пациентка на име Андреа, „необикновено талантлива млада жена, която е била адвокат“ и работила в Белия дом при тогавашния президент Джими Картър, каза той пред АФП. „Тогава множествената склероза се появи по експлозивен начин и унищожи живота й“, каза той.

„По онова време нямахме лечение за МС. Всъщност имаше и песимизъм, че някога може да се разработи лечение“, каза Хаузър, сега на 74 години и директор на Института по неврология към Калифорнийския университет в Сан Франциско. Учените знаеха, че болестта, която уврежда централната нервна система и води до парализиращи когнитивни и двигателни проблеми, е причинена от задействането в тялото на имунната система. Но те смятаха, че белите кръвни клетки, известни като Т клетки, са единственият виновник.

Хаузър поставя това под въпрос.

Изучавайки ролята на В-клетките, друг вид бели кръвни клетки, в заболяването, той и колегите му успяват да пресъздадат увреждането, което МС причинява на човешката нервна система при малки маймуни, известни като мармозетки. Федералният орган на САЩ, който контролира медицинските изследвания, отхвърли връзката като "биологично неправдоподобна" и отхвърля молбата им за финансиране на клинично изпитване. Но Хаузър и неговият екип продължават да настояват.

Те убеждават фармацевтичната компания Genentech да подкрепи тестването. През 2006 г. те постигат огромни резултати: лечението, насочено към В-клетките, е свързано с "драматично, повече от 90 процента намаление на мозъчното възпаление", каза Хаузър. Това беше "нещо като обхват, който никога не е бил виждан преди." Това отвори вратата за пускане на пазара на нови методи на лечение, които забавят развитието на болестта при много пациенти. Но това повдигна и други въпроси. Например, какво би накарало нашите бели кръвни клетки да се обърнат срещу нас?

Това беше въпрос, който озадачи Ашерио, днес професор в Харвард.

Той реши да проучи защо МС засяга най-вече хората в северното полукълбо. „Географското разпространение на МС беше доста поразително“, каза той пред АФП. „МС е много необичайна в тропическите страни и близо до екватора.“ Това го навежда на мисълта дали не е замесен вирус. Той и неговият екип провеждат дългосрочно проучване, следвайки милиони млади американски военни.

След близо 20 години изследвания те стигат до отговор. През 2022 г. те потвърдиха връзката между МС и вируса на Епщайн-Бар (EBV), често срещана инфекция, отговорна за друго добре известно заболяване, инфекциозна мононуклеоза.

„Повечето хора, заразени с вируса на Епщайн-Бар, никога няма да развият МС“, каза 72-годишният Ашерио. Но всеки, който развие МС, първо е имал вируса на Епщайн-Бар. Откритието все още не обяснява защо възниква МС. Но това подхрани надеждата за намиране на нови лечения и превантивни мерки за заболяване, което остава нелечимо и чиито настоящи методи на лечение не действат при всички пациенти.

Пробивът на Ашерио може да помогне и за лечение на други заболявания.