Dani Filth (CRADLE OF FILTH): Несъвършенствата от миналото са нещата, за които жадувате в бъдещето

Интервю с Dani Filth (CRADLE OF FILTH)

CRADLE OF FILTH отдавна надскочиха клишираното определение „блек метъл“. Да, групата започна като типичен представител на блек метъла от 90-те, но бързо се преориентира, обогати звука, внесе страшно голямо стилово разнообразие в музиката си и днес е повече метъл отколкото блек. Може би екстремен метъл е най-точното определение. И най-доброто доказателство за това е новият албум на CRADLE OF FILTH „The Screaming of the Valkyries“, който представяме с лидере и вокалиста на британците Dani Filth.

От другата страна - Привет, Dani, случайно ли е, че албумът на CRADLE OF FILTH „The Screaming of the Valkyries“ излиза на равноденствие?

Dani Filth - Така ли е? Не знам. Но разбира се, би трябвало да го знам. Денят беше избран от звукозаписната компания. Времето на излизането на албума е необичайно. Хората си мислят, че е много лесно да бъде издаден един албум. Постоянно коментират, че сме го записали през лятото, а не го пускаме. След записите албумът става част от машината. Има определен път, който трябва да бъде извървян и да бъде спазена определена структурна пътека до пазара. Има определени неща, които трябва да бъдат направени и поставени на мястото им. Поръчват се плочи. Всичко е свързано с начинът, по който работи една звукозаписна компания, дистрибуцията и връзката с медиите. Една добре смазана машина. И 21 март беше най-скорошният възможен ден, който можехме да получим. Това означава, че „The Screaming of the Valkyries“ е издание, на което да се насладите през останалата част от годината. Мисля, че различните сезони придават различно настроение на един албум. Дори един запис да е мрачен, ако е издаден през лятото, може да бъде слушан през нощите. Мисля, че преобразяването, което пролетта носи, по някакъв начин е свързано с текстовете. Ще използвам думата прераждане. Така че пролетта е подходящото време за излизането на „The Screaming of the Valkyries“. Но не беше нещо, което беше планирано. Решението беше на звукозаписната компания. Първоначално мислех, че ще излезе през януари, което би било ужасно. Тогава никой няма пари заради Коледа и не му пука за такива неща.

От другата страна - Какво искаше да кажеш с музиката си в миналото и какво днес?

Dani Filth – Същото е, каквото съм имал предвид и в миналото. Феновете да се наслаждават на музиката ми като форма на бягство от реалността. Текстовете винаги са били богато украсени и задълбочени, обвити в готически мистерии и събития. Но в основата на всичко е реалният свят. Аналогии и намеци. Както и намигане към онова, което се случва в периферията на действителността. Всъщност може да звучат фантастично, но аз работя с метафори. Искам хората сами да интерпретират текстовете, както те сметнат за добре. Посланията, които стоят в сърцевината на CRADLE OF FILTH, винаги са били едни и същи. Те са крайни, екстремни, облечени в кинематографична музика, с която слушателите могат да избягат от реалността. Също така, ако искат, могат да навлязат в света на групата и по-дълбоко. Да открият произхода на темите в текстовете. Един вид да се потопят повече в начина на живот на групата. И са добре дошли да го направят. Текстовете са многопластови. И позволяват разгръщане под повърхността, като основа за изграждането на собствени интерпретации. Те провокират слушателите към собствено разследване, да бъдат детективи в зависимост от това, за какво смятат, че става дума в тях.

От другата страна - Кое е най-подходящото настроение за слушането на новия албум на CRADLE OF FILTH „The Screaming of the Valkyries“?

Dani Filth - Не знам. Няма как да говоря от името на хората. Не знам. Процесът е многостранен. Не бих казал, че трябва да си ядосан, за да го слушаш. На мен също ми е любопитно. Не знам с какво настроение хората подхождат към музиката, която си пускат. Самото слушане води до потапяне в съдържанието. Бих предпочел хората да са наясно с този факт. Аз слушам музика, когато готвя или ставам сутрин. Всъщност слушам музика през цялото време, така че няма значение какво е настроението ми.

