В навечерието на Лазаровден - този петък, 11 април, Етнографският музей в Бургас, заедно със самодейната група за автентичен фолклор „Еркечко наследство“, ще представят обичая „Лазари“.
Уникална възможност за посетителите да научат „от извора“ повече за лазаруването в планинското село Еркеч, което има своите уникални различия, лазарски песни и хорá.
За първи път ще бъде показано на живо „киченето“ на Еркечка лазарка – в каква последователност се слагат мънистените накити, как трябва да стоят перата, кои са особеностите на забраждането в Еркеч.
Еркечкото лазаруване е най-личният празник на селото от незапомнени времена.
Там се празнува, освен съботата преди Великден, и в неделя. В събота през деня е така нареченото „Малко Лазари“ – на децата, а в неделя е „Голямото Лазари“– същинското, на момите. Еркечките лазарски песни са много характерни и са все още живи в паметта на жените от селото. Момите лазарки избират за своя водачка малко момиче, което наричат „буенец“. Това е момиче, което за първа година ходи с големите лазарки.
Ярки, автентични, пъстри и красиви са лазарските еркечки носии. Особено оригинална е украсата за глава на лазарките. Най-характерното сред накитите са перата от петел, наречени „колуни“. С буенеца отпред лазарките тръгват из селото, пеят песни и играят лазарски хора за здраве и берекет. След като обиколят всички къщи в селото, се запътват към местността „Дольник“. Там към тях се присъединяват „кумовете“.
Да, единствено в Еркеч в лазаруването участват мъже!
Кумовете „изтеглят“ лазарското хоро по стръмнината на „Дольник“ към хорището на селото, където вече се намесват всички младежи, заиграват буйни хорá до късно през нощта.
„Лазари“ в Еркеч се прави всяка година и обичаят не е прекъсвал никога, радва се на много голям интерес и се предава на всяко следващо поколение в селото.
Ученици от Училището по изкуства „Св. Климент Охридски“ в Добрич се научиха как да правят ръчно изработени свещи. Желанието на децата е всички заедно, точно в 12 часа, по време на празничната обедна великденска трапеза да запалят свещичките в домовете си и да пожелаят с тях здраве и светлина за себе си и своите близки. В уютното пространство на..
На Велика събота в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна деца боядисваха яйца. Момичетата, които присъстваха, се оказаха срамежливи, но по-малките момчета с охота застанаха пред микрофона на репортера ни Ваня Славова и споделиха своите размисли за вярата и за Бог: Към храм "Св. Архангел Михаил" във Варна от 2003 г. действа..
На Велика събота вярващите трябва да избягват суматохата. Не е време за забавления, шумни приказки и кавги. Особено важно е да следите речта си: псувните и грубите думи се считат за голям грях. Смята се, че на този ден не бива да се извършва тежък физически труд, да се работи в градината, да се чисти и пере. По-добре е да завършите всички..
Валентин Георгиев и Давид Валентинов са баща и син. Родом са от село Чернево, община Суворово. Имат собствен бизнес и много работа, но отделят от личното си време, за да правят добро за хората. От 2006 година всяка година даряват козунаци за Великден на жителите на две села – Чернево и Николаевка. От тази година добавят и живеещите в..
"Където и да ходим по големия свят, ние трябва да си останем българи! Не ни пречи да сме българи и да сме космополити! Не ни пречи да сме българи и да живеем в чужбина. Защото всеки трябва да има своя корен, за да има и хубави, мощни, големи крила." Това каза в интервю за Радио Варна Илиана Илиева-Дъбова, директор на Българското..
В навечерието на Великден в "Пирогов" спасиха от ампутация крака на 44-годишна жена, съобщиха от лечебното заведение. Tова се е случило благодарение на усилията на един от най-добрите специалисти по ендоваскуларно лечение д-р Иван Мартинов и италианския му колега проф. д-р Мариано Палена. Проф. Палена е посети л университетската спешна болница..
През 1984 година българските алпинисти изкачват Еверест по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен още като „Жестокият път“. Алпинисти от цял свят правят опити да повторят българското постижение. Никой не успява. 40 години по-късно, последните достигнали върха по Западния гребен, остават българите. Тяхната история - за първи път с..