Младите архитекти от Варненския свободен университет представиха проекти, които възраждат града

Дипломантите от специалност „Архитектура“ представиха своите дипломни проекти във Варненския свободен университет. Девет завършващи студенти защитиха разработки, отличаващи се с професионализъм, изследователска задълбоченост и социална чувствителност.

Особено впечатление направиха представянията на Десислава Георгиева и Ралица Чобанова, които работиха върху опазването и трансформацията на сгради с културна и историческа стойност за Варна. И двете студентки бяха оценени от държавната изпитна комисия с отлични оценки.

Десислава Георгиева представи проект за реставрация и консервация на една от емблематичните, но рушащи се сгради в сърцето на града — къщата на Иван Драсов на ул. „Преслав“ 51. Сградата е проектирана през 1894 година, когато Драсов е окръжен управител. За нея Деси предложи нова, но базирана на миналото ѝ функция – дом за деца със специални потребности. С особена чувствителност по темата, дипломантката обърна внимание на налагащата се политика на “културна тишина” и изграждането на подобни домове в периферията на градовете – далеч от социален и културен живот.

Десислава Георгиева надгради темата и представи архитектурен анализ на ул. „Преслав“. Варненската улица, която още в Османския период е гръбнакът на града, днес е лишена от автентичния си архитектурен характер. Чрез внимателен урбанистичен подход и ясна концепция за „човешкото лице на града“, проектът не само възстановява сграда, а ревитализира градско пространство, превръщайки го в културен и социален център. Десислава е направила и пълно графично заснемане на фасадите, детайлно проучване на градоустройствените и конструктивни параметри, както и конкретни предложения за адаптивна архитектура, съвместима с нуждите на децата. Проектът на Десислава Георгиева показа пред журито как архитектурата може да бъде едновременно акт на социална справедливост и културна памет.

Ралица Чобанова представи проект за възстановяване на частично разрушената вече сграда на казармите на бул. „8-ми Приморски полк“, където днес, в единствената запазена част от нея се помещава Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн. Нейният проект „Форум Резонанс — ехо от миналото, гласове от бъдещето“ предлага трансформирането на казармения комплекс в младежки културен център — пространство за дебати, изложби, работилници и образование - място, което липсва във Варна. "Форум, който днес е мечта за младите хора във Варна, мечта и за мен самата", емоционално сподели в защитата си Ралица.

В своето дипломно архитектурно решение тя залага на възстановяване на автентичността на сградата и създаване на многослойно обществено пространство. Планирането включва мултифункционални зали, изложбени пространства, лекционни аудитории и атриуми, създадени така, че да позволят съвместно ползване от младите хора и социална интеракция. Ралица съчетава съвременните функции със запазване на автентичната фасада и оригиналните архитектурни фрагменти. Тя работи в тясно сътрудничество с Албена Свещарова – зам.-директор на ПГ по текстил и моден дизайн, за обмисляне на пространството за бъдещи младежки културни дебати, изкуство и култура.

И Десислава, и Ралица работиха под научното ръководство на доц. д-р арх. Жечка Илиева, която насочи техния фокус към синтеза между културно наследство и съвременни обществени нужди. И двете дипломантки извършиха пълно заснемане на сградите, направиха задълбочен анализ на средата и предложиха устойчива визия, основана на контекст и грижа към общността. Проектите им бяха отличени и за красивите макети, с които защитиха идеите си.

Специално внимание заслужава и проектът на Анета Димитрова, с научен ръководител ас. д-р арх. Петър Николов, насочен към проектирането на реален инвестиционен обект – фабрика за карамелажни бонбони край Велико Търново, създадена по поръчка на една от водещите български компании за захарни изделия. Проектът съчетава функционалност и естетика в индустриалната архитектура. Анета предложи модерно решение, в което функционалните потоци – доставки, производство, опаковане, складиране и логистика – са ясно разграничени, без компромис с безопасността и ефективността. Най-силният елемент е реалната перспектива за реализация – част от проекта вече е разглеждана от инвеститора като вариант за изпълнение. Проектът на Анета Димитрова ще е не само академичен успех, но и практически принос към съвременната индустриална архитектура в България.

Дипломните защити в Архитектурния факултет доказаха за пореден път, че младите архитекти от Варненския свободен университет имат амбиция и воля да създават нова архитектурна и културна среда - с чувствителност и уважение към миналото, с функционална и социално значима архитектура.