От другата страна - На какво е метафора „The Screaming of the Valkyries“?

Dani Filth - „Крясъкът на Валкириите“ не е само добро метъл заглавие. Знаете, че скандинавската митология буквално крещи „Метъл!“. Но то може да бъде прието и като метафора или символ на голям катаклизъм като например Ядрения часовник. Очевидно е, че човечеството е все по-близо до Страшния съд. Тиктакането на часовника все повече ни приближава до него. Може би сме само на десет секунди от него. Десет секунди до полунощ. Минутите бяха две като песента на IRON MAIDEN. Но мисля, че вече сме много близо със събития като войната в Украйна. Със събитията в Ивицата Газа и Израел. Северна Корея, Китай, Иран и т.н. Заглавието представя точно тези събития. Валкириите се приемат или са били известни като пазителите на Асгард. Катаклизъм е, когато ги чуете да крещят. Това означава, че са прегазени и унищожени. Тяхното поражения е сигнал за края на всичко. Рагнарок! Трябва да се молим, да не чуваме техния крясък. А като метафора това всъщност покрива много добре идеологията зад един метъл албум. Почти можеш да си ги представиш в небесата. Знаеш ги тези крилати, ефирни, красиви девици, които са нападнати и изклани. Така че албумът е метафора за голям световен катаклизъм. И в същото време – предупреждение. Когато чуеш звукът, който издават, вече си наясно, че това е нарастващият тътен от ядрено нападение.

От другата страна - Трябва ли музикантите ясно да изразяват своите социални или политически позиции или това ще им навреди по някакъв начин?

Dani Filth - Е, не мисля, че музиката трябва да бъде обвързана по подобен начин. Имам предвид, че някои групи са политически ориентирани. Много пънк групи поне бяха. Като DEAD KENNEDYS. Но те го прикриваха с интересни метафори и заплетени истории. Политическата ориентация се среща повече в пънка, заради неговата естетика. Метълът е свързан повече с бягството от действителността. Няма проблем, когато някой метъл музикант или въобще музикант подкрепя някоя политическа кауза. Но не вярвам, че това трябва да се отразява на музиката. Както и не мисля, че групарите, освен, ако не е някой като Ed Sheeran или Taylor Swift, биха могли да повлияят на политиката на техните правителства. Да ги провокират към решения, които биха могли да са много положителни за света. Няма как да стане, ако нямаш влияние върху толкова голяма публика. В такъв случай е по-добре да оставиш политическите пристрастия настрана и да се концентрираш върху музиката. Те не трябва да я засенчват и да отблъскват феновете. Има много групи, които харесвам. За тях казват, че не би трябвало да ги слушам, защото не ги познавам като личности, а може да са фашисти. Да де, ама аз харесвам музиката и не ми пука в какво вярват. Просто ситуацията е много трудна. Така че най-добре остави политическите си пристрастия намира. Аз самият имам много ясно и стабилно мнение за много неща. Но не искам то да попива в музиката ми. Не искам да проповядвам. Освен, ако разбира се, не е нещо много, очевидно и нещо, с което всеки трябва да е наясно. Като унищожаването на всичко, в което някога сме вярвали. Мисля, че това е доста важно.

От другата страна - Каква е ролята на провокацията при CRADLE OF FILTH?

