Великденски размишления около Немски реквием на Брамс на Велики четвъртък

В XXIV Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна, точно на Велики четвъртък от Страстната седмица, маестро Григор Паликаров ще ни отведе с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва кръстната си смърт.

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ ЗА "НЕМСКИ РЕКВИЕМ" И НЕГОВОТО ПОСЛАНИЕ

Предложението за "БРАМС - Немски реквием" дойде от баритона Иво Йорданов, който стана и солист в нашия Великденски концерт. Аз самият пазя хубав спомен от работата си върху тази творба с Филхармоничния оркестър и хора на Българското национално радио, заедно със солистите Ралица Ралинова и Кирил Манолов, който както ми обясни тогава, за пръв път се изкушавал да пее немска музика и го правел само заради мен (усмихва се).

Във Варна преди по-малко от месец завършихме цикъла „Петите симфонии“ и сега прокарваме една втора линия на кантантно-ораториални произведения. Искам да припомня, че имахме много хубави концерти с Месата в до мажор от Бетовен и Верди Реквием, след който Иво Йорданов даде предложението да се заемем и с „Немски реквием“ от Брамс. Идеята ми допадна, не само заради самото прозведение, а и защото то изисква много добри солисти, с каквито ние разполагаме. В момента Варненската опера може да се похвали с двама великолепни и много подходящи солисти за „Немски реквием“ – сопраното Александрина Михайлова, истинско откритие от младото поколение български оперни певци, доказало се в национален и международен мащаб и Иво Йорданов, известен със своя разностранен интерес към музика от всякакви стилове и на всякакви езици. Като постоянен гост-диригент работя с удоволствие с оркестъра на Държавна опера Варна, както и с хора, воден изключително стабилно и сигурно през последната година и половина от диригентката Теодора Георгиева. Хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева, също участва в концерта и така всичко си дойде на мястото.

Радвам се, че през тази година ще поднесем „Немски реквием“ от Брамс – едно много различно от традиционните реквиеми произведение, заради начина, по който е композирано и текстовете, на които почива. Знаем, че Брамс никога не е писал опера, така че най-близо до нея е кантатно-ориториалният жанр, към който се числи „Немски реквием“. Важно е да се отбележи, че ако в обичайните реквиеми вниманието е насочено към мъртвите, то тук то е адресирано по-скоро към живите, всичко е пречупено през техния поглед. И в този ред на мисли, той наистина е “Човешки реквием“, както самият Брамс съжалява, че не го е нарекъл.

Едно от най-важните послания на музиката е да ни пречиства. Тази музика, която ще изпълним в навечерието на Великден, е една от най-силно пречистващите музикални творби, до които може да се докоснем. Надявам се тя да прозвучи пълноценно и наистина да ни пречисти духовно – нещо, от което все повече имаме нужда в днешно време.

АЛЕКСАНДРИНА МИХАЙЛОВА ЗА КРАСОТАТА И НЕЖНОСТТА НА СОПРАНОВАТА ПАРТИЯ

Нямам търпение да представя "Немски реквием" на варненската публика. Досега не бях се запознавала с това изключително произведение, което е истинско бижу, нещо напълно различно от традиционния латински реквием. Вместо да използва литургичния текст, Брамс сам подбира пасажи от Лутеранската Библия на немски език, пропити с тъга, но и с утеха към живите.

Творбата е структурирана в седем части, подредени симетрично, като централната (четвърта) част е емоционален и тематичен връх, а като цяло Брамс използва мажорни вместо типичните минорни тоналности, за да внесе драматизъм. Всичко това ме кара да се отнесе с още по-голям респект към гениалността на Брамс. Сопрановата партия има само една част, изключително красива, при това изпълнена с нежност и утеха. Това е петата, последна част в Реквиема. Когато я пея, усещам искреност и спокойствие.

Много съм щастлива, че ще работя отново с маестро Паликаров, един истински професионист и музикант, от когото мога да науча много. Вече имах възможност да работя с него преди време и това много ме обогати.

Баритоновата партия ще бъде изпълнена от моя колега Иво Йорданов, с когото често съм си партнирала и трябва да кажа, че с него се работи с лекота и професионализъм. Нямам търпение да се потопя във Великденското настроение с тази изключителна творба, толкова нежна и вдъхновяваща.

ИВО ЙОРДАНОВ ЗА БАРИТОНОВАТА ПАРТИЯ КАТО ПРОЕКЦИЯ НА САМИЯ БРАМС

„Немски реквием“ от Брамс е едновременно съвременен и светски. Светският характер проличава най-напред в това, че реквиемът не следва канона на латинската меса, не може да бъде използван като погребално опело. Светски го прави и фактът, че подборът и структурата на музикалната тъкан са обърнати не към мъртвите, а към живите, които трябва да бъдат утешени в своята скръб. В този смисъл „Немски реквием“ е хуманистичен реквием и затова той въздейства като симфонична творба, а не като оплакване.

Дълга е историята на неговото създаване. Брамс завършва реквиема след смъртта на майка си, но съвременните изследователи откриват първоначални скици за творбата, направени още след смъртта на неговия ментор и приятел Роберт Шуман. Трагичната загуба сближава Брамс със съпругата на Шуман - Клара, предполага се дори, че в тази връзка има и романтичен елемент, поне от страна на Брамс. Реквиемът, първоначално композиран в три части, има своята зашеметяваща премиера в Лайпцигската катедрала. По-късно композиторът редуцира партитурата само за пиано, хор и солисти и посвещава тази редакция на Клара Шуман, която е една от най-изтъкнатите пианистки в епохата на Романтизма.

Съществува и Лондонска версия с две пиана, хор и солисти. В този вариант хорът и солистите могат да бъдат премахнати, тъй като двете пиана изпълняват всички партии. Друга редакция предвижда участието на диктор, който да изпълнява псалмите. Поради огромния успех на „Немски реквием“ като светско произведение, той е адаптиран многократно, за да достигне до по-широка публика. Музиката се изпълнява предимно от хора, докато сопраното и баритонът пеят по-скоро възгласи в онзи смисъл на въпроси и отговори, заложен в протестантската религиозна практика. За разлика от другите деноминации, в които бог е само даващ и наказващ, а човек - само просител и съгрешаващ, при протестантството връзката между бог и човек е много по-силна, тя прилича по-скоро на връзка между баща и син.

Баритонът в третата част задава въпроси към бог, търси обяснения, очаква напътствия, а не просто измолва нещо. Солото е написано в първо лице и е много вероятно това да е самият композитор, който загубил майка си, преди това загубил и Шуман, преживял много трагедии в живота си, страда, доверява болката си на бог и го пита защо... Представям си моята партия като проекция на самия Брамс. Хората на изкуството влагат себе си в това, което правят, понякога дори превръщат конкретен герой в свой аналог. Пучини е постъпвал така. В този смисъл и „Немски реквием“ може да се разглежда като разговор между бог и Брамс - един диалог, който не е иноскзателен, не е илюстраивен, а директен и пределно искрен.

Предизвикателството се крие не във вокалната, а в музикантската страна на изпълнението, в оладяването на разнородни емоции – от топлото и интимно усещане, през динамичните експлозии и бързи темпа до грандиозността на цялата партитура. Това предизвикателство е тъкмо по мярката на маестро Григор Паликаров, който умее да разгръща диригентските си концепции в ярки музикални платна. За нас, солистите, както и за целия екип, остава задължението и удоволствието да премислим и намерим най-добрата палитра, с която ще работим, за да излезе и да се открои хуманистичният подтекст на „Немски реквием“.