"На село" в Черковна - 6 години по-късно

Посоката е Провадийска община – целта ни е село Черковна, в което ще се върнем след като преди шест години бяхме там. Най-българското варненско село, селото с първите във варненско църква и училище, с красив широк център, с читалище и пенсионерски клуб. Какво се промени от първото ни гостуване до днес – това ще питам хората, които живеят там.

6 години по-късно, на път към провадийското село Черковна, отново минах покрай табелата с името на селото пробита от куршум. Казват, че е дело на някой от местните ловци, каквито имало доста в селото. Хората си спомнят, че преди 1990 година по техния край много се е ловувало – едър и дребен дивеч, а някои от мъжете били толкова увлечени, че не спазвали закона и дори лежали в затвора за бракониерство. Днес ловците са повече от дивеча, набързо ми разказаха жените, които отново ме чакаха на същото място, където разговаряхме преди 6 години – в беседката в центъра на селото. Чуйте Гергина, Албена Миланова, Йорданка Христова, Гинка Кирова, Стоянка Христова и Пенка Миланова.

Жителите на село Черковна се гордеят много с факта, че в тяхното село живеят само българи. И с друго се гордеят - там стои и до днес сградата на първата църква строена във варненско “. До нея е и сградата на първото българско училище във варненско, основано от книжовника и учителя Райко Блъсков, строено през 1841 година. Успели са до днес да запазят тези сгради в много добро състояние. Най-ревностно пазят църквата си, която ги събира и в добро и в лошо. Изградена е с труда и средствата на местните жители. От самото й основаване до днес местните спазват църковните празници и обичаите свързани с тях. Надеждата им е в младите – да ги научат на всичко, което знаят, а те да научат техните деца след време. Йорданка Маринова се грижи за църквата. Тя държи ключа и когато пристигнах в селото вече беше отключила вратата и ме чакаше, за да разкаже.

Читалището „Васил Бъчваров“ в Черковна впечатлява със стабилната си двуетажна сграда, завършена през 1955 година и тя с доброволния труд и пари на местното население. На пръв поглед сградата е безупречна, красива и поддържана, а под стрехите й прелитат лястовички, свили няколко гнезда, за да отгледат малките си. Градинката пред читалището е зацветена, отскоро има и нова голяма беседка, в която на хладно през лятото да се събират черковненци. Влизаме вътре с Анелия Танкова, която е секретар на читалището. Най-впечатляваща е концертната зала с голямата сцена, червените завеси, балкона и красивите пердета на прозорците допълващи усещането, че тук кипи театрален живот. Така ли е обаче - разказа Анелия Танкова:

Анелия Танкова

Читалището е мястото където се събира певческата група на селото. Тя е сформирана от жените, с които разговарях . Ударната група, която носи грамоти и отличия на селото и с техните награди са окичени стените на читалището. Пожелаха да изпеят една песен. Научили са я от бабата на известния рок изпълнител Славин Славчев, която е родом от Черковна. Неговата баба - Станка Йорданова /Светла й памет/ е била дълги години ръководител на певческата група. Според жените Славин е наследил таланта от баба си. И той пеел много хубаво народни песни, но никога не сме го чували с такава песен по телевизията, разказват още те. Като малък доста често бил в Черковна. Чуйте песента "Тръгнала е Неда".

Радио Варна има редовни слушатели и в село Черковна. Една от тях е Йорданка Илиева Ганчева, която е известна освен с това, че слуша редовно нашето радио, че отглежда заленчуци гиганти и че е най-редовният читател на книги от библиотеката на читалището в селото.

Незнам кога пак ще се върна в село Черковна. Може би на Спасовден – поканиха ме да отида на храмовия им празник. Ще ми се да опитам този прословут черковненски курбан или както му казват – червена агнешка яхния. Дано да се случи. А на вас, които четете сега, пожелавам да ви се случи нещо много хубаво днес. И утре ... и занапред.