Dani Filth - Тя няма никаква роля. Понякога правим нещата, както намерим за добре. Не мисля, че лично сме обвързани с програмата на днешното общество. Така че, ако го настъпим религиозно или културно и кажем нещо, което не се вписва във вярванията на хората, така да бъде. Ако кажем нещо, което се приема за малко грубо, така да бъде. Но не го правим постоянно и нарочно. В повечето случаи ни смятат за твърде готик ориентирани, за поетични естети. За артистични и театрални. Така че просто правим каквото искаме и каквото сметнем за правилно. Това е нашият закон и нашето мото. Ако някой ден се събудим от грешната страна, а тя е нападана от всички, добре, така да бъде. Не мисля, че CRADLE OF FILTH са толкова провокативни. Но можем да бъдем. Зависи как се чувстваме.

От другата страна - Каква е крайната цел на твоето изкуство?

Dani Filth - Комплексен въпрос… Каква е целта на живота? Каква е целта на твоята работа? Какво получаваш? Каква е крайната цел? Изкуството е моята работа. Обичам да го създавам. Всеки в групата обичат тази работа. За това и крайната ни цел е този албум да достигне до ушите на хората, до хората, които ще го оценят. Самоиздържаме се. Създаваме музика, тя се отплаща за начина ни на живот. С неговото подобряване, създаваме повече музика. Така правим и турнета. Пандемията сложи край на много групи. Някои просто се отказаха, заявявайки, че не могат повече да си позволят, да се занимават с тези неща. Ние имам късмет в това отношение, защото се намираме на позиция, която е малко над зоната на потъване. Можем да продължаваме да правим турнета, да издаваме албуми и да се самоиздържаме. Очевидно е, че и музикантите трябва да живеят. А това положението все повече се усложнява. Цените на горивата летят нагоре. Наемът на тур бусовете е висок. Наемите на местата са концерти също вървят нагоре. Изработването на мърчандайз е скъпо. Заплатите на екипа скачат и са най-големият разход. Платформите за споделяне на музика не отчисляват достатъчно пари на музикантите. Това е битка. Постоянна битка за оцеляване.

От другата страна - Лесно и с положително мислене ли създадохте „The Screaming of the Valkyries“ или трябваше да преминете през много проби и грешки и сериозно страдание, за да го извадите от системата си?

Dani Filth - Мисля, че когато и да създаваш албум, винаги има едно огромно количество лекота и огромно количество страдание. Изкуството не е лесно и ако искаш да правишголямо изкуство, винаги ще има моменти, в които ще се съмняваш в качеството на изпълнението. За щастие имаме добър продуцент. Това е 14-тия на албум. И имаме добра идея за това кое е добро и кое е лошо. Създаването на един запис е процес, дълъг процес. Мисля, че това е пътят, по който отчаянието е най-голямо, когатоалбумът „изтече“. И попадне в ръцете на слушателите... Нека да го слушат. На нас ни трябваше година и дори повече от година, за да работим по него и да го завършим. От измисляне на идеи в хотелските стаи, тур бусовете и домашните сесии. Отне месеци. След което работата в студиото и усърдното взаимодействие с продуцентите и инженерите. Процесът определено е продължителен. И в края му ти се иска хората да оценят онова, което си направил.

От другата страна - Честно ли е да се каже, че с възрастта и опита музикантите жертват искрата в музиката в името на по-рационалното и фокусирано създаване на песни?

Dani Filth - Не, не мисля, че това е някаква саможертва. По-скоро е съзряване. Албумът е готов. Създадох всички тези записи. Не мисля, че в тях са намесени някакви саможертви. Всичко е въпрос на избор. С възрастта хората просто избират различни пътища. Като млади са били хаотични, кръвта им е кипяла. Днес става въпрос за класическите постановки. Знаеш какво искаш да направиш, което те прави по-фокусиран. Откриваш удоволствието от действителното създаване на музика. Не просто да си креативен и изразителен, но и да си привличащ и запомнящ се.

От другата страна - Кое е по-важно за един музикант – свят, в който идеите се сблъскват с консерватизма, или свят, в който всички крещят в интернет, за да бъдат чути?

