Българският план за енергетика и климат погазва законодателството на Европейския съюз за възобновяема енергия, декарбонизация, енергийна ефективност и социална справедливост. В риск са поставени както климатичните цели, така и благосъстоянието на хората и конкурентоспособността на икономиката. Това се казва в жалбата на Екологично сдружение „За Земята“ подадена на 09.04.2025 г., до Европейската комисия относно сериозните пропуски в окончателната версия на Интегрирания план за енергетика и климат (ИНПЕК) на България. Тя бе качена на сайта на ЕК на 15 януари 2025 г. без текущо обществено обсъждане.
„За Земята“ настоява Европейската комисия да открие процедура за нарушения относно съдържанието на българския план за климата, докато не бъдат изпълнени изискванията на ЕС за прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива и насочване на средствата към енергийна ефективност и ВЕИ, както и конкретни мерки срещу енергийната бедност и пълноценно включване на обществото в процеса на вземане на решения. В рамките на 12 месеца комисията трябва да разгледа жалбата и да реши дали да започне процедура.
Планът включва енергийно моделиране (сценарий с допълнителни мерки WAM (With additional measures), който е избран да ни води към климатична неутралност до 2050 г. Но вместо да видим допълнителни мерки, виждаме по-скоро сбор от съществуващи политики и проекти, което е и нарушение на Регламента за управление на Енергийния съюз.
Буди притеснение, че България е поставила твърде ниска цел за енергийна ефективност, която ще доведе до недостатъчно намаление на емисиите (–0.4 Mtoe), залага се пропуск в поглъщането на CO₂ (–1.5 млн. тона). Ниските цели за възобновяема енергия и намаляване на емисиите на парникови газове пък нямат нужната правна рамка и финансова обосновка. Това означава, че възможността да превърнем икономиката в модерна и конкурентна се пропилява с лека ръка.
Резултатите от промяната на климата вече се усещат в Европа по данни на Европейската агенция за околна среда. Загубите от екстремни климатични прояви в периода 1980-2023 г. в държавите-членки на ЕС са оценени на на 738 милиарда евро.
Транспортът е източник на значителна част от емисиите с цели 22%, но политиките за декарбонизация са вяли и неясни. В същото време субсидиите за замърсителите продължават — въпреки че официално твърди обратното, България продължава да подкрепя с държавна помощ работата на остарели технически и морално тецове като „Марица Изток 2“, „Брикел“, „Бобов дол“. Над 90% от субсидиите нямат крайна дата или са след 2030 г. Да се надяваме в тези условия да развием конкурентна и независима енергийно икономика е изключително недалновидно.
Настоящият план за енергетика и климат ни отдалечава от възможните решения за справяне с климатичната криза чрез отклоняване на средства и ново заключване в ядрени реактори, в приоритетно проучване на залежите на нефт и изкопаем газ в Черно море и др.
В ИНПЕК липсват и цели за намаляване нивата на енергийната бедност, както и механизми за подпомагане на уязвимите групи, не е създадена и Национална обсерватория за енергийна бедност, нито се знае как ще се идентифицират домакинствата в енергийна и/или транспортна бедност, бенефициенти по свързания Социалния план за климата. За държава с близо 30% енергийно бедни, тези пропуски са проиграване с лека ръка на ценна възможност за овладяване на енергийната бедност.
Далеч от добрите практики е не само формалното поставяне на цели, но и начинът, по който беше изготвен самият план. Сроковете за консултация бяха кратки, липсваше прозрачност, а критиката на експерти и общественост не беше взета предвид. Не са проведени оценки за въздействието на плана върху околната среда и климата.
„България рискува да забави изпълнението на климатичните си ангажименти, а това ще задълбочи социалното неравенство и ще застраши конкурентоспособния и сигурен енергиен преход. Искаме ЕК да изиска незабавни корекции, за да имаме реален, а не фиктивен план за устойчиво бъдеще“, коментира Радостина Славкова от „За Земята“.
Четирима бедстващи в лодка бяха спасени край Несебър. Катерът, който им е помогнал е „Спасител 4“ на Благотворителната организация „Спасяваща животи в морето – Несебър“, предаде БНР. Веднага след получаването на сигнала около 17,10 часа в неделя плавателният съд с капитан Емил Петров и моряк Калоян Райковски тръгва от Северното пристанище в Несебър...
Днес организират протест пред офиса на строителна компания, за да поискат оставката на председателя на Общински съвет Варна Христо Димитров. Припомняме, общинските съветници от ПП-ДБ във Варна призоваха председателя на местния парламент Христо Димитров да подаде оставка заради частната му жалба в Административен съд - Варна срещу избора на..
Днес ще е слънчево, около и след обяд с купеста облачност. Ще духа слаб, в следобедните часове по крайбрежието до умерен вятър от източна четвърт. Максимални температури 31°-36°, по крайбрежието 28°-31°. Вълнение на морето 2-3 бала. Температура на морската вода 25°-27°. За Варна минимална температура 20°, максимална 31°.
Тея Николова завърши на 15-о място в полуфиналите на 50 метра бруст за жени на Световното първенство по плуване в Сингапур. 20-годишната варненка при дебюта си на шампионат на планетата на голям басейн, постигна и нов национален рекорд 30.67 секунди. Във втората полуфинална серия тя завърши с по-бавно време от 30.88 секунди и не успя да влезе във..
През нощта ще е ясно и почти тихо. В сутрешните часове в ниските места и около водните басеини е възможно да се образува слаба мъгла. Минимални температури 15°-20°, по носовете до 22°. Утре ще е слънчево, около и след обяд с купеста облачност. Ще духа слаб, в следобедните часове по крайбрежието до умерен вятър от източна четвърт. Максимални..
Български ученици спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от Международната олимпиада по информатика в Боливия, която е най-престижното световно състезание в тази област. Това съобщиха от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, съобщава БНР. Златните медали спечелиха Веселин Маркович (12 клас, Математическата гимназия във Варна),..
В Държавен вестник вече са обнародвани измененията на Наказателния кодекс, част от които са свързани с престъпления, извършени от водачи под въздействие на алкохол или наркотици, информира БНР. Драстично се увеличават глобите, които за някои нарушенията достигат 5 хиляди лева. Част от наказанията са завишени, особено към шофьори употребили алкохол..