Dani Filth - Не знам. Не знам как да отговоря на този въпрос. Питаш ме, все едно съм като всички останали. Не, не знам. Наистина не знам. Не ме интересува нито едно от двете, честно казано. Аз искам музиката ми да се чува. Това създава кариерата. Не разбирам защо групите са заклеймявани от феновете, заради факта, че правят пари. Не го разбирам. Защо да не ни е възможно да печелим от работата ни? Ако хората работят извънредно, ако работят в радиостанция, ако работят във вестник или работят в смесен магазин, или в супермаркет, ако работят извънредно, те получават допълнително заплащане. Ако се развият в работата си и станат по-добри, получават допълнително заплащане. А когато музикантите имат допълнителни приходи, примерно от брандирани скейтборди или продукти с логото на бандата, те са заклеймявани. Обвинявани са, че са се продали. Как смеем да правим пари от изкуството си? Винаги намирам това за най-нелепо нещо, което някога съм чувал.

От другата страна - Когато слушаш собствената си музика, можеш ли напълно да й се отдадеш или винаги намираш нещо в нея, което те притеснява?

Dani Filth - Това е добър въпрос. Не знам.Слушам усърдно албума, докато съм в студиото. Прибирайки се вкъщи, продължавам. Ще го слушам и на следващия ден в студиото и ще го правя с месеци, докато не съм наистина доволен от него. Седмици след това постоянно си задавам въпорса, дали не е трябвало някои неща да бъдат направени по различен начин. Може би имам време да го променя? В момента не се чувствам по този начин. Сега знам, че начинът, по който направихме нещата, е такъв, какъвто е и имахме много време за това. Албумът не беше записан наведнъж. Примирил съм се с всичко и вече не чувам елементи, които ме притесняват. Така или иначе те са толкова малки. Имам предвид, че само два момента в целия запис ми създаваха напрежение. Няма значение колко пъти съм ги преглъщал. Винаги има нещо, което изпада от мрежата. Но другите не го чуват. Те не го хващат, защото слушат албума в неговата цялост. Те поглъщат цялата картина. Мисля, че музикантите се научават с времето да се справят с това положение. Несъвършенствата от миналото всъщност са нещата, за които жадувате в бъдещето, защото те са просто част от магията на момента. Всичко опира и до перспективата. В един момент се дразните от гласа на вокалиста. В следващия момент го обожавате – „обичам колко естествено звучи“. В края на краищата винаги става въпрос за гледната точка. В крайна сметка и съвсем честно, когато работим по нов албум или започнем работа по нов албум, спирам да слушам записите, които са станали обществено достояние. Просто продължавам напред и създавам следващия.

От другата страна - Изнервя ли те понякога фактът, че живеем в пост-автентична епоха, в която всичко е отминало, преди дори да се случи?

Dani Filth - Да, определено. Някак си се губи част от магията. Опитвам се да се боря срещу това. Става въпрос само за мен и не засяга никой друг. Нямам Spotify или нещо подобно. Имам Amazon, платена платформа Amazon Prime, които в края на краищата плащат, но е ужасна работа. Изхарчих определена сума в Amazon за моите албуми, нищо, че ги имам безплатно. Купих си моите през платформата. Мога да ги слушам, но с ограничения. Не можеш да си ги пуснеш в определен ред, дори и след като си платил. Все още си купувам дискове. Имам много дискове. Но това съм аз. Обичам магията без да навлизам във всички детайли и подробности за една група. Искам да слушам музика в личното ми време и пространство. Слушам албуми в колата. Все още имам CD-плейър и така слушам дискове. По този начин те звучат по-добре, много по-добре. По-скоро така опознавам групата, вместо да прескачам от едно на друго, защото просто нещо не ми допада. Знам, че днес всичко е за еднократна употреба и вниманието бързо се прехвърля на следващото. Докато издадеш един албум, хората по същество вече очакват следващия. Един ден може би ще бъде така заради Изкуствения интелект. Но се надявам, че това никога няма да стане. В противен случай ще трябва да затворим. От една страна по някакъв начин това не ме засяга, защото съм изследовател в собствения ми свят, но от друга - засяга изкуството ми.

От другата страна - Кои са качествата на музиката, на които днес обръщаш повече внимание?

Dani Filth - Не знам. Предполагам, че става въпрос за сърцевината на музиката. Защото можеш да слушаш симфония или пънк албум. Качеството на изпълнение е коренно различно, но става въпрос за есенцията, за същността и искрата на живота. Целостта на музиката, която пленява и трябва да ти говори. Това е душата.

От другата страна - В коя песен е душата на CRADLE OF FILTH?

Dani Filth - Във всяка песен. Във всяка песен, която създадем, има частица от душата на групата. Не издаваме нищо, което ни наподобява наполовина. В новия ни албум няма никакви добавени песни. Нито една. Дискът няма специално издание. Искахме да предложим девет песни, без пълнеж. Девет завладяващи песни. Може да са тежки, екстремни, но задължително завладяващи. Няма интрота, няма аутрота. Няма гост музиканти, няма специални издания. Причината да го направим е, че двата варианта излизат по едно и също време. Тогава феновете решават, че за две евро повече, ще си вземат специалното издание, което има две песни повече, по-голяма книжка и разширено арт оформление. Така и правят. След което мнозина от тях се оплакват, че албумът е твърде продължителен. И това е така, защото в него има още 14 минути музика. Все пак са си купили специалното издание. И заради факта, че двете версии излизат по едно и също време просто няма смисъл от съществуването на две версии. Защо просто не издадем албум с дванадесет песни, вместо с десет? Така усещам нещата. В миналото групи като VAN HALEN, KISS и бандите от 70-те пускат албум, който е с продължителност 36 минути, четири песни от едната страна, четири от другата. Това е. Новият ни албум е малко над 50 минути. Четири песни от едната страна, пет – от другата. Искахме да го направим по същия начин за себе си. Това е нашата музика. Можеш да я харесаш или да я подминеш.

От другата страна - Би ли могъл да създадеш „The Screaming of the Valkyries“ преди пет или десет години?

Dani Filth - Щяхме да имаме различни музиканти в групата, така че - не. Не знам. Много е трудно да се каже. Когато създаваш албум, в повечето случаи не претворяваш звука на останалите издания. Винаги са ме питали, защо не издадем втора част на „Dusk and Her Embrace“? Защо не създадем такъв албум? Защото албумът е по-голям от отделните му части. Записан е преди 30 години. Времената са били различни, мястото също, влиянията са били други. В света са се случвали различни неща, начинът ни на мислене не е бил същия. Има толкова много неща, които допринасят за създаването на един албум. За това и той е върхът в работа на музикантите. Върху продукцията те са работили много здраво, положили ли са много усилия. Вярваш или не, в изграждането на един албум има много повече от музиката. Тук можем да се върнем към душата на музиката и кой и с какво допринася за нея. И какво провокира този „кой“ и това „какво“? Купуването на един албум, допринася за създаването на следващия. Така че, не знам. Това е въпрос, на който никога не мога да отговоря, защото преди пет или десет години в групата е имало различни музиканти, случвали са се различни неща, влиянията върху групата са били други, хората са били с различно мислене. Така че, не знам.

От другата страна - Би ли посочил един албум, който е едновременно много прецизен и в същото време нерафиниран?

Dani Filth - Харесвам толкова много групи. Последният DØDHEIMSGARDе страхотен. Има една група FIRES IN THE DISTANCE, която също намирам за страхотна. Обичам последния запис на AUTOPSY. Избирам обаче AKHLYS и албумът им „House of the Black Geminus“. Много изпипан, богато украсен, бърз и екстремен запис. Блек метъл група, която трябва да се чуе заради цялостната атмосфера. Много е изнервяща и обезпокоителна. Както и трябва да бъде.